Напоследък много съм се зачела по тази тема и аз. Използвам, че се намирам в Скандинавия, а тук са страшно напред с материала във възпитанието на децата. Скоро четох един датски семеен терапевт, който е много известен в цяла Скандинавия и според него деструктивното поведение на децата, в това число агресията, винаги е отражение на някакво деструктивно поведение на възрастните в семейството. Някои деца реагират огледално, тоест наопаки, като на деструктивното поведение на възрастните реагират с автодеструктивно поведение, тоест с агресия към самите себе си.
Така че деструктивното или саморазрушително поведение на децата е начинът им да изразят, че не могат повече да приемат нещо във взаимоотношенията в семейството. Както вече някой беше написал преди мен, не могат да го обяснят с думи, много често дори не си дават ясна сметка за причината за поведението си, а и малко деца са виждали пример за решаване на някакви конфликти в семейството чрез обясняване кой как се чувства и какво го наранява в поведението на другия.
Така че агресията не пада от небето, а идва от възрастните в семейството, дори ако конкретните агресивни действията на детето не са точно копие на конкретни действия на родителите. И за да се реши проблемът, не трябва детето да се наказва, засрамва, подтиска, а трябва да се търсят причините за проблема и да се показва разбиране и уважение към чувствата му. Отсъствието на майката е много вероятно да има връзка с поведението.