планувам нещо гадно

подло е но го мисля, е, след последният пост и аз съм на мнение, че трябва да потърсиш помощ.
Или този човек не е подходящият за теб, или ти наистина имаш проблем. А и каква връзка е това, в която той идва за събота и неделя, и ти в неделя вече не можеш да го понасяш?
Има нещо много сбъркано в цялата работа, да искаш дете, само защото си станала вече на 30г, от мъж, който твърдиш че обичаш, но не можеш да понасяш повече от 2дни?....
И последно....дете не се "планува" по такъв начин с мисълта как ще преебеш биологичният баща.

С приятеля си говорила ли си за страховете си? Които не са никак незначителни и неоснователни... Ако сте говорили и ако той е мъж на място, не би трябвало да те притиска с женитба и "заплахи", че ще се пренесе при теб. По-скоро трябва да ти помогне да решите проблема, а не да го задълбочава с предложения за брак. Все си мисля, че май не си му обяснила по този начин нещата

Аз съвсем не мисля, че съжаляваш. Разбрах какво имаш предвид, но си казах мнението - за мен това е откачено. Натрисането на бебе на човек, който на някакъв етап не иска това, е отвратително! И ако това те е накарало да узрееш за идеята да създадете семейство, нямам думи... Поздравления, че сте създали семейство, в което сте щастливи! Обаче, ако посегателството върху чудо тяло и ако щеш го наречи "чужд генетичен материал" с цел собствено облагодетелстване е начинът за създаване на деца...

Що се отнася до самата тема - вече се  изказах. Смятам, че подло е но го мисля трябва първо да се пребори със собствените си проблеми, преди да пристъпи към раждането на дете. Ако го стори, независимо дали сама или с мъж до себе си, ще бъде много по-пълноценна майка и жена.

Явно ти не си щастлива с този мъж, щом изпитваш " подобни страхове"  от това, че ще се "грижи " за теб?!
Кажи все пак какво точно в съвместното съжителсто те притеснява, или може би в неговите качества има нещо за което не споделяш?!
Той в най-скоро време ще го осъзнае това и тогава ще пускаш теми "Моля ви, помогнете ми да си го върна".
Пък дори и да забременееш и да родиш, ще се намери някоя която да иска да се събужда до нея и тогава дори и детето няма да успее да го върне при теб.
Успех ти желая, каквото и да решиш

Аз не бих насърчила авторката да забременява на този етап от този мъж. Не само заради начина. По-скоро ме притеснява нейния страх от обвързване. Някой преди мен беше казал, че детето е най-голямото обвързване. Мисля, че "подло е" си мисли, че иска да има дете, просто щото не знае какво значи да имаш дете. Тя в момента не иска да има мъж, защото вече знае какво представлява да имаш мъж - има приятел, той я обича и т.н. И ако вземе, че забременее и роди, а след това изведнъж детето породи пристъпите на задух или каквото там е, какво ще направи - ще го захвърли в дом ли, що ли? Или може би ще го натресе на таткото, когото не желае за свой партньор...

Обясни малко повече за това.Какво ти пречи от петък до неделя? Какво те притеснява? Как се чувстваш? От кое те е срах ?
Кажи ни страха си-може да ти олекне.Ако успееш да превъзмогнеш това-всичко друго ще е супер и ще се нареди както и двамата го искате...

Защо така мислиш??

Никаква връзка не намирам, ако е само това да намекнеш, че мъжа е може би женен, вече се изясни, че не е.

  , съвсем вярно.
както е и вярно , че детето е най-голямото обвързване, за цял живот - независмо дал живеете заедно с бащата на детето или не , то ще и на двамата.

А къде ще денеш детенцето, когато след два дни ти писне от рева му, цоцането, акитата и пикитата, будуването денонощно, моментите, когато се разболее и е с 40 градуса, които не спадат от никакви лекарства, от плача му да е гушнато постоянно в тебе, от хилядите нещица покрай него, които ще те карат от време на време да си спомняш колко добре ти е било само преди няколко месеца, колко свободна си била и независима от всичко... Възможно е всичко това да ти се отрази и обратното - да събуди в теб истинска нежна обич, но ако не стане - къ я мислиш ти таз работа?
Всеки път като гушна бебето си и го гледам как суче и се мъчи с малките си лапички да ме гали и мърка като котенце си казвам: Боже, а има и такива малки душички, които никога няма да бъдат така обичани, милвани и гледани с любов във всяка секунда от живота им....
Аз лично ти препоръчвам да създадеш добро приятелство с мъжа до себе си и когато почувстваш, че можеш да му дадеш всичко от себе си без да те дразни, тогава да мислиш за деца. Според мен не си готова.

Здравей, правилно си написала в темата си "гадно". Аз съм жена и майка и се опитвам да разбера твоята позиция и някак не успявам. Отглеждането на дете е голяма отговорност (не казвам нищо ново) и въпросът не опира само до финансовата част. Това детенце ще има нужда от мама и тати и най-доброто стечение на обстоятелствата е да може да ги има в комплект. Ако си избрала да имаш дете е добре да помислиш и за въпросите извън финасовата част на отглеждането му. За възпитанието, за примера и модела, който това дете ще види и ще възприеме. Не прочетох някъде да му има нещо на приятеля ти, нещо, което да те спира да искате да бъдете заедно, освен твои лични проблеми и наслагани лоши модели от твоето детство. Помисли, че това дете, ако го отгледаш по начина, който си решила сега, ще има същите дилеми някой ден....Самият факт, че пишеш тук, показва, че не ти е никак леко да направиш такъв избор. И те поздравявам, за което. Рядко хората в днешно време се замислят за така какво причиняват с постъпките си, дори още преди да са ги направили. Добре е да се разбереш себе си и ти пожелавам да вземеш най-доброто решение. Не забравяй, че това решение обаче обвързва и поставя пред свършен факт двама други - един човек с туптящо сърце и едно бъдещо малко същество, което един ден ще порасне и може би чрез себе си ще се опита да поправя грешки на родителите си...
Не искам да съм в положението на приятеля ти по никой начин - да знам, че имам дете, което мога да виждам отвреме навреме и да не съм част от живота му всеки миг, да съм на една ръка разстояние, когато заплаче или е щастливо и да споделяме заедно моментите от живота му. Това не е подло, ами е направо жестоко. Един човек, който обича, не би постъпил така....

не го прави

Преди всичко те съветвам наистина да се обърнеш към специалист .Пък оттам нататък си прави квото щеш и си сърбай след туй САМА попарата .Живота си е твой,и можеш сама да решаваш кое и как искаш......Ситуацията не е нормална obache(сега някои ще скочат "кой определя кое е нормално и кое не"....ами кой,мой...то се вижда и от самолет,че момичето има нужда от помощ )
На мен ми се вижда много гадно наистина..И то погледнато от страната на мъжът ...Но ако тоя мъж както е много добър и мил и се заинати след такава подлост,може адски много проблеми да създаде наистина...Ми представи си и спечели попечителството(щото има вероятност при една среща с психоаналитик да не изкарат много в час...и тогаз да останеш и без дете и без мъж и да продължаваш да си и живэш сама.Абе малко филм стана ,ама на нищо не се учудвам аз вече)

ма и още нещо. Аз лично, ако съм на мястото на този мъж, а след време разбера, че имам дете, което не са мидали право да познавам, да обичам, за което да се грижа и т.н. ...
100% в момента, в който разбера, ще заведа дело за родителските права и ще се боря за детето си и за правото да е мое (дори в подобна ситуация сигурно бих изкарала майката ненормална и бих я лишила изобщо от правото да контактува с детето).
Не знам как стоят нещата законово, но вярвам, че в подобна ситуация законът също ще защити бащата...
Все пак, бащите също са хора и също имат силен родителски инстинкт (даже при тях често е още по-сложно)...