Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

абе детето ми не е достатъчно пораснало,за да съдя какво е или по-скоро какво ще стане,имала съм и аз безсънни нощи и си позволявам доста бягства понеже има кой да ми помага,не отказвам помощ,защото знам,че ако не презаредя нито аз сам хепи нито дечко.
Та мисълта ми беше,първо каквото сте си рекли в темите сте си рекли,там всякакви караници и такива подобни,няма нужда да се изкарват на показ,едвали не да си кажем,че авторката е куку както повечето сте си изказали мненията тук по неин адрес.
Просто Ники от друга страна ти знаеш,че форумите са място където всеки дава акъл,а и нали затова питаме в крайна сметка,за съвет и акъл,иначе нямаше да пуснеш тема.
И въпросът ми е кажи ,т.е. хайде разкажи ни с какво си се опитала примерно да намериш път към детето си,какво точно си правила като случки,ако може да пуснеш примери да преценим дали наистина си приложила всичко,което трябва? Май така ще е най-добре,няма смисъл от брътвежи,просто дай пример,а ние ще кажем,ако сме били на твое място как бихме постъпили.Звучи ми най-добре,естествено не е за да те осъждаме,а просто да дадем мнение по въпроса.
Сори също,че ще стане дълъг поста,но децата на вуйчо ми,те вече са моми, бяха пълни диванета.Обаче майка им ги дънеше редовно,което беше супер кофти картинка.Но дойде ли майка ми при тея уж ти ми диванета,дето правиха какво ли не е ставаха кротки котенца и просто ме е изумявало,защото майка имаше страхотен подход към тях-строга,желязна,не търпеше дивотии нали такъв вид си придаваше,обаче с много разбиране им говореше,обесняваше с часове и те толкова бяха доволни,че се съгласяваха даже да помагат на майка си за нещо си  е незнам как става номера,но майка замине ли довиждане....пак бой,пак нерви всичко по дяволите,да кажа де майка им си беше тъпа селянка и жената е доста ограничена за мене,за това на тоя хал са децата и до ден днешен.

NikiFin, не мога по никакъв начин да споделя подобен проблем, но смятам, че когато човек е изнервен, натоварен, търси начини да се самосъхрани. Пътят към самосъхранението, разтоварването, не минава през докарването на още излишни нерви и ситуации, в които да го дразнят и други. Просто не започвай тема, в която писането на всеки един е потенциален повод за още мъки. Разтоварвай вечер с нещо, което ти харесва. Децата са заспали, послушай музика, почети, гледай хубав филм, поговори с мъжа ти. Това са само предположения, не знам кое точно те кара да се чувстваш добре. Иначе какво става -ти споделяш проблем, който уж изглежда като да има нужда от решение, после се ядосваш, че другите предлагат някакви варианти, нахокваш ги, те нормално да се самозащитят, защото не са го направили с лошо чувство и пак кофти емоции за всички страни в общуването. А не  е необходимо.

Извинявам се и аз за намесването тогава. Мислех, че споделянето на личен опит и примери за решаване на проблем от аналогичен характер са си по темата, затова  писах.

Тази тема върви към ключ  . Моля да се успокоите и ако държите да се изяснявате да го правите на ЛС.

Нека по-умния да отстъпи  !

valerie, то май единственото спасение от нападки е наистина човек да не споделя тук. Като се добави, че и съм трън в очите на модераторите, всяка моя тема се следи изкъсо. Много хора го знаят това, влизат в темата ми, започват да ме обиждат, защото са видели, че модераторите разрешават всеки да си прави квото си иска с мен безнаказано и така докато не им отговоря по начина, който си просят и който е съвсем нормален отговор на злобните нападки. Модераторите само чакат да кажа нещо на въпреки на някой от тези дребни душици и ведната почват да ми трият мненията и да ми заключват темите. Ето това е, което се случва и предвид него си права в препоръките си. И аз понякога се чудя на акъла си защо доброволно се предлагам на комплексари да избиват комплексите с мен. Може би имам нужда непрекъснато да се убеждавам какви са хората.
Затова като пусках темата написах изрично за кой е каква и е целта. Ама кой ти чете. Чудя се толкова ли е трудно да се приеме, че не искам съвети, просто  НЕ ИСКАМ. Нормално ли е да казваш на някой, че не искаш нещо, но той да продължава да ти го натрапва, че после иска и благодарност. За мен лично не е.

Тъкмо видях и Ели какво е писала преди мен. Ето го доказателството на думите по горе. Винаги едно и също се случва с моите теми защото ги превръщат в място за изхождане

NikiFin, аз още от вчера се чудя кога ще ти заключат и тази тема. Не е въпросът в споделя/несподеляне. От теб лъха често някаква агресивност към всичко и всички, които не мислят като теб. Отделно в твоите теми винаги всички се изпокарват. Ще ми се да мисля, че темите ти са просто провокации, а не истинския ти живот. Не се вглеждай само в децата си. Вгледай се в теб. Щом всички ние - зрели хора, тук дори виртуално ставаме озлобени в темата ти, която е един вид твой свят, а какво остава за твоите мъници. Огледай се и сигурно проблемът не е в децата, а в нещо друго около теб.
Успех!

Nikifin искаш ли да затворя и/или изтрия темата? Най-добронамерено питам.

Може и да предпочиташ на лични да ти го напиша, но ще го напиша тук.
Линковете към темите, които публикува, според мен бяха напълно излишно престараване в опитите ти да сториш добро на Ники.Защото момичето много добре знае какво е писала, изглежда за теб беше важно всички ние да го видим.

мир и труд, не искам да задълбавам ама наистина не разбрах къде видя у мен агресия и срещу кой. Думата агресивен значи нападателен, враждебен. Къде и кой съм нападнала и съм била враждебна. Ако намериш такъв мой пост обърни внимание на предните и ако си обективна ще забележиш, че въпросният агресивен мой пост винаги ОТГОВОР на нечии агресивен пост към мен. Изглежда опитът ми за защита се третира като нападение. По точно е да се каже, не че аз съм агресивна, а по скоро директна. И тази директност всъщност предизвиква агресия  насочена към мен, от хора, които: 1. Или не са разбрали какво съм имала предвид, или 2. Не са свикнали да гледат истината в очите и да я приемат изказана с истинското и име . или 3. Като видят ника ми и веднага атакуват без изобщо да се опитат да прочетат и схванат смисъла.
За щастие както си забелязала има и хора, които не изпитват агресия към мен, защото разбират за какво говоря, за тях е предназначена и темата. Но пък други се дразнят, не дават някой да НЕ е срещу мен и веднага влизат и почват да го настроиват негативно. Действителността не е ли ужасна и отчайваща?

Ели, не съм пуснала темата нито за да бъде трита, нито за да се превърне в място за избиване на комплекси и заяжданици. Но ти прави както прецениш. Ако я затвориш за пореден път целта на тези, които искат да бъде затворена и са се постарали за това, че бъде постигната. Нито ще се изненадам, нито ще се трогна особено, защото вече много пъти съм го пробвала 

Решавам и аз да напиша 2 реда.
В горния ред на мисли, не съм срещала Никифин до момента, или не съм обръщала внимание.
Може би поради факта, че не следя теми от подобен род. Все още.

Но тази тема изчетох от край до край и защо ми се струва, че ако напиша, че проблемът се крие някъде у теб, твоето светоусещане, че не децата за зли и необуздани по рождение,не би приела ?!

Струва ми се на всеки, изказващ становище реагираш негативно.
Особено на онези, чувстващи децата си.

Та, и аз в купа на сочещите с пръст - помисли, намери и избери начин, по който да се научиш да бъдеш до децата си, респ. те до теб.

Исках да добавя. Съгласна съм,че децата разбират донякъде шамара, ако той е имал цел и е бил провокиран.
Но, не шамара е начина. За мен.
Той не е  подходящо средство за дисциплина.
Ако се съберем и те натупаме /или който и да било друг човек/, ще станеш ли послушна, разбираща, адекватна, мислеща, екстровертна ?!

Аз те разбирам напълно, и мога да те уверя, че единственото решение е времето - когато децата пораснат малко повече.

 Имаше период, в който бях изкукала и не знаех къде се намирам. Някои дават съвет за филми, разговори - ами не е толкова лесно. От всичките истерии на децата и грижи нито ти е до филм, нито до разговор. Искаш просто да потънеш някъде.
Въобще не си единствената. Повечето майки на породени деца, на които никой не помага се чувстват по този начин, въпросът е, че не всички си го признават. Но истината е, че наистина изнервената майка прави децата още по-буйни и изнервени.

Аз също не приемам съвет от майки на някоя миловидна госпожица, която по цял ден рисува кротко в ъгъла или играе с кукли, а бабата я гледа всяка събота и неделя. Някои майки просто не разбират, че гледат деца, а на други им се стоварва повече. Така че е нужна малко повече толерантност.

Съветът ми е - брой до десет и се въоражи с търпение. След време ще си възнаградена тройно   

Ники, съжалявам, но и моето мнение няма да е това което би искала да чуеш. Аз съм в същата ситуация от шест години насам. Последния един месец е първия в който съм спала по цяла нощ. Ние също сме си гледали сами децата. През двете си бременности и след двете раждания съм работила постоянно, ако не влача детето с мен (на кенгуру), то се разменяме със съпруга ми... Пиша ти тези неща не да се фукам, а да разбереш, че не си чеша клавиатурата.
Последните две години се застоях в къщи, имах много време да осмислям кое, как, защо. Децата ми боледуваха постоянно, защото живеехме в някакви бардаци. Слава на Бога сега не е така.
Миналата зима се чувствах точно като теб. Обяснявах на мъжът ми, че ако продължавам така ще полудея... Чела съм хиляди психологии и книги за деца. Знам, че моите са различни и че повечето книги не могат да се прилагат на тях. Но знам едно, а и в много от книгите го и пишеше, а и в Библията пише същото, че няма начин да промениш света около себе си ако не се промениш отвътре. Аз намирах малко по-малко нещата които пречеха на мен и предизвикваха депресиите. Съпруга ми започна да отделя много по-голямо внимание на сина ни. Вечер той го прибираше от градината и докато пътуват около час до вкъщи си говорят "по мъжки". Синът ми започна да се чувства важен, почетен, съответно истериите намаляха. А аз като направеше нещо което не е добро питах " Ти на кого искаш да приличаш?", съответно отговора е "Тати" и следва разговор как би постъпил тати. Е през това време той пищи, но когато на едно дете му говориш с твърд и спокоен тон, почти винаги се успокоява. Е разбира се това бива да е постоянен подход, за да има ефект. Тази есен беше стрес постъпването в предучилищна. Аз работех по 14 часа на ден и нямах време да му обръщам внимание и съответно дойдоха и проблемите... Какво ни спаси? Да го накараме да се почувства важен и значим, да изчаквам кога е най-предразположен да говори и да му показвам колко много го обичам... Любовта е най-големия ключ към сърцата на хората, а какво остава до децата. Това не означава да ги лигавим, надявам се разбираш. Аз съм от строгите майки... Не съм си решела всичките проблеми, но знам, че това е пътя. Но нямаше да постигна нищо преди да реша да променя себе си, мирогледа си и светоусещането. Желая ти успех!

ПП. И мен ме следят модераторите, но не им  се сърдя  , това е техния форум ...

Когато синът ми беше малък, беше точно такова дете, което и минута почивка не ти дава. Ама поне беше само един! Моето решение беше да го изморявам. Почти не се задържахме с него вкъщи, все бяхме някъде навън. С три деца сигурно е много по-трудно да го правиш, но не е невъзможно.
Плуването например прави децата кротки - има ли къде да ги заведеш на басеин? А паркове? Разни места за игра, на открито и закрито?

Другото е да ги научиш да спят - дали ще ги оставиш да реват, или ще влизаш през 5 минути да ги успокояваш - методи разни, трудно е, особено в началото, но не е невъзможно.

На мен ми е малко трудно да си представя как ще ги изведе навън и трите в някоя градинка. Малките търчат в различни посоки и се катерят нанякъде, третото се запилява нанякъде или се счепква с друго дете. По кое от всичките да тръгне? Трудно си представят и слизането и качването по стълби с три деца ...

Повечето майки на близнаци, които виждам по градинките винаги имат със себе си някой придружител. При нас имаше период, в който не излизах сама с двете деца, защото ми се струваше опасно за тях - струваше ми се, че няма да мога да ги опазя от катеренопо по пързалките или тичането към улицата.

Да ви кажа честно вече не искам да чувам майка на едно дете и да се оплаква от него. И моето първо беше тръшкащо се и ревящо, но когато са две или повече, вече филмът е коренно различен. Някой беше споменал и за боя между децата. Това определено е най-изнервящото от всичко.

Някой гледа ли Джон и Кейт плюс 8. Имат 8 деца, като 6 от тях са близнаци. Аз го гледам и се успокоявам 

http://www.youtube.com/watch?v=8xRPrh3pCpA&feature=related

И моите са така, каката от една година на сам а малкото от сега се очертава да е такава.Сама с двете не тръгвам никъде или много рядко се навивам. Като отидем с тях някъде с мъжо умираме от срам, направо ни се доплаква. Направо съм на седмото небе когато каката е на градина, но това се случва рядко защото все е болна, а покрай нея и малката.
Много ми се иска да съм от онези майки дето не им пука че децата им рушат всичко след себе си, но не мога и по някога ми се струва че ще полудея. Най ме е яд че като ми падне пердето си го изкарвам на каката за което после дълбоко съжалявам.