Раждане в къщи - 2

  • 21 404
  • 378
  •   1
Отговори
# 255
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Дано се справиш сама!  Praynig Hug

# 256
  • Мнения: 340
Мерси, момичета, за поздравленията  Hug 

Зозима, не се обвинявай.  И при моето секцио така стана.  Аз стигнах до напъването, напъвах 3 часа и накрая се поддадох на натиска на лекарите, които ме убеждаваха, че щом 3 часа напъване до никъде не са стигнали, и 10 часа да напъвам все тая ще е.  А дулата ми каза, че е присъствала на домашно раждане където жената е напъвала 12 часа! И накрая бебето изведнъж просто е изскочило. 

Казвам не се ядосвай и обвинявай защото бебето ти е получило почти цялата полза от естественото раждане-- ден избран от него, хормоните отделени при контракциите, почти целия процес на едно естествено раждане.  Прецаканата, така да се каже, си ти, а не Борис, защото сега по-дълго ще се възстановяваш.  Мисли, че си направила всичко за бебето, но не си успяла да направиш всичко за себе си.  Мисля, че това доста по-лесно се преглъща.  Поне на мен тази логика много ми помогна да не се ядосвам.

Сипируми, наистина да си в кола със силни контракции хич не е кеф.  Аз бях в най-трудната фаза точно в колата, макар и не за час, а само 20тина минути.  Искаше ми се много да се опъна назад някак, а нямаше как.  Повръщаше ми се, а нямаше къде.  Имах чувството, че бебето си бута главата в седалката вече.  Ако си бях в спалнята, сто на сто щеше да ми е много по-комфортно.  Но какво да се прави.  На ХБАК баш не можах да се реша, след цялото плашене от страна на лекарите...

Последна редакция: пн, 02 фев 2009, 05:38 от Сиси Боата

# 257
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
На ХБАК баш не можах да се реша, след цялото плашене от страна на лекарите...

За цялата си бременност не позволих да ми повлияят с плашене, а не е като да не са се опитвали! Толкова ме натискаха за планово секцио по "медицински" причини.
Надявам се и при следващата отново да не допусна да ме плашат и стресират и плана ми да проработи!  Wink

# 258
  • Мнения: 557
zozima, мила, не унивай. Не го приемай като поражение, а като урок. Явно е трябвало да минеш през това, за да се справиш следващия път абсолютно сама.
Хич не е лесно да се бориш с лекарите. Та камо ли докато раждаш. Ти толкова дълго си удържала фронта!
Следващия път ако се окажеш в болница, задължително вземи човек с теб, който те подкрепя и който да се занимава с лекарите вместо теб.
А пък ако си у вас - също е много хубаво да имаш такъв човек. Дори само веднъж да ти каже, че се справяш прекрасно.
Честно казано, аз ако бях на твое място да съм се скарала с лекарите още на първия час. Сега пак имам разминавания с тях заради ваксините. Всеки път успявам да избегна спора, но не знам до кога ще бъде.
Ако ще ти бъде по-леко - разкажи ни какво точно те тормози - ние сме тук за да те подкрепим.
Всеки минава по своя си път - явно този е твоя. Използвай опита си за да се поучиш от него, а не за да те сломи психически.
Поне вече знаеш, че тялото ти се справя прекрасно с контракциите и разкритието. Следващия път ще си много по-уверена в себе си.
 Hug
 Heart Eyes

# 259
  • Мнения: 5 714
Сиси Боата, нищо друго не мога да кажа освен едно голямо Браво! Възхищавам ти се!  Hug И да знаеш много те мислех.  Simple Smile Да ти е честит сина! Да е жив и здрав и много радостни мигове!   bouquet

Зозима, Фрост, аз като жена с вече 2 секцио също ще ви кажа да не го приемате като поражение. Много добре знам какво изпитвате. Първият път се чувствах провалена и относно раждането и относно кърменето и относно някои други неща.  Wink / поне за захранването се взех в ръце /. Но човек се учи докато е жив и от грешките си. И ако тогава не го приех като урок, то сега вече ми е голяяям такъв. Покрай раждането на Ясен си мислех, че много знам, но явно нищо не съм знаела  Wink. А и както друг път съм казвала, оставих се страха да ме води. Много погрешно. Изобщо не губя надежда за VBAC, а защо не и за HBAC. Ще видим, само времето ще покаже. Отсега чета и се подготвям, но вече много по- сериозно.

 Hug

# 260
  • Мнения: 329
Сиси Боата, браво на теб, страхотно ме зарадва разказа ти!   bouquet

При нас няма новини все още, освен, че много спя Simple Smile

# 261
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Вери   remybussi

# 262
  • Мнения: 329
Този път няма майтап. Контракциите са силни, не съм ги засичала, защото не мисля, че има смисъл. Усещането е не само в матката/корема, а в целия пояс, кръст, слабиби и дупе. Може да се каже, че са и болезнени, но болката лесно се преодолява. Мисля, че е време да напълним басейна... Ходих безброй пъти до тоалетна по голяма нужда, в къщата е тъмно и само няколко свещи светят (и два монитора Wink Laughing), и ми е малко хладно... опитвам да си говоря с бебчо...

# 263
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Рик, с теб сме!  Praynig

# 264
  • Варна
  • Мнения: 2 305
О, новини от предната линия! Успешно да забравиш за форума в следващите часове, а после да имаш една чудесна история, за идването на бял свят на едно чудесно дете!

# 265
  • Мнения: 1 199
Кураж на Рикк!

А и както друг път съм казвала, оставих се страха да ме води. Много погрешно. Изобщо не губя надежда за VBAC, а защо не и за HBAC. Ще видим, само времето ще покаже. Отсега чета и се подготвям, но вече много по- сериозно.
 Hug

Вери, просто си мислех че страхът е човешко чувство и ми се струва съвсем нормално една жена да се страхува от раждането. Не мисля че трябва да се виниш за това, направила си според мен всичко което зависи от теб. Аз по-рано бях споменала че към първото раждане пристъпих без страх, с радост и нетърпение. Обаче личният ми, неповлиян от други опит стана причина да пристъпя към второто раждане със страх. Кой не се страхува от болката? От силната болка? Ако има жени които раждат с малко болка, при повечето жени  мисля че не е така. Трябва ли да се смята за нещо нередно че като съм знаела какво е, съм се предала на страха? И между другото това не ми попречи второто ми раждане да протече нормално и да завърши щастливо, както не пречи и на много други жени.

# 266
  • Мнения: 391
Скокнах набързо да проверя какво става и ето, Рикк ражда! Колко ми се иска и аз Wink

При теб е около 4:30 сутринта. Прекрасно раждане мила, и приятна среща със малкото съкровище  Hug

# 267
  • Мнения: 557
rikk И аз много се вълнувам! Simple Smile
Хубаво раждане и щастливо бебче!!
може вече и да си родила Laughing

Вери, може ли аз да съм ти дулата? Simple Smile


Не знам за страха от болката...надали някои ги боли повече, а други по-малко. По-скоро различните жени го преживяват по ражличен начин. И на трите си раждания имах момента, в който си мислех, че просто не мога да понеса повече от ТАЗИ болка. Да, обаче, точно 5 мин след раждането вече ми се ражда пак. Помня болката, но не ме е страх от нея.

# 268
  • Мнения: 5 714
Аз по- скоро се водех от страха, че раждането ще приключи със секцио. Нали няколко седмици това ми се набиваше в главата. Болката я имаше и беше голяма, но когато тръгнах към болницата беше от страх да не стане някоя беля  / за онзи процент руптура на матката /. Ако имаше дула до мен и аз малко повечко се познавах, имах информация, сигурно щеше да бъде по- различно. Но не се обвинявам, няма време за това. По- скоро си анализирам, търся си грешките. И продължаваме напред. Simple Smile

escorial, може, стига да си тук. Ако не, аз ще дойда при теб.  Wink

rikk, стискам палци!  Hug

# 269
  • Мнения: 329
При мен в момента е 4 сутринта и явно ще родя по светло Simple Smile

Контракциите са силни, но не много чести, усещам ги в кръста най-много. Няколко пъти повърнах, голямо чистене пада.

Като че ли все още ми пада тапата - червено слузесто. По едно време даже успях да поспя малко. И в баесйна влязох, ама нещо на сушата май се чувствам по-сигурна...

Общи условия

Активация на акаунт