Слава богу, не се стигна до нито едно от гореизброените и с облекчение мога да кажа, че нещата се решиха и то доста благоприятно. Въпросната асистентка, на която оставих книжката, се оказа точна (но аз това си го знаех и преди) и наистина говорила с доцента, и мисля, че е ударила и едно рамо, защото той се е съгласил да ми впише оценката така да се каже на доверие. Сещате се – няма я в протокола, няма я в компютъра, информацията в Интернет отдавна я няма, само онези списъци, които асистентката спомен и които обаче не се знае къде са…
Както и да е, подписът на доцента е вече факт, както и това, че успях да си подам молбата за държавен изпит. Като се замислиш, егати иронията – през какви мъки минава човек, за да … иде на изпит и пак да го мъчат.
В случая мисля и две други неща изиграха решаваща роля, а именно:
- факта, че оценките ми от всички останали изпити са доста високи и рядко падат под 5. (Невнесената оценка беше отличен.) Все пак, по-правдоподобна, или поне по-лесна за вярване, е подобна ситуяция, отколкото, ако имах само 3-ки и 4-ки само.
- положително отношение – на мен към асистентката, на мен към доцента и въобще на мен към всички. Мисля, че да се усмихнеш и да бъдеш ведър до колкото е възможно дори в подобно положение е много важно за това как хората ще те възприемат и дали ще са предразположени да ти съдействат. Е, аз си знам колко весело и ведро ми беше отвътре..
Но най-важното – КЪСМЕТ. Голям късмет изкарах, голяма обица ще ми е на ухото….
Пожелайте ми успех на изпита по-другата седмица.