Аз ходих на работа и в деветия месец включително ,но бременоста ми беше лека.Ако продължиш да си на работа трябва да си правиш повече почивки и да си хапваш по често докато премине периода на гадене до 4 месец.
- Публикувана: 13 ян. 2009, 17:30 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2009, 10:15 ч.
Ходене на работа по време на бременност
Здравйте, мами!
Моята работа не етежка физически, но психическото натоварване е голяма. Всеки ден се намират поне по 2-ма клиенти да ти вдигнат скандал и напрежението е голям. За мен е още рано за болничен, но исках да попитам дали когато изляза в болничен да речем в 5-тия месец до края, това няма ли да намали сумата на болничните след раждане. В смисъл, ще взимам ли по=голям болничен ако остана до последно на работа?
Моята работа не етежка физически, но психическото натоварване е голяма. Всеки ден се намират поне по 2-ма клиенти да ти вдигнат скандал и напрежението е голям. За мен е още рано за болничен, но исках да попитам дали когато изляза в болничен да речем в 5-тия месец до края, това няма ли да намали сумата на болничните след раждане. В смисъл, ще взимам ли по=голям болничен ако остана до последно на работа?
Познато ми е това чувство, толкова ти е лошо в началото, че имаш чувството, че животът ти свършва.
И на мен ми беше изключително тежко да ходя на работа първите месеци, непрекъснато ми се гадеше, като се върнех след работа вкъщи, бях на парцал и дори повръщах.
За щастие този период отмина с влизането ми в 4 - тия месец и изведнъж ми дойдоха сили и се чувствах способна да върша обичайните си задължения. Е, изморявам се повече, но всички около мен много ми се радват и се съобразяват. Зависи много дали в работната ти среда подхождат с разбиране.
Иначе че си е тежко и трудно, така е. Зависи какво е здр. ти състояние и какви са ти приоритетите. На мен ми е по - добре сред хора, въпреки, че съм оставила малко дете вкъщи и ми се иска да му обръщам внимание и на него. Предполагам, че ако вече не се чувствам способна да ходя на работа или състоянието ми го налаожи, ще си остана у дома без колебание. Все пак бебчето е най - важно и смисъл от излишни героизми няма.
И на мен ми беше изключително тежко да ходя на работа първите месеци, непрекъснато ми се гадеше, като се върнех след работа вкъщи, бях на парцал и дори повръщах.
За щастие този период отмина с влизането ми в 4 - тия месец и изведнъж ми дойдоха сили и се чувствах способна да върша обичайните си задължения. Е, изморявам се повече, но всички около мен много ми се радват и се съобразяват. Зависи много дали в работната ти среда подхождат с разбиране.
Иначе че си е тежко и трудно, така е. Зависи какво е здр. ти състояние и какви са ти приоритетите. На мен ми е по - добре сред хора, въпреки, че съм оставила малко дете вкъщи и ми се иска да му обръщам внимание и на него. Предполагам, че ако вече не се чувствам способна да ходя на работа или състоянието ми го налаожи, ще си остана у дома без колебание. Все пак бебчето е най - важно и смисъл от излишни героизми няма.
Аз съм от онези щастливки с готините колеги и още по-готин шеф.
Първите три месеца докато повръщах за всички беше нормално да дойдат да ме попитат нещо в тоалетната или да спрат с обяда докато повърна, за да продължим заедно. Шефа ми носеше плодове, за да не ям сандвичи и вафли, а когато станах по-пухкава и стола ми беше малък, ми даде неговия голям, директорски стол, който се накланяше назад и ми позволяваше да почивам. Колегите тичаха нагоре-надолу вместо мен. В последните месеци ми се е случвало няколко пъти да спя следобед - пак нямах проблеми. Работих до последния ден и продължих от болницата. Но с всичко, което направиха за мен, мисля, че си заслужаваше.
Първите три месеца докато повръщах за всички беше нормално да дойдат да ме попитат нещо в тоалетната или да спрат с обяда докато повърна, за да продължим заедно. Шефа ми носеше плодове, за да не ям сандвичи и вафли, а когато станах по-пухкава и стола ми беше малък, ми даде неговия голям, директорски стол, който се накланяше назад и ми позволяваше да почивам. Колегите тичаха нагоре-надолу вместо мен. В последните месеци ми се е случвало няколко пъти да спя следобед - пак нямах проблеми. Работих до последния ден и продължих от болницата. Но с всичко, което направиха за мен, мисля, че си заслужаваше.
Аз след третият месец си взех отпуск, а след това се водех на ЛКК.
Работата физически не беше тежка, но психически беше много натоварена, а и цял ден бях на течение и между много хора, което мен ме притесняваше..Освен това бях с високо кръвно и контракции от 5м...
П.С. Номера с повръщането и аз съм го правела в градският транспорт.
В джоба винаги си носех по две-три торбички и по 2 пакетчета кърпички.....отвратително се 4увствах, ама
Работата физически не беше тежка, но психически беше много натоварена, а и цял ден бях на течение и между много хора, което мен ме притесняваше..Освен това бях с високо кръвно и контракции от 5м...
П.С. Номера с повръщането и аз съм го правела в градският транспорт.
В джоба винаги си носех по две-три торбички и по 2 пакетчета кърпички.....отвратително се 4увствах, ама
Можеш и да си пуснеш болнични преди 45те дни за бременност и раждане, само трябва да си изчислиш да нямаш шест плътни месеца в болнични преди болничния за бременост и раждане щото иначе разправията става голяма.
При мен обстоятелствата се стекоха така че не работех по време на бременността ми, но имах лека бременност и с удоволствие бих работила. Започна да ми тежи и да се уморявам чак някъде в края на седмия месец
При мен обстоятелствата се стекоха така че не работех по време на бременността ми, но имах лека бременност и с удоволствие бих работила. Започна да ми тежи и да се уморявам чак някъде в края на седмия месец
Ходех на работа до последно. Работех в офис, на бюро. Дори в обедната почивка си подремвах на едно диванче. Имах пълно разбиране от колежката и съм и благодарна. Сутрин ме караше мъжът ми, а следобед се връщах с градския транспорт. До 6-я месец не ми отстъпваха място в автобуса. Понякога шофирах и сама.
С първата бременност излязох в болничен в 5-6 месец и не се върнах на работа до края. Но ми тежеше пътуването и ми се спеше. Сега съм решила ако мога до последно да ходя, като колегите ми и шефа имат предвид състоянието ми и влизат в положение, когато закъснея или си тръгна по-рано от работа.
Аз от самото начало до края си повръщах, а на работа си ходех до края даже деня преди да родя пак бях на работа. Когато бях на работа се мобилизирах и гледах да не мисля за това.
Всеки сам си преценява и решава, но аз лично се чувствах по добре когато бях на работа, а и колежката ми и клиентите винаги са се съобразявали с мен и с това, че съм бременна. Дори мога да кажа, че много ме подкрепяха
Всеки сам си преценява и решава, но аз лично се чувствах по добре когато бях на работа, а и колежката ми и клиентите винаги са се съобразявали с мен и с това, че съм бременна. Дори мога да кажа, че много ме подкрепяха
Сега съм в петия месец , и продължавам да ходя на работа , тъй като работата и бременността ми го позволяват . Незнам докога ще бъда на линия , надявам се и занапред да се чувствам добре
Ако работата ти е тежка , или ти не се чувстваш добре , след като се запишеш на ЖК от там могат да ти издават болнични месец за месец . Все пак здравето е преди всичко
Ако работата ти е тежка , или ти не се чувстваш добре , след като се запишеш на ЖК от там могат да ти издават болнични месец за месец . Все пак здравето е преди всичко
az ziveia v Izrael i tuk vsi4ki rabotiat bukvalno do poslednia den,taka biah i az biah na rabota do 18 4asa i v 22 sustia den biah v rodilnoto,rodih v 01 zasa sutrinta,i da ti kaza po dobre ,4e rabotih ina4e 6tiah da se poburkam v ku6i,lo6oto tuk e 4e mai4instvoto e samo tri meseza ,koeto e u6asno malko