Публикувана: 12 ян. 2009, 22:02 ч.
Последно мнение: 9 май 2011, 19:33 ч.

Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...

23 246
154
1

# 15 13 ян. 2009, 23:41 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Мили мами,

За пръв и сигурно последен път се осмелявам да пиша в този раздел.

Искам просто да знаете - има хора, които четат, съчувстват ви от разстояние, палят свещички за вашите ангелчета, поплакват си и мислено се опитват да ви изпратят от своите жизнени сили.

Прекланям се пред куража, с който носите кръста си, мили мами! Hug

# 16 14 ян. 2009, 03:02 ч.

София
Мнения: 606

Мили мами, аз Ви чета всеки ден... Искам да знаете, че и аз Ви подкрепям и паля свещички за ангелчетата ви. Аз не съм изживяла вашата мъка, но съм съпричастна и найстина ви се прекланям. Изживях мъката на едно момиче и все още ме боли... Не я познавам... Когато бях бременна паднах в банята и ме сложила в Шейново с една мама готова да ражда... Мъката, която изживях с нея тогава ме кара да влизам при вас и да ви изпращам положителна енергия всяка вечер... Всички доктори се държаха ужасно с нея... само се въртяха и никой не казваше какво става... Бяхме само двете в стаята... Изведъж един доктор седна и след 10 минути, след като и забрани да задава въпроси и съобщи, че бебето в 9ият месец е ангелче и после и каза с един ужасен тон, че трябва да го ражда... След това всички излезоха и ни оставиха.. Толкова не съм плакала през живота си... Не можех да отида да я гушна, защото не я познавах... Но толкова ми беше мъчно... И все още ми е... и все още си поплаквам и паля свещичка за това ангелче... До тогава не си давах сметка колко мъка има на този свят...

ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ВАС И СИЛАТА ВИ Hug

Искам да Ви пожелая много радости и само хубави моменти занапред...

За всички ваши ангелчета:

# 17 14 ян. 2009, 09:41 ч.

Мнения: 493

МАМА ЦОЦОЛАНКА , Hug

твоите думи влязоха далбоко в моето сърце БЛАГОДАРЯ ТИ

# 18 14 ян. 2009, 09:50 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: frej в ср, 14 яну 2009, 09:41

МАМА ЦОЦОЛАНКА , Hug

твоите думи влязоха далбоко в моето сърце БЛАГОДАРЯ ТИ

и в моето сърце . . .
толкова силни, толкова истински . . .
Hug

# 19 14 ян. 2009, 10:11 ч.

София
Мнения: 12 554

Мили силни момичета!

Едва ли мога да напиша нещо по-различно от думите на Мама Цоцоланка, но искам и аз да изкажа съпричастието, уважението и възхищението си пред всички вас. По една или друга причина заради моя приятелка и съученичка, която за съжаление стана една от вас, започнах да чета този подфорум. И ви чета и днес - защото тук освен огромната мъка и болка, има и надежда, вяра и любов. Много любов.
Благодаря ви, че сте корективът. Благодаря ви, че когато забравям важните неща, забързана в сивото ежедневие вие ме връщате на правия път. И поклон! Hug

# 20 14 ян. 2009, 10:26 ч.

Мнения: 7 112

Сигурно няма да напиша нищо ново.
Не е лошо, че много хора не знаят за съществуването на този форум. Това означава, че нямат потребност да го открият.
Лошо е, че откакто е създаден в него пишат нови изгорели в личната си трагедия родители - основно майчета. Cry

Тук има и няколко добри другарчета като КатНадиин и Цоци, които ни подкрепят с топли думи, с присъствието си, но и с идеята че у нас е останало нещо, което не ни прави по-различни от непозналите болката. Никой не е предполагал, че е отредено точно на него да изживее непрежалимото. Когато вече загубата е станала факт, донякъде и благодарение на този форум, трябва да се научим и се научаваме да живеем по нови правила. Благодарение на този форум и страдаме много заради всяка нова мама, попълнила редиците тук.

Цоци, Hug

# 21 14 ян. 2009, 10:30 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Мамо Цоцоланке, благодаря ти за всичко! И моля те, не подценявай голямото си сърце, в което намират място всички чужди болки и тъги! Hug

И, моля ви, нека никой не се извинява, че не знае. И да знаехте, щяхте да прекарате много повече време в страх, а кому е нужно това? Това че ние знаем да помага по някакъв начин на бъдещите мами? Не. Жестоката статистика отново и отново придобива човешко лице, някой изпищява от болка. Не знам има ли начини да предотвратим бъдещите трагедии, или просто сме тук, за да съчувстваме на пострадалите.

Животът отново и отново преподава един и същ урок на всички ни - че животът е крехък и лесно може да бъде загубен. Трябва много да го ценим и да му се радваме. За съжаление, не винаги успяваме да го опазим...

Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 10:39 от Lilibon

# 22 14 ян. 2009, 14:05 ч.

Мнения: 329

разплаках се докато прочета тези две страници ....... Hug

мамо цоцоланке, много мили думи..........

# 23 14 ян. 2009, 23:45 ч.

Мнения: 1 008

Преди да загубя моето бебе не съм влизала в този подфорум, макар да знаех, че го има. Не съм чувствала потребност да го правя. За първи път четох тук може би месец преди да загубя бебето. Сигурно е било някакво предусещане на нещата. После това стана най голямото ми спасение. Дълго време само четях и разсъждавах. Прекланях се пред болката на всички пишещи и с времето все по осезаемо усещах моята. Но писането тук наистина ми помогна Peace

Хубаво е, че го има форума. Наивно е да мислим, че като по чудо може тази част от живота /загубата на дете, близък/ да изчезне...
Благодарности на всички за съпричастността. Но от извинения наистина няма нужда. Аз например не чета в "деца с увреждания", не ми е нужно да го правя, за да знам, че най важното нещо на света за мен е детето ми да е здраво. Но това не значи, че не съм искрено съпричастна към проблемите на тези майки и дечица. Peace

И ако тези, които не са лично засегнати научават нещо от пишещите тук, ако черпите сила, кураж, надежда или нещо друго... Ако ставате по добри, съпричастни, мили.... то може би това е една от мисията ни на земята, която трябва да изпълним - да научим другите на нещо много важно. А именно:

Цитат на: Lilibon в ср, 14 яну 2009, 10:30

че животът е крехък и лесно може да бъде загубен. Трябва много да го ценим и да му се радваме. За съжаление, не винаги успяваме да го опазим...

# 24 15 ян. 2009, 09:56 ч.

Варна
Мнения: 1 149

Благодаря ви за хубавите думи! Hug

- ви всички.

# 25 15 ян. 2009, 13:10 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 672

Снощи късно прочетох темата.
След написаното от всички, влезли да поднесат виртуалното си цвете и прегръдка пред огромната мъка,
не намирах какво повече мога да кажа... То ако можеше искрената ни мъка и съпричастие поне нещо да променят... както се казва - планини бихме преминали,
морета със сълзи бихме напълнили... Но пусто, не става!
Може би под впечатленията от прочетеното, сънувах страшен сън.
Хора, страшен, страшен, страшен!
Всеки ще разбере защо няма да го опиша - една майка гледа дори да не позволи на тази мисъл да припари в главата й, та камо ли да описва такова нещо...

Протягах ръце, търсех, виех от мъка... хората се опитваха да ми помогнат... естествено, не можеха.

Като се събудих, изтърчах в другата стая.
Плаках от облекчение, и от смазваща мъка.
Защото знам, че този кошмар за много хора е реалност...

Просто ви прегръщам, какво ли друго бих могла да направя Sad

# 26 16 ян. 2009, 11:24 ч.

Мнения: 604

И за искам да благодаря че има толкова истински Хора с огромни и добри сърца които са съпричастни с нашата болка·
Благодаря че ви има момичета Hug

# 27 16 ян. 2009, 13:15 ч.

Мнения: 3 016

Благодаря на авторката за темата.Рядко се срещат вече такива хора. Дано никога не се налага да усетиш нашата болка .

Цитат на: Lilibon в вт, 13 яну 2009, 16:04

Надявам се, че след като разбра какви шамари умее да удря животът, да изпитваш по-дълбока радост и благодарност за всичкото щастие, което те е споходило досега. Simple Smile

Подкрепям Lilibon!

# 28 16 ян. 2009, 19:49 ч.

Мнения: 611

Аз ще кажа само едно БЛАГОДАРЯ на всички момичета които са съпричастни към нас и нашата мъка.
Никой за нищо не трябва да се извинява или се чувства виновен .
Казали сте страхотни думи , които наистина докоснаха сърцето ми .