- Публикувана: 11 ян. 2009, 22:16 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2009, 18:57 ч.
Татковците бяха ли с вас когато раждахте?
Да, присъства. Още в самото начало на бременността ми разговаряхме и каза, че ще е до мен, как иначе. Не съм го уговаряла по какъвто и да е начин - желанието му беше искрено, друга опция за него не съществуваше. Но мъжът ми има известен опит, ако мога така да се изразя, израждал е много животни и е запознат с картината около едно раждане, а и не е от този тип хора, които се смущават от болнична обстановка, кръв и т.н. Но, въпреки това, го предупредих и при най-малкото неразположение да напусне залата, изришно го предупредих да стои само до главата ми и в никакъв случай да не се озовава м/у краката ми. Е, по ирония на съдбата, беше точно там където не исках, когато бебето излизаше, но това са подробности. Та, цялото раждане го понесе повече от идеално. Аз бях спокойна, щастлива че е до мен, просто имах нужда от него в този момент, било то и само за да ми държи ръката. В действително много ми помагаше - постоянно ме подканяше да дишам, правеше ми забележки, когато напъвах с лице, освежаваше ме с вода, през цялото време бърбореше и пускаше шеги от рода "Е, ама не яж сега марлята, де (тази която ми слагаше на устните, напоена с вода)" и разни други, които не са за пред хора и още, и още - все дребни неща, но ми беше много мило, че полага усилия всичко да мине гладко и по-малко болезнено.
Извинете ме за дългите словоизлеяния, но голяма беше заслугата на мъжа ми да си припомням този ден с умиление.
Извинете ме за дългите словоизлеяния, но голяма беше заслугата на мъжа ми да си припомням този ден с умиление.
И все пак, не е нужно да седи и да гледа всичко; съпругът ми беше до главата ми и се държахме за ръце, не е гледал физиологични подробности чак толкова 
Защо ли?
Защото на татковците мястото не им е там.
Защото не мисля, че някой ми е нужен да ми попива
потта от челото и да му гледам съпричастната физиономия,
като в същия момент на неговото чело пише:
Лелееееееее, добре, че аз никога няма да раждам.
Защото би ме притеснил до толкова,
че да се чудя дали самия той е добре..
...и дали докторите няма да ме зарежат мен-
родилката, за да му оказват на него първа помощ...
...и т.н...
Не, не е бил.
...категорично бях ПРОТИВ.
...категорично бях ПРОТИВ.
- моето отношение е абсолютно същото, съответно - избора! 
Не. В болницата, в която раждах не беше разрешено.
И при мен беше така,а много ми се искаше таткото да присъства.
В крайна сметка си мисля ,че стана по-добре така.
1. Защото на татковците мястото не им е там.
2. Защото не мисля, че някой ми е нужен да ми попива потта от челото и да му гледам съпричастната физиономия, като в същия момент на неговото чело пише: Лелееееееее, добре, че аз никога няма да раждам.
3. Защото би ме притеснил до толкова, че да се чудя дали самия той е добре.. ...и дали докторите няма да ме зарежат мен- родилката, за да му оказват на него първа помощ...
4. ...и т.н...
2. Защото не мисля, че някой ми е нужен да ми попива потта от челото и да му гледам съпричастната физиономия, като в същия момент на неговото чело пише: Лелееееееее, добре, че аз никога няма да раждам.
3. Защото би ме притеснил до толкова, че да се чудя дали самия той е добре.. ...и дали докторите няма да ме зарежат мен- родилката, за да му оказват на него първа помощ...
4. ...и т.н...
1. Кой го казва това?
2. Потта е най-маловажното, важното е присъствието, това, че не си сама със загрижени за теб хора, да, но все пак чужди. Вие сте заедно за добро и за лошо. Раждането е естествено и добро, няма нищо срамно, лошо и притеснително. На някои мъже може и да им пише на челото подобни неща, но на други не им пише
И дори да им пише, това не е проблем, нито нещо лошо.3. Има по-слаби мъже, да, но това не е общивалидно, нито е задължително, ако му призлее да присъства
И чак за първа помощ за тях - това е само по филмите 4. Давай, досега не видях нито една реална причина.
Разбира се, всичко е до желание и разбирания, възприятия и усещания. Жалко е да се изпускат толкова прекрасни моменти заради обикновени комплекси и недоразумения.Кой както иска да го разбира
Не. В болницата, в която раждах не беше разрешено.
Това е и една от причините, заради която никога няма да се реша да имам второ дете, не мога сама да мина през това още веднъж. Правим заедно - посрещаме и отглеждаме заедно. Сама не искам и не мога.
Това е и една от причините, заради която никога няма да се реша да имам второ дете, не мога сама да мина през това още веднъж. Правим заедно - посрещаме и отглеждаме заедно. Сама не искам и не мога.
В коя болница си раждала?
...Разбира се, всичко е до желание и разбирания, възприятия и усещания. Жалко е да се изпускат толкова прекрасни моменти заради обикновени комплекси и недоразумения.Кой както иска да го разбира
но моите никак не бяха такива.
Не ми беше прекрасно да ми правят през половин час
онова, дето доктора си мушка зялата ръка, за да предизвика разкритие
(забравих как се казваше на медицинска терминология),
не ми беше приятно и да ми прави епизотомия,
не ми беше приятно и да ме зашива с двайсетина шева.
Моят мъж не е никак слаб, дори напротив.
А това, че сме заедно и в добро, и в лошо си е така.
Чак пък толкова заедно, обаче не искам да бъдеме.
КапИш?
В коя болница си раждала?
В Правителствена.
Август 2004 г.
Защо?
Присъства разбира се, не съм си мислела да не присъства нито за миг. Както и той!
Нито за миг не се притесни, не е припадал, и тем подобни щуротии, които само се наслагват в главите на бременните жени!
Нито пък се е променил сексуалния ни живот или нещо такова! Тези неща, ако са истински, не могат да се променят от едно присъствие по време на раждане!
Въобще на мен ми беше огромна подкрепа неговото присъствие, безценна. Пръв той пое бебка след като я родих, несравнимо щастие за него!
Към авторката - ако си решила татито да присъства - не се колебай, не се поддавай на разни глупави теории и врели-некипели!
Питай патило, а не старило!
Нито за миг не се притесни, не е припадал, и тем подобни щуротии, които само се наслагват в главите на бременните жени!
Нито пък се е променил сексуалния ни живот или нещо такова! Тези неща, ако са истински, не могат да се променят от едно присъствие по време на раждане!
Въобще на мен ми беше огромна подкрепа неговото присъствие, безценна. Пръв той пое бебка след като я родих, несравнимо щастие за него!
Към авторката - ако си решила татито да присъства - не се колебай, не се поддавай на разни глупави теории и врели-некипели!
Питай патило, а не старило!
В коя болница си раждала?
В Правителствена.
Август 2004 г.
Защо?
От любопитство. Аз мисля да раждам в Майчин дом и се надявам че там може да присъства таткото.