Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

Oliver мисля,че е добре да посетите специалисти.Хубаво е,че усещаш,че може би има проблем още на тази крехка възраст. maca_maty също е права,че може да се касае за проблем с очите или със слуха както е при моето дете.Освен това има много други разстройства на развитието и ако започнете работа от сега може да не се стигне до проблемите,които имаме ние вече в училищна възраст.Не знам как е там където живеете,но от това което пишеш май е долу горе като при нас.Не очаквай от личния лекар(или както се нарича при вас) да вземе притесненията ти на сериозно.Наистина детето е много малко и всеки казва,че няма проблем ако нещо не умее да прави.Най-добре е да намерите някакъв диагноститичен център за деца,където екип от специалисти да направи обследване на детенцето.Така ако има нещо ти ще знаеш и съответно ще работите още от сега по проблема и няма да се луташ във всякакви съмнения.А аз искрено се надявам да не е сериозно и притесненията ти да се изпарят.Успех и пиши. 

Благодаря Ви момичета за отговорите. Ще потърся някаква възможност да посетим специалист, проблема е че трябва личният лекар да ни прати. В САЩ сме. Тук тестове  за зрение и слух се правят задължително всяка  година, така че съм сигурна че там проблем няма.

Oliver, консултирай се с психиатър, или потърси координатите на Дейвис институт в САЩ. Doroti, разбира се, че имам диагноза. Поставиха ми я в клиника "Свети Никола" в Александровска болница.

Привет, момичета. Благодаря на всички ви за пожеланията и подкрепата.   
Ние сме в Русе, аз тъкмо пия кафе и чета книжката за дислексията, която ни дадоха. Господи, колко много съвпадения има - толкова неща, които са описани ги има и при сестра ми, че просто не мога да повярвам колко навързано е всичко.
Ние във вторник преживяхме голям шок. Сутринта правиха интервюто и тестовете на сестра ми. Оказа се разбира се именно дислексия, с много характерни симптоми. Казаха, че има много сериозен проблем, но това, което е най най най-сериозното е липсата на каквато и да е мотивация, липсата на всякакво самочувствие. Тя просто се е отказала да се бори.
Дадоха й един час да реши какво иска. Трябвало тя да реши, защото ако тя сама не желае, никой няма да й помогне. Още с излизането си навън тя се разплака и каза - НЕ! Няма смисъл да оставаме, няма да се оправя. Ако аз сама не реша, няма да се оправя. А защо не решиш да положиш малко усилия, ние сме с теб и ще ти помагаме. - Не искам.
Един час мисли, после говорихме, шегувахме се, обяснявахме, ревахме, карахме се дори - не, не и не. Толкова безсилни не сме се чувствали с майка ми, просто сълзите ни течаха и не знаехме какво е редно да направим, как да я накараме да се бори.
Качихме се горе да съобщим резултата и едната жена просто как успя да я накара - казвам ви, не знам и не проумявам. Така й говереше, шегуваше се, показваше какво са правили другите деца, как са напреднали и т.н. И накрая сестра ми каза - оставам, хайде махайте се, че имаме работа. Не мога да повярвам, казвам ви. Не мога. Вечерта беше така усмихната, много изморена, но говореше, разказваше (тя по принцип е много затворена в себе си и не говори много, а на всеки въпрос отговора е - не знам). И на следващия ден отново отиде с желание. Докато тя беше на упражненията, ние купихме книга за Еминем на български. Тя трябваше да има книга, която харесва, за да прави упражненията по четене с нея. Казвам ви, толкова щастлива беше (тя мисли само за тези певци, само те я вълнуват), че крещя и подскача от радост по улиците и не спираше да ме прегръща. Двете жени от центъра по дислексия бяха доволни от нея. А аз съм възхитена от тях и подхода им. Страшно много ми харесват.
Според мен, макар и да ви звучи абсурдно - при нея има напредък само за два дни. Наистина, не си въобразявам. Снощи един час чете книгата без да отлепи поглед, пита ме за думите какво значат (забравила е български). Станала е приказлива, разказва за всички упражнения. Днес стана в 6 ч. от нетърпение да отива. И най-важното - чете. Но още по-важното е - изглежда ми мотивирана. Поръчах й още няколко книги за еминем, за графити и такива неща, които я вълнуват. Моля се всичко да се оправи.
Ако има някой, който живее в Испания от тук пишещите, моля да ми пише - интересуват ме координати на психолози, логопеди и специалисти по дислексия.
Благодаря ви, че ви има. От тук научих за това място и съм адски щастлива, че опитахме. Това е едно положително начало за нас. 
Поздрави и успехи на всички!

Либи за вас не знам, но аз си ревах, като четох поста ти. Поздрави на сестра ти от други като нея.  

За Испания се чудя, във форума за испанските мами, дали някой може да ти помогне. 

Либи, толкова се радвам за вас!   Дано все така да е мотивирана сестричката ти.
А за дамите от Асоциация Дислексия - г-жа Бонева и Елена - спор няма - страхотни жени!  
Дано скоро да имаме възможност и ние да ги посетим, че нали не успяхме това лято...
На теста Петьо показа на първо място силно изразена липса на концентрация и на второ - понижено самочувствие. Следвани от затруднения с четене, писане и т.н.
Четенето се подобрява, но писането още ни е мъка. На входящото ниво по БЕ има 3. Иначе по математика - 5. Има и още една 5 по околен свят. Вече има и четири забележки - за дисциплина, за без домашно - вечно не чул,  не видял, не разбрал... Приемам съвети как да преодолеем това със незаписването на задачите за домашно...
В неделя е първия му официален мач срещу друг отбор. Голямо вълнение. За съжаление с баща му сме на работа и няма да можем да го гледаме. Но живот и здраве ще има още мачове.  

mar4ela5 това с домашните, отиваш и молиш да му пишат домашните или да го проконтролират, да си ги записва.

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=9206

Прочетете това. Може би ще понаучите нещо.

Здравейте, момичета.
Благодаря ви за милите думи!  
Ние вече се прибрахме, раздялата беше тежка.  
Изключително съм доволна от престоя ни там и промяната се вижда дори след толкова кратко време.
Сега трябва да работим преди всичко за самочувствието и мотивацията.
Иначе упражненията, които се правят вкъщи са с koosh ball - това е за ориентацията.
Четенето се прави през едно цветно прозорче - децата с дислексия възприемат текста по-добре, гледайки го през определен цвят (индивидуално е). Освен това най-много ме впечатли ученето чрез визуализация - целта е детето да си представи картинката на случващото се в главата си и така да я възпроизведе. Сестра ми с това се справи просто блестящо, пресъздаде такива детайли, че просто паднах. Четене на няколко изречения по букви и моделиране на някои думи, с което детето по-лесно възприема и разбира думата.
Искам най-вече да ви покажа нейната представа за самата нея преди и след пет дневната програма. Първото човече е това с боксовите ръкавици, с изкривената физиономия. А второто е онова усмихнатото, прекрасно, ведро човече, което се надявам да стане наистина Толкова ми е странно. Тези човечета се правят без никакви напътствия, тя трябва да визуализира своята собствена представа такава, каквато е.
За мен е много важен и подхода на двете дами от асоциацията. Начина, по който ни обясниха какво всъщност да правим, как да й помогнем наистина. И изобщо за мен посещението ни там е много ценно.

http://media.snimka.bg/4574/015403737.jpg
http://media.snimka.bg/4574/015403759.jpg
http://media.snimka.bg/4574/015403762.jpg

Либи поздравления за успеха на сестра ти.Дано така да продължава и за напред и нека мотивацията никога да не я напуска.  А това с човечетата и виждането за самата себе си е просто невероятно.

Ние също имаме цветно прозорче,но вече с четенето се справя много по-добре и не го ползва.Относно ученето чрез визуализация ние така учим още от преди 1-ви клас.Изненадана съм,че това до сега никой не ви го е казвал и специалисти не са работили така със сестра ти.Ние вече 5-та година ходим на логопед и всичко там се обеснява и учи с картинки.Когато му помагам за домашните аз почти не обеснявам,а рисувам.От обесненията ми нищо не разбира и за това съм с листи и моливи и въображението вече ми се изчерпа кое как и с какво да обесня,че да ме разбере.Отделно от рисунките ползваме всякакви предмети,за да визуализираме и пресъздадем ситуации,защото само с думи не може да разбере и основни понятия.При тях всичко става както се казва не на теория,а на практика.

mar4ela5 и ние редовно сме с забележки Относно домашните нашата класна му отбелязва в учебните тетрадки кои задачи или упражнения за коя дата са му за домашно.Ако има нещо друго от учебника пише в тетрадката му по предмета на коя страница кое трябва да научи,прочете и т.н. Така сме от мин.година.Още в 1-ви клас си спомням,че пред стаята им имаше табло на което класната всеки ден пишеше какво им е дала за дом.работа и родителите преписваха от там.Още преди края на 1-ви срок вече почти не виждах родител да преписва домашното от таблото,защото освен там учителката казва и на децата да си отбележат домашните.Повечето деца бяха свикнали и моя син се опитваше понякога да си отбележи,но винаги изпускаше нещо или баркаше и аз до края преписвах от таблото.

Утре ще връщат бележниците с нанесени оценки и входните нива и очаквам изненади,че до сега не знам оценка.

Me4ta22, ние всъщност съвсем скоро - едва миналата година се усъмнихме, че има такъв проблем при сестра ми. Преди това в България е ходила на логопед, в Испания е в специален клас уж, но до сега никой не ни е казал, че може да има такъв проблем. Аз дори не знаех за съществуването на дислексията, попаднах случайно на една статия в интернет, след това на предаване по тв и така малко по малко, свързвайки симптомите си казах, че всичко отговаря като по учебник за сестра ми.
А що се отнася до визуализирането, може би има различни подходи и при всяко дете нещата са различни. Специално в центъра по дислексия не я караха да рисува, не рисуваха те, а я караха да затвори очи и да си представи изречение по изречение какво се случва. Предполагам, че ако дадена дума не се разбира съвсем, тогава сигурно я рисуват или правят от глина. Но щом вие сте намерили този подход и при вас действа, това е чудесно.

Хубавата новина е, че от тази година специалния клас има нов учител, който и сестра ми и майка ми много харесват. Майка ми каза, че за две седмици е разбрал всичко за нея (сестра ми), в смисъл че е обърнал голямо внимание, говорил е с всички други учители за нея (както и за всички деца в класа), с психоложката и резултатите от тестовете, които й правиха. Говорил с майка ми и тя останала впечатлена как само за две седмици е опознал повече децата, отколкото другите учители за години. Единствен той е предположил, че може би има дислексия, преди тя да му каже, че вече се съмняваме в това. Дори поискал да му пише от България какво е станало.
Надявам се с него вече да имат много повече успехи.

Здравей Либи, да оправиш картинките на следните размери: ширина - до 600 пиксела, височина - до 600 пиксела, както са правилата на форума. Ето тук да разгледаш как се прави http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4825.0, ако нещо не се справиш пиши ми на лични да помогна!

Здравейте момичета,

Либи - чудесни новини, значи имаше смисъл от всичко това. Замислям се за Русе и аз. Най-важното е че са я мотивирали и извадили от опасната депресия. Ще видите, че резултатите няма да закъснеят. Браво, и аз като Дороти почти се разревах докато четях за сестричката ти. Невероятно.
maca_maty - искаш да кажеш, че в Свети Никола са ти дали диагностика "дислексия". Преди две години и ние ходихме там за обследване, но единственото което категорично ни казаха е че няма отклонения и проблеми в мозъка и не е за тях. Направо съм учудена, че някой в България споменава думата дислексия официално. На нас навсякъде ни казват - образователни проблеми.
Oliver -  . Тук си удома Много правилно се оглеждаш в детето макар и толкова малко. Има много книги по темата, може да четеш. В Германия развитието на децата се следи стриктно - на определена възраст да има определени умения. Например каране на колело, на кънки, люлене със засилване и т.н. Тези неща, свързани с фината моторика, много говорят на специалистите. Моето дете беше много несръчно. Не кара колело, не можеше да рисува. По късно в училище писането беше огромен проблем. Но тогава нямаше никаква информация и помощ. Сега е различно. Вече се говори и най-вече се прави нещо. Не се отчайвай, но и не се вторачвай в проблемите. Твоето дете е уникално, единствено и неповторимо. То е умно, весело и щастливо и ти си тази, която трябва да пъддържаш вътрешният му комфорт. Всичко трябва да е весело и поднесено като игра. Много е важна психологическата среда за нашите специални деца. Трябва да е заобиколено от любов, разбирателство и много спокойствие удома. Важни са също така неща като режим на хранене и лягане. Те са устоите му, които му дават увереност и сигурност. Всичко това ще ти го разкажат специалистите. Но запомни, че то не е болно, то е различно. Трябва да си много спокойна и умерена. Тези неща отнемат години и изскват безкрайно търпение и любов.
Сега за моето осмокласно момиче в ново училище. Добре се чуства, но тя не споделя много. Да Ви кажа резултатите от входящите нива са над очакванията ми, защото обикновено до миналата година бяха отчайващи. Оценките са й варират около 4, което си е направо резултат 
Трудно й е, но се справя - което е най-важното. Дано да е така и занапред. Защото мотивацията е най-важна е тя започна да се чуства по-уверена.
Малко прекалих с писането  , но нали по-рядко пиша та се беше събрало.

Пробвай да потърсиш обучител по дислексия от испания в http://dyslexia.com/

Момичета да побутна малко темата 

Не че има какво ново да напиша,вече 3-та седмица сме във ваканция и моя син е страшно щастлив.
Пускам и линк към една петиция най-общо казано за образованието на децата със СОП,нека който одобрява идеята да я подкрепи:
http://bgpetition.com/valdofsko_uchilishte/index.html