Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

  • 86 610
  • 741
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 4 584
Говорят по Хоризонт. Дават интервюта от хора, водили децата си в Русе, при Даниела Бонева.
Единственият лицензиран обучител по метода Дейвис.
Споделят за голям напредък на децата си.

Последна редакция: чт, 28 яну 2010, 11:19 от Вълкът с дълъг ник

# 556
  • Мнения: 1 252
Благодаря , Вълчо Hug
Свързах се Дороти ! Нека има повече хора , като нея !
 Тя ми даде ми кординати в София къде да задействам нещата.
Поне да се махне от това училище.

# 557
  • Варна
  • Мнения: 2 104
Aни, кураж, няма да се отчайваш!  Hug
При нас(втори клас) още няма срочни оценки.
Флора, благодаря ти! Твоя синковец се самокалява.  Hug
Нека да са здрави децата, а другото ще се подреди!  Hug

# 558
  • в моя свят
  • Мнения: 850
mar4ela5 честито за линийката.  bouquet

Момичета аз скоро не съм се включвала в темата.С ученето макар и бавно вървим напред.Трудностите са ежедневие,но вярата в детето ми е по-силна и това е ключът към успеха за мен.
Аз искам да споделя,че центъра за дислексия в Русе вече имат и център във Варна.Да уточня само,че става дума за другия център на Жасмина Йонкова,която работи по немския метод.Аз разбрах едва вчера,но отскоро работят и във Варна.Център е може би силно казано.Работят с деца в школа Клас.Там се намира и Биофитбек метода,който сме обсъждали.Доколкото разбрах Жасмина Йонкова пътува до Варна в определени дни,за да работи с деца от тук.Аз днес се свързах с нея и следобед имаме среща да поговорим.Ще пиша повече подробности ако някой се интересува.Преди година и половина ние бяхме в Русе при нея за първоначалния тест,но основно поради финансови причини не сме минали програмата.

Не знам дали Либи следи още темата.Сестричката и изкара програмата в центъра при г-жа Бонева.Бяха очаровани от начина по-който се отрази престоят им в Русе на детето.Ако ни четеш разкажи ни как се справя сестра ти в училище месеци след като минахте програмата.  bouquet

# 559
  • Мнения: 676
Момичета, следя темата, но сърцето ми се къса и никога не успявам да пиша.  Hug
На сестра ми престоя ни там й се отрази много добре, да. Но беше толкова за кратко Sad
Тя вече не иска да прави упражненията. Отново изгуби мотивация. Не иска никой да учи с нея, никой да й помага. Плаче непрекъснато, че иска да напусне училище и да работи  Cry Сърцето ми се къса, но да ви кажа... предпочитам да е щастлива, отколкото да се измъчва така....

Сега ходи на психолог, който е констатирал, че е в депресия и има тотална липса на мотивация. Всичко това се дължи на годините, в които никой не я е разбирал какво й е и в училище са я подценявали и наричали глупава, малоумна (дори учителите).

Има една организация в Испания, която помага на хора с дислексия да намерят работа, да се интегрират или ако състоянието им е много сериозно - да бъдат пенсионирани. Тя е категорична, че иска да напусне училище и ние (аз и родителите ни) сме вече на една крачка да се съгласим с това. Просто защото виждаме, че за нея е истинско мъчение всеки един ден в училище. Молим се дори да спре училище, след време да усепеем да я мотивираме и да се върне. Но сега е просто безпредметно, тя не проявява никакво желание и интерес, а единствено се измъчва. Това, което иска да прави е да работи в организация, която помага на деца в неравностойно положение. Интересува се от изоставени деца. Та ако не успее да си намери работа, ще се свържем с тази организация за помощ.

 Лятото ще ми идва на гости за няколко месеца и сега търся възможност да ходи да помага в някой социален дом. Надявам се, че така ще се почувства полезна и значима, а може би ще се мотивира повече.

Та това е тъжната истина..... Много ми е мъчно.

Радвам се на всеки ваш успех и ви чета всеки път с интерес! Желая на всички дечица още много малки и големи успехи! И много радости на вас, майчета, които не спирате да се борите.  Hug  bouquet

# 560
  • в моя свят
  • Мнения: 850
Ох,Либи толкова тъжно ми стана като прочетох поста ти.Трудно ми е да намеря думи какво и как да напиша.И все пак мисля,че отчаянието е много лош съветник.Надявам се да не те обидя,но ще ти кажа аз как виждам нещата отстрани.Първо сестра ти има според мен предимството да живее и учи в друга страна.Щом нежеланието да ходи на у-ще е толкова силно намерете алтернатива.Дори тук в Бг,където образователната ни система е толкова тромава и неуреда има много възможности.Едно от тях е дистанционното обучение под различни форми.Например ученика не посещава часовете в у-ще,а се явява само на изпити в края на годината.Получава си степен на образование и нормална диплома.Потърсете подобен вариант,няма начин да няма подобни опции и при вас.Ако тя се обучава в къщи може би ще има по-голям успех.Обидите и провалите в у-ще са я довели до тази депресия.Ако отстраните този фактор училищната среда,която определено я демотивира може нещата да тръгнат в по добра посока.Тук знаеш имаме регионални инспекторати по образованието.В Испания не знам как се наричат,но там ще ви кажат за всички възможни варианти за обучение.Вариант в у-ще,но на инвидуална форма на обучение и други подобни.Каквото и да решите вярвай,че сестра ти ще преодолее депресията.Стискам ви палци и ви желая успех.  bouquet

# 561
  • в моя свят
  • Мнения: 850
Това,че по време на програмата в Русе сестра ти се чувстваше много добре и много по-уверена за мен също е показателно.Спомням си,че споделяше,че с желание е взела да чете книга и я е прочла цялата.Това ми говори,че при правилно отношение и правилен подход към нея нещата се получават.Ако в Испания има някаква форма на обучение индивидуално да работи учител с нея,учител,който е работил и с други деца със специални образователни потребности също може да се получи.

# 562
  • Мнения: 676
Благодаря за подкрепата, Мечта.   Hug
Търсим варианти. И за това сме мислили, може би ще е най-добрия вариант. Ще видим до къде ще стигнем.
В Испания не ни признават документите от Асоциация Дислексия България, макар че са преведени и легализирани. Сега трябва да се търси някой там, който отново да я диагностицира. Всичко е много тромаво, дори и там. А голата истина е, че на емигрантите (пък били те и напълно легални) все пак се гледа с друго око.... Класната на сестра ми е казала на мама - "Имаме много деца с дислексия. Нали не очаквате да имаме различно отношение към всички тези деца?". Защо тя не ни насочи, че това е проблема, щом имат толкова деца с дислексия, а трябваше ние сами да си блъскаме главите и да се чудим какво е, да поставяме диагнози?! И ако тези учители наистина осъзнават какво означава дете с дислексия, може ли да зададат толкова глупав въпрос? Разбира се, че тези деца имат нужда от различен подход. За тях нормалния процес на учене не е ефективен, дори е напълно безполезен. Имат специални класове за деца с проблеми, след основните часове. Сестра ми е в такъв клас. Какво по-точно правят с тях не ми е ясно, но явно не е нещо, което да отговаря на нуждите им.

Мнението на училищния психолог е, че тя има умствено изоставане. Дават й да прави тест в писмена форма, който много естествено, че за нея представлява трудност да бъде възприет, а какво остава да даде обективен резултат. Но без да се замислят, лепват този етикет. До сега никой друг специалист, при който тя е била не е потвърдил това изоставане.  newsm78 Не знам вече какво да мисля.

# 563
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
Да ви кажа от моя гледна точка, винаги съм искала България и аз много съм живяла по чужбина, но това също може да я мъчи. Сещам се, че за да вземе шофьорска книжка и трябва диплома. Имаме едно училище за работещи хора, дори родители, но наистина може да почине малко, тя кой клас завършен има, то има и значение предметите които е изучила. За социални домове, се сещам че и тук във форума може да попитаме за съдействие.

# 564
  • Мнения: 676
За Русе тя от една страна беше много превъзбудена от самия факт, че сме трите заедно за цяла седмица, че сме сами. Правихме всичко, което й харесваше. Сменихме й изцяло стайлинга ако мога така да се изразя (нали е рапърка  Whistling.) Не че съм много щастлива от този факт, но важното е, че има интереси. Книгите разбира се бяха отново в тази насока. Много обича графити, взехме и книга за графити. Платна, на които да рисува, спрейове, маски и т.н. Изобщо, това беше нейната седмица и каквото и да поискаше го имаше, просто искахме да я мотивираме, за да останем. Тя първоначално изобщо не желаеше да оставаме.

В крайна сметка много си допаднаха и с Даниела и с Лена. Те са големи симпатяги, предразположиха я чудесно. Направихме всичко по силите си, за да й хареса престоя ни там. И наистина й хареса. Когато се прибрахме от Русе, те останаха още малко в България. Правихме упражненията всеки ден и тя възпроивеждаше текстовете, които я карах да визуализира едно към едно, с най-малка подробност. Просто беше блестяща. Но с родителите ни не иска да учи, вече била голяма, а те я мислели за бебе. С мен обаче учи без проблем. Проблемът е, че аз не мога да й помогна с испанските уроци.

За това и толкова време търсихме психолог, който да й допадне. Много е важно тя да работи с човек, който харесва и има доверие.
Имаше и един учител, който много харесваше и в негово присъствие се справяше добре. Но той смени училището. За това си права, Мечта! Тя може да има успех, но е важно много с кой работи и как се чувства. Много е трудно обаче да хареса някой и да му се довери. Винаги подхожда към хората първо негативно, не им се доверява, не ги харесва, изгражда си стени... и трябва да мине много време или човекът насреща да е много упорит и да знае какво прави, за да го допусне до себе си.  

# 565
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
Ооо тя си има дарба, ами художествено училище, там подхождат по различен начин.

# 566
  • Мнения: 676
За жалост не пожела и с това да продължи. Не иска да вложи труд и старание. Аз това й предлагах, както уроци, школи, кръжоци по рисуване. Но не би... Рисува си графитите вкъщи и това е.
Иначе има завършен 4-ти клас в България, а в Испания да кажа честно не знам как се водят класовете. Оставала е два или три пъти там. Първата година се води нормално да остане в същия клас, защото не знае езика. Но тя вече го знае перфектно.
А относно България - много пъти съм я питала иска ли да се върнат. Категорично не иска, тя има много лоши спомени от децата тук. Винаги много са я обиждали, дори преди не искаше изобщо да си идват, дори лятото. Там й харесва.

Честно да ви кажа, имам чувството, че сме в безизходица. Получихме малко надежда, когато бяха тук. И сега сме отново в изходна позиция, че и по-зле. А сега е вече и влюбена и изобщо не мисли за нищо друго, освен за музиката и момчето.  ooooh!

# 567
  • в моя свят
  • Мнения: 850
Либи от всичко,което пишеш явно това училище макар и със специални класове е крайно неподходящо за сестра ти.Задължително ли ви искат документ за дислексия?Не може ли да ползва някакви привилегии в друго училище с друга форма на обучение просто като ученик със СОП.В крайна сметка щом до сега учи в специален клас явно е,че има проблеми с обучението и от самото у-ще биха могли да ви дадът документ,че е със специални образователни потребности.

Тестовете за интелигентност може да направите при лицензирани психолози и също да ви издадът документ.
Явно проблемите с бюрокращината са навсякъде за съжаление. Cry

# 568
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 148
На нея и е зле, защото искате да се наложите с образованието, а на вас ви е зле защото не я слушате, какво иска тя. Вие мислите, че е в безизходица, аз мисля че нещата ще се оправят. Трябва някой да отстъпи.

# 569
  • Мнения: 676
Вече дори не искаме да се налагаме. Готови сме да отстъпим, само да се чувства добре. Тя се чувства неразбрана.... Просто искам да е щастлива. Тя просто не иска да учи, така казва. Искам да работя. Това са нейните думи. Добре, нека работи.
Ще търсим и вариант с индивидуално обучение. Само на нея да й допадне този вариант...

Общи условия

Активация на акаунт