До преди да се появи детето си мислех, че такова нещо не бих простила и веднага ще последват крайни решения и действия.
Но сега ( разбира се, ако говорим за нещо еднократно и окачествено като грешка) бих простила и в никакъв случай не бих се изнесла или пък него да изгоня. От какъв зор да се мъча сама с детето и сама да нося отговорност и финансова и всякаква за него. А пък даже и да не е еднократно предпочитам да се споразумеем всеки да си ходи без да държи сметка на другия, а пък да си живеем заедно заради чудото дето сме сътворили. И двамата да си поемаме отговорност за дребния. Мисля си, че с това ти се изнеси или аз с детето, много се улеснява мъжа, не говорим за финансите, а за другите неща свързани, като се разболее, кой го отнася, добрата майка дето ни си я е вяла, нито и през акъла и е минавало. Ами всички страхове на детето с новите приятелчета или пък новите учителки и......... айде няма нужда от майки суперменки, детето си има баща и той трябва да си поеме анагжимента за него.
Най-вероятно говоря така, щото не ми се е случвало, а пък честно не си и правя труда да търся каквито и да е знаци и така нататък. Каквото има да се случва, то просто ще стане и без да се измъчвам с безпочвени размисли и страсти.
А пък на авторката на темата така си постъпила, така си го почуваствала недей да съжаляваш, с новото решение напред в живота и без да се измъчваш за вече минали работи.
Но сега ( разбира се, ако говорим за нещо еднократно и окачествено като грешка) бих простила и в никакъв случай не бих се изнесла или пък него да изгоня. От какъв зор да се мъча сама с детето и сама да нося отговорност и финансова и всякаква за него. А пък даже и да не е еднократно предпочитам да се споразумеем всеки да си ходи без да държи сметка на другия, а пък да си живеем заедно заради чудото дето сме сътворили. И двамата да си поемаме отговорност за дребния. Мисля си, че с това ти се изнеси или аз с детето, много се улеснява мъжа, не говорим за финансите, а за другите неща свързани, като се разболее, кой го отнася, добрата майка дето ни си я е вяла, нито и през акъла и е минавало. Ами всички страхове на детето с новите приятелчета или пък новите учителки и......... айде няма нужда от майки суперменки, детето си има баща и той трябва да си поеме анагжимента за него.
Най-вероятно говоря така, щото не ми се е случвало, а пък честно не си и правя труда да търся каквито и да е знаци и така нататък. Каквото има да се случва, то просто ще стане и без да се измъчвам с безпочвени размисли и страсти.
А пък на авторката на темата така си постъпила, така си го почуваствала недей да съжаляваш, с новото решение напред в живота и без да се измъчваш за вече минали работи.
