планувам нещо гадно

И на мен това ми е много интересно.

Е какво ви е странно, може да го харесва като генетичен материал, може да е Убав чиляка, пък съвместния живот с него да не я блазни.
Има и друг вариант, бърза за бебе, а никой друг не ще за спи с нея. 
Все пак трябва и да става за секс без предпазни мерки, с една дума да е здрав, не да и лепне някоя  болест. 

Мисля че ще постъпиш изключително подло спрямо него.
1. Защото искаш да го използваш буквално за донор и
2. Защото така както ми звучи, след като с възползваш от него смяташ нещата да си останат постарому или дори да го разкараш, защото вече не ти е нужен.

Искам да ти кажа обаче, че за отглеждането на детето няма да имаш нужда само от пари. Ще имаш нужда и от някой, който да ти помага, да го успокоява докато ти се опитваш да се нахраниш например,... т.е.да те отменя в някои задачки, защото времето ти ще е изцяло обвързано с детето, да те отменя с детето когато искаш да отделиш малко време за себе си или да свършиш нещо друго...
И не само - едно дете не се нуждае само от пари. Всъщтност докато е малко за него парите не означават нищо. То ще се нуждае от любов, нежност, внимание... и то не само от твоя страна, но и от страна на баща му!!! И не можеш просто ей така да му отнемеш бащата, само защото така си решила... ако искаш да родиш дете, трябва да помислиш първо за неговите нужди и после за своите.... ако не го направиш, значи не си готова да бъдеш майка независимо на колко години си.... Детето не е аксесоар който трябва да имаш преди да си навършила определена възраст!!! Да не говорим че едва ли ще убедиш бащата да стои настрана предвид че реакциите му са "малко женски" (въпреки че на мен ми се струват съвсем нормални за един зрял човек).

Страх те е да се обвържеш с този човек.... и затова смяташ да го направиш по възможно най-сериозния и необратим начин 
Че ти от един разговор за бъдещето ви се страхуваш... а представи си какво ще стане ако му кажеш че си бременна... не само че няма да го избегнеш този разговор, но той ще бъде още по-сериозен заради връзката която смяташ да създадеш между двама ви... Ти мислиш ли че след като той ти предлага сериозни неща само като му споменеш да живеете заедно, няма да ти предложи нещо още по-сериозно ако разбере че си бременна... Сама казваш че споменеш ли му за бебе, той ще поиска да се ожените например... а какво ще каже според теб, ако му кажеш че бебето е факт? И тогава вече ще трябва да му дадеш обещанията които сега не искаш, и то не заради себе си, а заради детето!

Ако искаш бебето, но не и бащата, по-добре се обърни към някоя банка за сперма... по-добре ще е и за трима ви.

Прекрати си връзката щом е безперспективна. Мисля че още 5(и повече) години да изчакаш дори, за да си сигурна в човека до себе си, не е никакъв проблем
Детето трябва да има татко, но такъв който да живее и да се обичат с мама.

Аз не съм убедена, че авторката е на 30г. На тази възраст не би трябвало да се разсъждава толкова наивно и глупаво. И не разбирам идеята на темата, какво очакваш? Аплаузи и подкрепа? Ще си краднеш сперма, ще си оплодена и после ще си родиш дете, ще го отглеждаш сама и о рай!!!! Я по сериозно. Да не мислиш, че бебето е кукла и можеш да си го избереш от магазина.

Не е яко ,подло е.
Всеки баща има право да бъде с детето си.Дали си съгласна да не живеете заедно ,но да си разделите попечетелство 

Абсолютно съм съгласна тук.
Нямаш право да отнемаш нито на детето бащата, нито на бащата детето заради прищявак до навършване на определена възраст.
Ако си го намислила да раждаш дете ползвай донор,на който няма да го интересува дете и няма да го закачат за издръжка  например.Така даже ще имаш право да избираш генетичния материал.
Аз съм изгледана само от майка (вдовица), не че не се е справила, но аз не познавам баща си.Само по себе си това е гаден факт

Аз пък си мисля, не, сигурна съм направо, че когато забременееш и хормоните забушуват в теб, ще искаш този мъж да е до теб. Много е трудно да си бременна без мъж. Не го знам от опит, но пък помня каква опора беше мъжът ми, когато бях бременна - той е човекът, който търпи всички твои изблици и крайности. Определено ще го погледнеш по друг начин, ще започнеш да се нуждаеш от него. И ще се съберете
В тоя ред на мисли, аз съм за.
Една комшийка вика: "Каква жена си, ако не можеш да излъжеш мъжа си?!" /за бебе/ А дали е нечестно спрямо мъжа - ми той целият живот е нечестен

     Може и да не съм права,но си мисля,че авторката просто се прави на  интересна "виж те ме колко съм силна и независима и желана" приятелят ми колко  ме   иска пък аз не (не съм готова).Като иска да си роди дете и без общ живот с таткото,няма да е нито първата нито последната .Какво нечестно има тук??? аз имах същите идея,но........и сега си мисля,че сбърках като не я осъществих.На 30 год. трябва да си зряла и разумна жена ,за да прецениш  за и против,и да действаш,....а дали си права животът ще покаже.

Аз не разбирам съвсем ясно какво точно искаш и какво точно плануваш-искаш дете от него,но пък знаеш,че връзката няма да стигне доникъде,той също искал дете,а ти пък не искаш да се жените... Хубаво е,че искаш дете,но как възнамеряваш въобще да го гледаш-сама ли?Едно дете е хубаво да има и баща,и майка.Да не говорим,че съвсем сама ще ти бъде трудно.Май първо трябва да уточниш какво точно искаш за себе си,а не как точно да му причиниш на него нещо...Възрастта ти е нормална и не смятам,че е късно за каквото и да било-едно дете трябва да дойде желано,а не просто защото смяташ,че вече "изпускаш влака".А и щом искаш детето да е от въпросния човек,а се плашиш просто от плановете МУ за живота ви по-нататък,просто седни с него,поговорете си как виждате съвместния ви живот,какво НЕ искаш да се променя,искаш ли/не искаш ли да подписваш и така.Ако го обичаш и наистина искаш дете от НЕГО,просто му го кажи,сподели притесненията си и ако нещо не ти хареса,тогава взимай решение какво да правиш.И все пак-съветът ми е-не прибързвай,за да не съжаляваш впоследствие!

Дори и да му кажеш,когато си в 4 месец,примерно,той пак ще държи на своето...тогава как ще го отблъскваш?!
Честно,според мен дори на 22 не си,разсъждаваш като 15 годишна ученичка...която иска маркови дънки,ама ако може мама и татко да не разберат колко струват...глупаво е ,както и да го погледнеш...Предполага се ,че на 30 години човек е вече осъзнат и поне малко социално възпитан...

Според мен трябва да постигнете някакъв компромис с твоя човек. Не да е неговото или твоето...да измислите общо решение и да си направите бебе.
Дори да забременееш, няма как да не му кажеш. Тогава ще е същото, ще ти постави същите ултиматуми и, ако го загубиш (понеже го обичаш), ще си още по-огорчена.
Аз мразя лъжата. Готова съм всичко да приема в брака, но не и ако ме лъжат 
Ако започнеш нещо с този човек, не започвай с лъжа.  Все някой ден може да разбере и тогава кофти.
В живота постоянно се правят компромиси, така че смятам, че един от двама ви трябва да направи такъв