Джорджи,

Арлина, кога ти е термина?
Ние снощи бяхме на имен ден. Изкарахме до 3:30ч. После моята дружка, която си тръгна преди нас с мъжът и детето си, се обади, че са закъсали някъде. Та ходихме да им дадем ток на колата. Лошото е, че тя е много зле с ориентацията и не знае къде се намира, а уж мъжът й е местен.
Та ги търсихме около час някъде, после докато запалят, туй-онуй...и се прибрахме към 5 без нещо. А и те с дете колкото Емата...абе препятствия. Но всичко е добре, когато свършва добре. 
И да ви се похваля, от вчера си имам миялна.
Повярвайте, много съм щастлива. Това беше нещото, което ми липсваше най-много от нещата които имах в Бг. Пусто миене много ме тормози, а то все си има по нещо в мивката. 
Хайде отивам да правя супа за Ема, че след малко ще се събудои и трябва да има мандже!
Всъщност не ми пречи, даже ми е по-удобно така, вместо да я следя или пък да ставам посред нощ в студа /не отопляваме през нощта/. Иначе през деня си е като голям човек, не я усещаме кога си върши работата 





.Бая здрави нерви трябват..
Таз жена няма умора
Ама ми мина ПАК
. Изтормози се това дете да пие лекарства. Хем е и на имуностимулираща програма и въпреки това през 2 седмици е болна. Един куп хапчета изпи, а колко пари мсе пръснали за тях
/за пръв път ми беше/ и не паднах нито веднъж

. Егати педагозите
.