незнам.може би съм глупава,може би отчаяна и не простих-тръгнах си.
Авие бихте ли простили
Авие бихте ли простили
- Публикувана: 14 ян. 2009, 07:29 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2009, 19:50 ч.
бихте ли простили изневярата
Зависи от конкретните обстоятелства, дали е еднократна забежка или дълга връзка, зависи от отношението на мъжа към цялата ситуация и т.н.
Зависи от много неща.
Като първосигнална реакция бих казала - не, няма да простя. И действително вероятно не бих простила. Но дали бих си тръгнала?
Зависи от много неща.
Като първосигнална реакция бих казала - не, няма да простя. И действително вероятно не бих простила. Но дали бих си тръгнала?
Зависи от човека, който ми е изневерил, дали иска прошка или просто иска от мен да преглътна грешката му.
Говоря по принцип, защото в реалното ми семейство на този етап няма какво да счета за изневяра.Секс с друга не бих му обърнала голямо внимание. Само ако се влюби в друга, но ако това го видя с очите си при такъв тип човек като мъжа ми, ще го счета за чудо и лично ще му предложа да последва сърцето си. Няма да има какво да му прощавам.
Искам да ми е верен за неща, които имат значение за мен, това не бих простила повече.
Говоря по принцип, защото в реалното ми семейство на този етап няма какво да счета за изневяра.Секс с друга не бих му обърнала голямо внимание. Само ако се влюби в друга, но ако това го видя с очите си при такъв тип човек като мъжа ми, ще го счета за чудо и лично ще му предложа да последва сърцето си. Няма да има какво да му прощавам.
Искам да ми е верен за неща, които имат значение за мен, това не бих простила повече.
Та на въпроса - мога единствено на думи да простя, със сърцето си не.
Че то от такава прошка няма смисъл. Дори не знам може ли да се нарече прошка изобщо.
Преди време мислех , че не бих могла ...
Сега не съм толкова сигурна . А и наистина зависи от ситуацията .
Сега не съм толкова сигурна . А и наистина зависи от ситуацията .
Стига да не се източват пари от семейният бюджет, да не се ощетява и травмира детето и да не знае никой - да.
Иска ми се да кажа,че не бих простила.
Иска ми се да кажа,че това ще е краят.
Искам ми се да си тръгна,без да съжалявам.
Но действителността е друга.Не знам как ще постъпя.Прекалено съм чувствителна и консервативна в отношенията мъж-жена и такова нещо би ме наранило дълбоко,независимо дали е за една вечер или за месец.
Истината е,че не искам да разбирам ,не искам услуги от приятели от рода на "да ти кажа пък мъжа ти...."
Радвам се,че мъжът ми ме уважава до толкова,че не би ме злепоставил и унижил никога по този начин.А какво е в главата му само той си знае.Аз и не искам да знам
Иска ми се да кажа,че това ще е краят.
Искам ми се да си тръгна,без да съжалявам.
Но действителността е друга.Не знам как ще постъпя.Прекалено съм чувствителна и консервативна в отношенията мъж-жена и такова нещо би ме наранило дълбоко,независимо дали е за една вечер или за месец.
Истината е,че не искам да разбирам ,не искам услуги от приятели от рода на "да ти кажа пък мъжа ти...."
Радвам се,че мъжът ми ме уважава до толкова,че не би ме злепоставил и унижил никога по този начин.А какво е в главата му само той си знае.Аз и не искам да знам
До преди да се появи детето си мислех, че такова нещо не бих простила и веднага ще последват крайни решения и действия.
Но сега ( разбира се, ако говорим за нещо еднократно и окачествено като грешка) бих простила и в никакъв случай не бих се изнесла или пък него да изгоня. От какъв зор да се мъча сама с детето и сама да нося отговорност и финансова и всякаква за него. А пък даже и да не е еднократно предпочитам да се споразумеем всеки да си ходи без да държи сметка на другия, а пък да си живеем заедно заради чудото дето сме сътворили. И двамата да си поемаме отговорност за дребния. Мисля си, че с това ти се изнеси или аз с детето, много се улеснява мъжа, не говорим за финансите, а за другите неща свързани, като се разболее, кой го отнася, добрата майка дето ни си я е вяла, нито и през акъла и е минавало. Ами всички страхове на детето с новите приятелчета или пък новите учителки и......... айде няма нужда от майки суперменки, детето си има баща и той трябва да си поеме анагжимента за него.
Най-вероятно говоря така, щото не ми се е случвало, а пък честно не си и правя труда да търся каквито и да е знаци и така нататък. Каквото има да се случва, то просто ще стане и без да се измъчвам с безпочвени размисли и страсти.
А пък на авторката на темата така си постъпила, така си го почуваствала недей да съжаляваш, с новото решение напред в живота и без да се измъчваш за вече минали работи.
Но сега ( разбира се, ако говорим за нещо еднократно и окачествено като грешка) бих простила и в никакъв случай не бих се изнесла или пък него да изгоня. От какъв зор да се мъча сама с детето и сама да нося отговорност и финансова и всякаква за него. А пък даже и да не е еднократно предпочитам да се споразумеем всеки да си ходи без да държи сметка на другия, а пък да си живеем заедно заради чудото дето сме сътворили. И двамата да си поемаме отговорност за дребния. Мисля си, че с това ти се изнеси или аз с детето, много се улеснява мъжа, не говорим за финансите, а за другите неща свързани, като се разболее, кой го отнася, добрата майка дето ни си я е вяла, нито и през акъла и е минавало. Ами всички страхове на детето с новите приятелчета или пък новите учителки и......... айде няма нужда от майки суперменки, детето си има баща и той трябва да си поеме анагжимента за него.
Най-вероятно говоря така, щото не ми се е случвало, а пък честно не си и правя труда да търся каквито и да е знаци и така нататък. Каквото има да се случва, то просто ще стане и без да се измъчвам с безпочвени размисли и страсти.
А пък на авторката на темата така си постъпила, така си го почуваствала недей да съжаляваш, с новото решение напред в живота и без да се измъчваш за вече минали работи.
Искам да ми е верен за неща, които имат значение за мен, това не бих простила повече.
Ако усещам любовта му към мен, и има любов в моето сърце - ще простя всичко.
А какво е изневяра?
За всеки е различна.Не можеш да кажеш това е изневяра,а другото не е.
За всеки е различна.Не можеш да кажеш това е изневяра,а другото не е.
За всеки е различна.Не можеш да кажеш това е изневяра,а другото не е.
Знаех, че докато ме нямаше, мъжът ми е канил любовницата си в къщи. И не само я е канил, ами е и живяла известно време в нас. Първо го усетих, беше невероятно чисто. След това започнах малко по малко да намирам неща, които не бяха мои.
Не питах, не исках да знам. Важното е, че той се беше постарал да заличи следите от другата жена...
... след време се опита да ми посегне, това обаче не влиза в графата ми за прошка и... го разкарах!
Та всеки има различна граница на търпение, едни могат да простят и да забравят едно, други друго... шарен свят
Не питах, не исках да знам. Важното е, че той се беше постарал да заличи следите от другата жена...
... след време се опита да ми посегне, това обаче не влиза в графата ми за прошка и... го разкарах!
Та всеки има различна граница на търпение, едни могат да простят и да забравят едно, други друго... шарен свят
простих,но не съм забравила
а и бяхме още гаджета и нямахме дете 
простих,но не съм забравила
а и бяхме още гаджета и нямахме дете Зависи от изневярата.
Секс за една вечер ще простя.
Изневяра със сърцето мисля, че ще ми е трудно да преглътна, да не кажа невъзможно. Нищо не се знае.
Секс за една вечер ще простя.
Изневяра със сърцето мисля, че ще ми е трудно да преглътна, да не кажа невъзможно. Нищо не се знае.
Не бих простила постоянни изневери, защото това показва липса на чувства и уважение към мен. Инцидентна изневяра-вероятно да-зависи от конкретните обстоятелства, от това дали преценявам, че и аз съм имала вина да се стигне до там, от това дали отношението към мен се е променило. Ако се влюби в друга-няма какво да прощавам, но не бих се примирила със съжителство в името на детето.
Преди всичко зависи от това дали има или няма дете. Другото, което за мен има много силно значение, е типа човек. За някои прошката на първа изневяра означава зелен сигнал за всякакви други. А такова нещо не съм убедена, че бих изтърпяла...Ако е нещо инцидентно, да, бих го преглътнала. Усетя ли повтаряемост на "инцидентите" или паралелна връзка - много сериозно бих се замислила. А иначе за това какво се разиграва зад гърба ми никога не мога да бъда сигурна, въпросът е доколко ми се навира в очите и ощетява мен и семейството...
Никога не бих простила! Особено пък ако имаме и дете 
. Щом има първи път - винаги, дори и след година-две - ще има и следващ...
Преди години , бившо гадже ми изневери - бил пиян. Попитах го - е, не се ли сети за мен докато си го вадеше...? той се оправда с алкохола. Попитах го "А, позлва ли презерватив?", той каза:"Даааа!"...Е щом си имал 10 сек да си бръкнеш в джоба и да си нахлузиш презерватив, начи причината не е в алкохола...просто хич не ти дреме за мен!".... ТОгава за първи път разплаках мъж( и за последен)...Но Никога не му простих! Както казах в една др тема "злопаметна съм".
А ако сега ми се случи ( не дай Боже), вземам си детето и куфарите и ще се виждаме само за издръжката .... това е...
за мен няма - "един път само" и съжалявам....хлъзнеш ли се по пързалката - тъй си и отиваш....
мое мнение...
. Щом има първи път - винаги, дори и след година-две - ще има и следващ...Преди години , бившо гадже ми изневери - бил пиян. Попитах го - е, не се ли сети за мен докато си го вадеше...? той се оправда с алкохола. Попитах го "А, позлва ли презерватив?", той каза:"Даааа!"...Е щом си имал 10 сек да си бръкнеш в джоба и да си нахлузиш презерватив, начи причината не е в алкохола...просто хич не ти дреме за мен!".... ТОгава за първи път разплаках мъж( и за последен)...Но Никога не му простих! Както казах в една др тема "злопаметна съм".
А ако сега ми се случи ( не дай Боже), вземам си детето и куфарите и ще се виждаме само за издръжката .... това е...
за мен няма - "един път само" и съжалявам....хлъзнеш ли се по пързалката - тъй си и отиваш....
мое мнение...
След 12 години с него, вероятно бих могла да простя еднократна секс издънка. Въпроса е, къде съм аз в неговото сърце. Ако е грешка (хора сме и аз мога да сгреша) осъзната и чувствата му към мен не са се променили - ще му простя. Не, че това автоматично означава, че ще го забравя, не мисля, че нещо такова се забравя. Предвид на това, че сме семейство с дете и сме съумяли достатъчно дълго да останем заедно, усилието си заслужава.
Изневярата като влюбване в друга (не една нощ се обърках само) не мисля, че мога да приема. Ще значи, че вече не съм му най-важната в живота, а той е толкова кратък, че пилеенето му в пресмятане на пари (отишли за любовница) не могат да ме наранят така, както "обичам друга". Порастнах с него и до него, вече дори ми е трудно да си представя (е, сънувам си
) други ръце да ме докосват. Да не ме обича не мога да простя.
Изневярата като влюбване в друга (не една нощ се обърках само) не мисля, че мога да приема. Ще значи, че вече не съм му най-важната в живота, а той е толкова кратък, че пилеенето му в пресмятане на пари (отишли за любовница) не могат да ме наранят така, както "обичам друга". Порастнах с него и до него, вече дори ми е трудно да си представя (е, сънувам си
) други ръце да ме докосват. Да не ме обича не мога да простя.
Много е сложно всичко,зависи от конкретния индивид,психика и т.н.
Не бих простила постоянни изневери, защото това показва липса на чувства и уважение към мен. Инцидентна изневяра-вероятно да-зависи от конкретните обстоятелства, от това дали преценявам, че и аз съм имала вина да се стигне до там, от това дали отношението към мен се е променило. Ако се влюби в друга-няма какво да прощавам, но не бих се примирила със съжителство в името на детето.
простих,но не съм забравила
а и бяхме още гаджета и нямахме детеТака стана и при мен.Има неща,които и до сега ми напомнят за това.Гадно е,много е гадно,но с течение на времето по-малко боли.
Ако остана, това значи да се разпадна, да се мъча и да не съм на себе си, не бих си го причинила.
Това е и моето мнение.
Много добре е осъзнавал какво прави и че това може да му струва семейството и ... е направил своя избор. Ако постави едното чукане над всичко, което има, явно не му дреме за нас. Не мога да живея с човек, на който нямам доверие.
За дълготрайните изневери, когато са вложени и чувства, там пък въобще не виждам място за мислене - не искам да е с мен от съжаление или заради детето, любовта не може да се контролира - да си се събират и аз да не си губя младините, а да намеря човек, който е с мен, заради мен.
...Е щом си имал 10 сек да си бръкнеш в джоба и да си нахлузиш презерватив, начи причината не е в алкохола...просто хич не ти дреме за мен!"....
Това е и моето мнение.
Много добре е осъзнавал какво прави и че това може да му струва семейството и ... е направил своя избор. Ако постави едното чукане над всичко, което има, явно не му дреме за нас. Не мога да живея с човек, на който нямам доверие.
За дълготрайните изневери, когато са вложени и чувства, там пък въобще не виждам място за мислене - не искам да е с мен от съжаление или заради детето, любовта не може да се контролира - да си се събират и аз да не си губя младините, а да намеря човек, който е с мен, заради мен.
аз си затворих очите един път и след това последва втори ...и трети и си тръгнах със едномесечно бебе на ръце. Мисля, че като се злоупотреби с доверието едва ли може всичко да продължи със една "прошка". Винаги ще имаш някакви подозрения. Затова вече не бих направила такава грешка- да простя на някой.
ами не знам..едно време ,когато бях на 20-и години,съответно с друг акъл,бях категорична,че това не си заслужава ,да правя компромиси и прошки.сега на 30 -и- години мисля си ,че може би бих простила.зависи от ситуация и от много неща още.знам само ,че бой не бих простила и сега,както и ако изневярата стане система.по принцип не искам да знам.колкото помалко знам толкова подобре.защото не мога до си предвидя реакцията,а само предполагам какво бих направила.но със сигурност би ме заболяло много във всички случаи.прекалено го обичам. 
Не знам как бих реагирала, ако разбера, но по принцип за мен това не е чак такава драма. Приемам, че тези неща се случват и не ги заклеймявам, стига всичко да се прави с акъл и дискретно. Имам предвид нещо инцидентно. Ако е системно, значи вината е и моя, защото не съм преценила достатъчно добре човека.
Моето мнение е, че НИЩО не може да се направи съвсем без чувства и въобще в този филм "секс без чувства" аз не вярвам. Така че двете понятия не мога да ги разделя.
Живота ни поднася толкова изненади, че човек едва ли знае със сигурност как ще постъпи в всяка една от тях.Един път може да простиш,друг път не, всичко зависи от конкретната ситуация, конкретния човек и от нас самите.Винаги съм си мислела,че не бих могла да простя изневяра, но ...вече съм склонна никога да не казвам никога.
Аз допускам, че на всеки жив човек може да се случи да залитне. Затова не съдя толкова кардинално. Заради една инцидентна забежка не бих си оставила децата без баща - сигурна съм (дано не ми се наложи да го доказвам на практика, но така мисля).
На всяка друга тема съм много либерална но на тази не.
Вярвам,че всеки човек съзнателно прави нещата в живота си и носи последствията си.
Не може да се изчукаш без чувства и без съзнанието,че после ще се прибереш при жена си.
Именно,защото вярвам в тези неща не бих простила.Това,че съзнателно мъжа ми е избрал да се начеше.
Пускам го да пасе и толкоз.
Вярвам,че всеки човек съзнателно прави нещата в живота си и носи последствията си.
Не може да се изчукаш без чувства и без съзнанието,че после ще се прибереш при жена си.
Именно,защото вярвам в тези неща не бих простила.Това,че съзнателно мъжа ми е избрал да се начеше.
Пускам го да пасе и толкоз.
Моето мнение е, че НИЩО не може да се направи съвсем без чувства и въобще в този филм "секс без чувства" аз не вярвам. Така че двете понятия не мога да ги разделя.
Мъжете не са като нас жените, ПРОСТО СЕКС за тях е утоляване на моментна възбуда и толкоз,чувствата им са точно там долу, връзката вече е друго нещо, повторена, потретена и продължаваща, тук вече мирише на чувства. Докато ние жените /поне повечето де/ правим секс, когато наистина чувстваме нещо, а не просто да си задоволим нагона.Затова ако жената изневери на мъжа се смята за много по тежко, защото щом е изневерила значи се е влюбила.Естествено има много изключения, но масово е така.
Абе не на мене тия - секс без чувства, не вярвам и толкоз. За да се изкушиш, все нещо ти е трепнало първоначално, така че...
ами е ако е с проститутка? или с някоя пикла в дискотеката, дето за 1 водка си вдига краката?? там няма чувства - това му викат просто секс... без любовна прелюдия, без ласки...
и после да се прибере при мен в леглото?? такава наглост - никога не би простила.
а и дори и 20 години да сме заедно - децата няма да са нещото, което ще запази семейството, просто защото баща им е "нещото", което го е разпиляло...
ама как се паля на тая тема ....представям си ако ми се случи (сега)...сигурно ще го убия
В смисъл визирах безплатния секс Стига да не се източват пари от семейният бюджет, да не се ощетява и травмира детето и да не знае никой - да. Даже не бих искала и да научавам.
Говоря за забежка, а не за паралелна връзка.
Говоря за забежка, а не за паралелна връзка.
И аз така мисля. Дори сме си говорили със съпруга си по този въпрос. На мнение сме, че човек е много непридвидимо същество и не може да гарантира дори пред себе си, че след време няма да сгреши. Но ако уважава семейството си, съпругата си и себе си - ще го направи максимално дискретно.
Човек има мозък който би трябвало да контролира всяка част от неговото тяло 
И мисля,че такъв съм взела.Ако разбера,че главата му слуша долната....тогава за какво ми е ? Безмозъчно.
И мисля,че такъв съм взела.Ако разбера,че главата му слуша долната....тогава за какво ми е ? Безмозъчно.
Абсолютно! Не сме животни, за да обвиняваме природата
Щом е решил, че е по-важно да си направи кефа, отколкото децата му да растат без баща - негова воля, той го решава в момента, в който си свали панталоните.
Човек има мозък който би трябвало да контролира всяка част от неговото тяло
И мисля,че такъв съм взела.Ако разбера,че главата му слуша долната....тогава за какво ми е ? Безмозъчно.
И мисля,че такъв съм взела.Ако разбера,че главата му слуша долната....тогава за какво ми е ? Безмозъчно.
Абсолютно! Не сме животни, за да обвиняваме природата
Щом е решил, че е по-важно да си направи кефа, отколкото децата му да растат без баща - негова воля, той го решава в момента, в който си свали панталоните.
Интересно ми е най твърдите противници и непрощаващи изневярата, ако те се влюбят в друг (не казвам свалят гащите щото е ясно че при тях секс е на 100% обвързан с чувства) и имат дете, дали биха си простили на себе си или независимо кой е изневерил детето остава без баща, защото в такъв случай той няма никаква вина.
Естествено не допускам варианта че понеже вината е в тях ще оставят детето при бащата.
Естествено не допускам варианта че понеже вината е в тях ще оставят детето при бащата.
Не, и знаеш ли защо? Защото съм на 100% сигурна, че ако на мен ми се случи да кривна, дори веднъж, никога, ама НИКОГА не би ми простил. А аз държа на равнопоставеност между нас. Ние дори сме си говорили, че всичко можем да си простим, само изневяра - не. Така че за мен ти си постъпила правилно. А и съм на мнение, че дори и да изневери, човек трябва да се потруди това да не се разбере.
Няма да допусна да се влюбя.Мисля,че и влюбването е 80% съзнателно.
Много ме кефят такива изказвания.
Мога да се съглася, че може да се влюбиш и да не изневериш, ама да не допуснеш да се влюбиш.
Да не сте от камък?
Човек има мозък който би трябвало да контролира всяка част от неговото тяло
И мисля,че такъв съм взела.Ако разбера,че главата му слуша долната....тогава за какво ми е ? Безмозъчно.
И мисля,че такъв съм взела.Ако разбера,че главата му слуша долната....тогава за какво ми е ? Безмозъчно.
Абсолютно! Не сме животни, за да обвиняваме природата
Щом е решил, че е по-важно да си направи кефа, отколкото децата му да растат без баща - негова воля, той го решава в момента, в който си свали панталоните.
Имам само един въпрос към Никол : Как ще разбереш, че си е свалил панталоните, освен ако той самият /в което се съмнявам/ не ти признае ?!
Няма да допусна да се влюбя.Мисля,че и влюбването е 80% съзнателно.
Много ме кефят такива изказвания.
Мога да се съглася, че може да се влюбиш и да не изневериш, ама да не допуснеш да се влюбиш.
Да не сте от камък?
Не съм от камък напротив,много съм влюбчива и именно за това се пазя добре от ,,влюбвания,,.
Но имам ясно съзнание,че не искам да се влюбвам и ако започна да губя почва под краката си-бягам.
За разлика от мъжете.
pasinet, няма значение кой от двамата ще се влюби, сядат като големи хора, разбират се и всеки търси щастието по отделно. Сърцето не е нещо, на което можеш да заповядаш. Защо да го дръжа вързан за мен, щом цялото му същество го тегли към др. дом? Защо да сме нещастни и двамата, защо да съм нон стоп с буца в гърлото като знам, че гледайки мен, вижда нея? И това цял живот. Непосилно е, поне за мен 
Аз в този случай вина не виждам, стига да няма криеници и лъжи, всичко на масата.
За детето - ако е голямо, бих се съобразила с избора му, стига и избраната страна да го иска де ако е бебе, предполагам ще го искам при мен, защото мога да си позволя да го гледам, а той ще трябва да взема чужд човек да го гледа.
Да се чете разкопчае ципа/копчетата, че понякога времето е важно
dre@mer, рано или късно всичко излиза.
Аз в този случай вина не виждам, стига да няма криеници и лъжи, всичко на масата.
За детето - ако е голямо, бих се съобразила с избора му, стига и избраната страна да го иска де
ако е бебе, предполагам ще го искам при мен, защото мога да си позволя да го гледам, а той ще трябва да взема чужд човек да го гледа.Ох, Никол, ще те запомня с този лаф със свалените панталони 
Да се чете разкопчае ципа/копчетата, че понякога времето е важно
dre@mer, рано или късно всичко излиза.
Рано или късно всичко излиза - ама ако човека е наистина решил да се разделя с жена си или е много непредпазлив. Трети вариант има и той е, че всичко остава скрито - покрито, или както се казва "съпругата разбира последна", обикновено след години, в които си е мислела, че семейството й е на 6.
Но имам ясно съзнание,че не искам да се влюбвам и ако започна да губя почва под краката си-бягам.
За разлика от мъжете.
За разлика от мъжете.
Загубя ли почва под краката си от друг, дори и да сме далеч от секс, значи този с когото съм в момента, вече не съм влюбена в него.
Не съм от камък напротив,много съм влюбчива и именно за това се пазя добре от ,,влюбвания,,.
Но имам ясно съзнание,че не искам да се влюбвам и ако започна да губя почва под краката си-бягам.
За разлика от мъжете.
Как точно се пазиш? Интересно ми е. Искам да се науча.
Един вид, ако мога да се предпазя от влюбване.
Пасинет,разни хора,разни идеали ....
Аз се влюбвам много лесно и ако се оставя по течението мога да се влюбвам доста често.
За мен това е временна емоция и е далеч от истинските дълбоки отношения м/ду двама души.
Искам да си запазя това,което имам вкъщи-то е по-ценното и в него съм била влюбена но той е показал много повече след отшумяването на пеперудите в корема.
Не знам дали ме разбра.Аз съм много емоционална и това да се влюбя е просто една положителна емоция за мен.Която както всяка емоция отшумява.А и далечното винаги те блазни-затова се влюбваш,като го погледнеш отблизо става ясно,че няма влюбване вече.
Поне при мен е така.Говоря от собствения си мироглед.
Аз се влюбвам много лесно и ако се оставя по течението мога да се влюбвам доста често.
За мен това е временна емоция и е далеч от истинските дълбоки отношения м/ду двама души.
Искам да си запазя това,което имам вкъщи-то е по-ценното и в него съм била влюбена но той е показал много повече след отшумяването на пеперудите в корема.
Не знам дали ме разбра.Аз съм много емоционална и това да се влюбя е просто една положителна емоция за мен.Която както всяка емоция отшумява.А и далечното винаги те блазни-затова се влюбваш,като го погледнеш отблизо става ясно,че няма влюбване вече.
Поне при мен е така.Говоря от собствения си мироглед.
Не съм от камък напротив,много съм влюбчива и именно за това се пазя добре от ,,влюбвания,,.
Но имам ясно съзнание,че не искам да се влюбвам и ако започна да губя почва под краката си-бягам.
За разлика от мъжете.
Как точно се пазиш? Интересно ми е. Искам да се науча.
Един вид, ако мога да се предпазя от влюбване.
Всеки човек познава себе си.Просто хванеш ли се,че мислиш повече отколкото трябва за даден човек,който си видяла 1,2,3 пъти и не ти е никакъв-и мислейки за него ти се свива стомаха...Спираш,казваш си стоп,и приключваш всичко на момента.
Не знам дали го обясних както ми се искаше...
Ако говорим за 20-25 годишните жени, които действат първоинстинктно - да, не биха простили и биха си тръгнали. А после???
От позицията на възрастта и опита няма непростими неща /стига да не са драстични/.
От позицията на възрастта и опита няма непростими неща /стига да не са драстични/.
Айде няма нужда,тук е пълно с истории на жени на 35+,които въобще на са на себе си...и какво търпят,търпят защото за всичките си години нямат нищо,оставили са се обсолютно зависими и реват по нета как да съберат отломките от живота си и кой път да хванат,че да не умрат от глад....когато една жена си има финансова и жилищна обезпеченост,като най-елемнтарен пример дали няма да бие маратонката в задника на плодителя(родителя)?
Изместихме малко темата но...влюбването е част от изневярата ( понякога).
За мен влюбването е - неустоимото желание по някой -далечен,непознат,красив,непонятен тоест нещо до,което не можеш да се докоснеш и ти изглежда като идеал.За миг залитваш и мислейки,че това е нещото,което си търсил цял живот-се влюбваш.Поглеждаш от близо и с времето разбираш,че от близо нищо не е същото.
Затова за мен влюбването е глупаво въпреки,че е вълнуващо.Няма по-прекрасно чувство именно,защото се влюбваш в нереалното...
ПП: Мъжете лесно се поддават.
За мен влюбването е - неустоимото желание по някой -далечен,непознат,красив,непонятен тоест нещо до,което не можеш да се докоснеш и ти изглежда като идеал.За миг залитваш и мислейки,че това е нещото,което си търсил цял живот-се влюбваш.Поглеждаш от близо и с времето разбираш,че от близо нищо не е същото.
Затова за мен влюбването е глупаво въпреки,че е вълнуващо.Няма по-прекрасно чувство именно,защото се влюбваш в нереалното...
ПП: Мъжете лесно се поддават.
Доста съм мислила по този въпрос и смятам така:
Преди, когато бяхме гаджета, не бих простила. Сега , когато имаме вече две деца - незнам. Но при такова положение - изневяра - изникват много въпроси и на всеки въпрос аз отговарям различно. Така че нямам еднозначен отговор дали бих простила изневяра. Ще действам според ситуацията. Но дано изобщо не ми се налага да мисля всъщност как ще постъпя.
Преди, когато бяхме гаджета, не бих простила. Сега , когато имаме вече две деца - незнам. Но при такова положение - изневяра - изникват много въпроси и на всеки въпрос аз отговарям различно. Така че нямам еднозначен отговор дали бих простила изневяра. Ще действам според ситуацията. Но дано изобщо не ми се налага да мисля всъщност как ще постъпя.
След последния ти постинг съм наясно защо трудно те разбирам. Просто разбираме влюбването по различен начин.
. Да, него можеш да го секнеш. За мен лично влюбването идва след пеперудите в корема.Иначе по темата, аз съм била в позицията на хванат в изневяра (по-скоро не съм крила). Това преди десетина години. После той ми го "върна", съвсем съзнателно, каза че се е почувствал още по-зле. То тогава си беше гаден период в нашата връзка, защото имаше и други обстоятелства, но това го преодоляхме. Знам, че мъжа ми си едно наум и много мрази да не му казвам нещо. На този етап от живота си не бих изневерила. Честно си казвам, че незнам как бих приела една изневяра в този момент.
Секс ще простя, но чувства не!
че не му било лесно и щял да полудеетака че мили жени,никои не знае как ще реагира,колко ще унижи себе си,какво ще е готов да прости.макар всеки да знае че адски ще го заболи.за себе си бих казала само че не бих издържала да живея в подобна ситуация или след нея.дори да е само секс,бих се побъркала,бих го намразила,бих намразила себе си...не дай Боже,да ми стига до главата....
По принцип някак си бих използвала глагола "приема" вместо "простя".Защото човек ,който изневерява не би трябвало да търси прошка от другия , а най-вече от самия себе си.А другият да приеме всичко и да намери път да продължи напред.
Ако ми изневери с някоя млада неосъзнала се девойка , с която е начешал егото си и се е опитал да докаже ,че все още има успех сред жените- няма много да му мисля.
Ако обаче има вложени чувства и човека още не се е ориентирал след изневярата е малко по-друго.Ако е осъзнал ,че това е било грешка или ,че не се отразило на чувствата му към постоянния партньор - пак може да се продължи напред.
Всичко зависи от моментната ситуация , но за мен е по-голяма слабост да си хвана торбичката и хайде кой от къде е.По трудно е да приемеш , да неутрализираш всичко и да продължиш.А ако се получи ОК , ако не ........ значи всичко е свършило.
Ако ми изневери с някоя млада неосъзнала се девойка , с която е начешал егото си и се е опитал да докаже ,че все още има успех сред жените- няма много да му мисля.
Ако обаче има вложени чувства и човека още не се е ориентирал след изневярата е малко по-друго.Ако е осъзнал ,че това е било грешка или ,че не се отразило на чувствата му към постоянния партньор - пак може да се продължи напред.
Всичко зависи от моментната ситуация , но за мен е по-голяма слабост да си хвана торбичката и хайде кой от къде е.По трудно е да приемеш , да неутрализираш всичко и да продължиш.А ако се получи ОК , ако не ........ значи всичко е свършило.
...
Ако ми изневери с някоя млада неосъзнала се девойка , с която е начешал егото си и се е опитал да докаже ,че все още има успех сред жените- няма много да му мисл ...
Ако ми изневери с някоя млада неосъзнала се девойка , с която е начешал егото си и се е опитал да докаже ,че все още има успех сред жените- няма много да му мисл ...
Младите неосъзнати девойки никога няма да свършат, а ако той има проблеми с егото, ще продължава да си го начесва ...
Да. Даже ми се е случвало. Обратното - също. Просто сме такива хора. Т.е. , аз не харесвам думата изневяра. Ние си имаме доверие, и не сме си го предали. А че се е случило да харесаме, обикнем, преспим с някой друг, това не е разрушило нашата връзка. Е - къде е проблемът тогава?
... Е - къде е проблемът тогава?
Щом и двамата приемате другия да прави секс с трето лице проблем няма.
... Е - къде е проблемът тогава?
Щом и двамата приемате другия да прави секс с трето лице проблем няма.
Да,точно така е.
Щом за вас като семейство това не е проблем ,съответно сте ОК.
Лично аз съм консервативна в това отношение и не мога да го приема.Но и не осъждам хората,за които пък е нормално.
...
Ако ми изневери с някоя млада неосъзнала се девойка , с която е начешал егото си и се е опитал да докаже ,че все още има успех сред жените- няма много да му мисл ...
Ако ми изневери с някоя млада неосъзнала се девойка , с която е начешал егото си и се е опитал да докаже ,че все още има успех сред жените- няма много да му мисл ...
Младите неосъзнати девойки никога няма да свършат, а ако той има проблеми с егото, ще продължава да си го начесва ...
напълно съм съгласна 
Любимият ми отговор
Авторке, вземи сложи една анкетка, любопитно е.
... не казвай никога
Иначе тЕматично : ..... незнам
пу.пу дано не се и налага да разбирам
Иначе тЕматично : ..... незнам
пу.пу дано не се и налага да разбирам
... не казвай никога
Иначе тЕматично : ..... незнам
пу.пу дано не се и налага да разбирам
Иначе тЕматично : ..... незнам
пу.пу дано не се и налага да разбирам
Но имам предвид, че никога няма да простя или забравя, а това дали ще се разделим, е съвсем друга тема...
п.п. пу...пу...дано и на мен...
п.п.2 Луда Мара, и ти ли нещо не разбра...?
Секс за една нощ бих приела, дори секс за няколко нощи. Може пък да му е харесало, да е по-добра от мен в нещо. Не бих го приела като обида или унижение. Всеки си има своите моменти на лудост, но когато зад тях стоят дълбоки чувства, подобна постъпка не е в състояние да ги разклати, според мен.
Влюбването... него не бих могла да простя, защото няма да има нищо за прощаване.
Докато първото е нещо, което в какъвто и луд момент да си би могъл да обмислиш, второто не би могло да се контролира.
Все едно да се налага да му простя, че е гладен, когато аз не съм. Безумно е!
Влюбването... него не бих могла да простя, защото няма да има нищо за прощаване.
Докато първото е нещо, което в какъвто и луд момент да си би могъл да обмислиш, второто не би могло да се контролира.
Все едно да се налага да му простя, че е гладен, когато аз не съм. Безумно е!
Преди време мислех , че не бих могла ...
Сега не съм толкова сигурна . А и наистина зависи от ситуацията .
Сега не съм толкова сигурна . А и наистина зависи от ситуацията .
Бих. Има много по-важни неща...
Но се замислих какви по-лоши неща би могъл да причини един партньор на другия - комарджийство, криене на пари в тайни сметки, алкохолизъм...Имам предвид при нормални семейни отношения, изключвам скандали и насилие. Идеи????
[комарджийство, , алкохолизъм...
... криене на пари в тайни сметки ...
Аз пък не правя разлика м/у това например и друг вид действия зад гърба ми, включително изневяра. Просто не бих могла да разчитам повече на човек, който мами и лъже, а като не мога да разчитам, за какво ми е? За сините му очи? Които даже на са и сини
Любимият ми отговор
Авторке, вземи сложи една анкетка, любопитно е.
Аз си мисля, че не бих простила, но бих се примирила.
Не искам да съм самотна майка и детето ми да няма семейство. На този етап това е по-важно.
Естествено, ако се подържа връзка, а не просто изневяра-няма да мога да го приема и да се примиря.
Прошка трудно ще настъпи в сърцето ми.
Не искам да съм самотна майка и детето ми да няма семейство. На този етап това е по-важно.
Естествено, ако се подържа връзка, а не просто изневяра-няма да мога да го приема и да се примиря.
Прошка трудно ще настъпи в сърцето ми.
Да. Даже ми се е случвало. Обратното - също. Просто сме такива хора. Т.е. , аз не харесвам думата изневяра. Ние си имаме доверие, и не сме си го предали. А че се е случило да харесаме, обикнем, преспим с някой друг, това не е разрушило нашата връзка. Е - къде е проблемът тогава?
Така, така! Случвало се е всичко....простили сме си...и Слава Богу! 
Не!!! Имали сме такъв случай- и двамата- и не сме си простили! Нито аз на него нито той на мен- но сме заедно! Обичам си го и той неможе без мен- доказал гое многократно! А и в момента връзката ни е по- силна!
Не!!! Имали сме такъв случай- и двамата- и не сме си простили! Нито аз на него нито той на мен- но сме заедно! Обичам си го и той неможе без мен- доказал гое многократно! А и в момента връзката ни е по- силна!
не разбирам, ебете се със други и не ви пука, а после дигаш гири как обществото било в морален упадък ... баси лицемерието
Е как може да НЕ простиш на някой, а да продължаваш да бъдеш с него и да твърдиш, че го обичаш?
Нормално е да се чудим. Били ни обяснила какво имаш предвид, като не искаш да има такива емотикони след твой пост.
Нормално е да се чудим. Били ни обяснила какво имаш предвид, като не искаш да има такива
емотикони след твой пост.
И как се живее в обиди?!
То това направо си е жива мъка и разяждане отвътре.
Като прощава човек, прощава един път, не да си го припомня и да се самоизмъчва, Или го приемаш , забравяш и продължаваш или слагаш точка. Неразбираемо е за мен да живея с такава обида в себе си. Ще бъде вредно за самата мен. Мисля, че и повечето хора са като мен и за това така реагират.
То това направо си е жива мъка и разяждане отвътре.
Като прощава човек, прощава един път, не да си го припомня и да се самоизмъчва, Или го приемаш , забравяш и продължаваш или слагаш точка. Неразбираемо е за мен да живея с такава обида в себе си. Ще бъде вредно за самата мен. Мисля, че и повечето хора са като мен и за това така
реагират.
Аз лично на моя мъж бих му простила.
Дори сме си говорили веднъж на подобна тема. Не беше най-приятния повод за разговор, но се радвам че го направихме. По този начин не съм му дала карт - бланш, да прави каквото си иска. Просто му показах, че бракът ни, връзката ни, семейството ни, децата ни за мен са над всичко и че подобна решка от негова страна, няма да е повод да го напусна.
Не сме заедно от скоро, познаваме се добре, умеем да говорим като зрели хора на всякакви теми и сме успели в такива необходими разговори, да си изясним и синхронизираме приоритетите.
Наясно сме, че животът е една безкрайна въртележка и не можеш с ръка на сърцето да кажеш "Аз Никога ...."
Дори сме си говорили веднъж на подобна тема. Не беше най-приятния повод за разговор, но се радвам че го направихме. По този начин не съм му дала карт - бланш, да прави каквото си иска. Просто му показах, че бракът ни, връзката ни, семейството ни, децата ни за мен са над всичко и че подобна решка от негова страна, няма да е повод да го напусна.
Не сме заедно от скоро, познаваме се добре, умеем да говорим като зрели хора на всякакви теми и сме успели в такива необходими разговори, да си изясним и синхронизираме приоритетите.
Наясно сме, че животът е една безкрайна въртележка и не можеш с ръка на сърцето да кажеш "Аз Никога ...."
правите тройка да олабиш нервата
това само мъж може да го каже. 
ако ще прави тройка,точно пък с тая ли?!!!
правите тройка да олабиш нервата
това само мъж може да го каже. ако ще прави тройка,точно пък с тая ли?!!! Тъй ами , ако ще правя тройка ще е с двама мъже, не с две жени.
Преди си мислех, че бих простила много неща, че бих "простила" изневяра. Сега знам, че това не е прошка, това е приемане на фактите. Може аз да не съм толкова благородна, но не мога да бъда с някой, който ме наранява. Независимо как, независимо кой и независимо дали го обичам.
Забелязвам че много жени мислят за това, без да им се е случило, представят си сценки - другата, дрехите.... сякаш тайно се надяват да им се случи, за да се изпробват, за да се извисят над мъжете с "прошката" си, а изневерите често са по-голяма проза и от брачния живот.
Забелязвам че много жени мислят за това, без да им се е случило, представят си сценки - другата, дрехите.... сякаш тайно се надяват да им се случи, за да се изпробват, за да се извисят над мъжете с "прошката" си, а изневерите често са по-голяма проза и от брачния живот.
Забелязвам че много жени мислят за това, без да им се е случило, представят си сценки - другата, дрехите.... сякаш тайно се надяват да им се случи, за да се изпробват, за да се извисят над мъжете с "прошката" си, а изневерите често са по-голяма проза и от брачния живот.
A, хич не ща да се извисявам. Знам, че съм си грешна.
Хм и аз не бих простила. След време може и да реша отново да сме заедно, заради детето, но никога, никога няма да забравя. Всяко закъснение и не вдигане на телефона щом звънна, ще ме връща отново към мисли за онази - другата. Едва ли това може да бъде нормален живот. Лесно е да се каже не прави компромис и горе главата, но всеки си знае какво му е отвътре и как дори и далеч от него, те боли и се молиш пак да е в прегръдките ти, а всичко да е било просто сън...
И аз съм от тези, които отговориха че не биха простили. Виждам обаче , че имам момичета които са го правили.
Въпрос ако не е неудобно. Как се живее с подобно нещо? Да знаеш че е докосвал друга, че е пренебрегвал теб заради нея, че е лъгал заради нея и накрая хоп главата в пясъка...заради изброени стотици уж разумни причини
Вероятно тези които прощават са по-силните, признавам...
Въпрос ако не е неудобно. Как се живее с подобно нещо? Да знаеш че е докосвал друга, че е пренебрегвал теб заради нея, че е лъгал заради нея и накрая хоп главата в пясъка...заради изброени стотици уж разумни причини
Вероятно тези които прощават са по-силните, признавам...
Приемала съм и по-страшни неща, които той е правил. Умишлено не пиша "прощавала", защото мога да прощавам само на себе си, както и да изневерявам само на себе си. Това със същата сила важи и за него.
Съпругът ми е свободен човек (въпреки че сме обвързани с брак). Никога не бих си позволила до го съдя. Единственото, което няма да мога да преглътна е, ако спре да ме обича.
Kasidy , не ти трябва да знаеш, повярвай ми.
Съпругът ми е свободен човек (въпреки че сме обвързани с брак). Никога не бих си позволила до го съдя. Единственото, което няма да мога да преглътна е, ако спре да ме обича.
Kasidy , не ти трябва да знаеш, повярвай ми.
Ето, мъж се изказа. Сигурна съм, че едно 99% от мъжете разсъждават така...тяхно права си е. И какво излиза...жените са по-склонните да простят, преглътнат и т.н
Надявам се не си правиш извода от един мъж писал в женски форум. Освен това на приказки мъжете публично трябва да са твърди. В живота обаче не винаги е така, много често жените са по непримирими и отстояват своето си. Познавам хора лично и от двете страни.
Чувала съм ги и от други мъже, а исъм виждала че го прилагат в действителност.
Жените са по-толерантни някак.
Жените са по-толерантни някак.
Чувала съм ги и от други мъже, а исъм виждала че го прилагат в действителност.
Жените са по-толерантни някак.
Жените са по-толерантни някак.
Нали не мислиш, че мъж простил изневяра ще седне да се хвали с това, като мисленето на повечето хора е, че така се е показал като п***а.
Пак ти казвам познавам мъже простили, както и жени непростили, не зависи от пола, това искам да кажа.То си е до човек.
Не познавам човек, който до край да може да прости изневяра. Може да продължи в името на нещо, но това означава ли, че е простил, че е забравил? Не вярвам. Изневярата, еднократна или не, със сигурност би оказала влияние на живота по-напред. Просто спираш да вярваш, а липсата на вяра бавно убива всичко.
Не бих простила. Мисля, че стана ясно.
Не бих простила. Мисля, че стана ясно.
Преди време мислех , че не бих могла ...
Сега не съм толкова сигурна . А и наистина зависи от ситуацията .
Сега не съм толкова сигурна . А и наистина зависи от ситуацията .
Tвърдо не! Ако стане, беше ми приятно и вратата, това е! Щом е кръшнало веднъж, значи пак ще го направи!
Така ами!
Докато жената ми пуска като си поискам всичко е ок - "прощавам" всичко.
На призраците им е по лесно.
...
Жените са по-толерантни някак.
Жените са по-толерантни някак.
Не по-толерантни, а по-страхливи. как ще се справят без мухльото, опс бащата, как ще лишат децата си от него, а всъщност той сам ги е лишил и т.н., просто са по-предразположени да приемат, че едва ли не вината е тяхна и решението да останат заедно, пак е в техни ръце, а не е съвсем така, мъжът го навира в очите, но те от страх не искат да го видят ...
Аз пък мисля, че когато говорим за "толерантност" по тази тема не върви да се делим на мъже и жени ...
Съгласна съм, но конкретно, когато опре до деца и семейство, жените са тези, които са готови да преглътнат всичко, дори да означава, че ще ги тъпчат цял живот. Лични наблюдения, може и да не са верни
Аз пък мисля, че когато говорим за "толерантност" по тази тема не върви да се делим на мъже и жени.
Както има много нетолерантни жени, така има и изобилие от толерантни мъже.
Както има много нетолерантни жени, така има и изобилие от толерантни мъже.
Това едно на ръка. Но аз мисля, че човек който е "готов" (пиша го в кавички, защото няма школа за това) да прости изневяра значи е достатъчно порастнал, узрял. Изключайше случаите на финансова зависимост. Всъщност дано не ми се налага да съзрявам преждевременно
. Не виждам разлика между изневярата, алкохолизма, наркозависимосттта, престъпността и ако щете дори пушенето на цигари, ако на мен не са ми приятни. Когато човек реши да се примири с нещо, просто го прави, подбуди много, в противен случай и сгънати чорапи не в определена форма на оригами могат да те изкарат извън равновесие и да те оставят да се доказваш колко си финансово независим/а.
Изключайше случаите на финансова зависимост...
За мен лично страха от перспективата да виждам децата си 2 пъти месечно би бил много по-силен, отколкото страха да не остана на една заплата и да не си карам вече новата кола.
Изключайше случаите на финансова зависимост...
За мен лично страха от перспективата да виждам децата си 2 пъти месечно би бил много по-силен, отколкото страха да не остана на една заплата и да не си карам вече новата кола.
В такъв случай темата се измества в друга насока, защото една финансово зависима жена е готова да прости всичко. Дори и малтретиране, циркове от скандално естество и прочие. Да не говорим, че и да реши да се изнесе, вероятно в повечето случаи няма къде да отиде.
Относно перспективата да виждаме децата си, мисля че ние майките не бихме отстъпили (пак с леки изключения). При мъжете не стои този въпрос. Ако трябва и с месеци няма да контактуват с децата си. Пак има изключения.
Не ми се е случвало да прощавам до сега изневяра, поне не съм разбрала за такава, всъщност не искам и да знам, но по-скоро бих простила. Всеки може да сгреши и никой от нищо не е застрахован. Все пак си мисля че човек има право на втори шанс, стига разбира се изневярата да не става системно.
Да и няма какво да се прощава ,не ми е познато това чувство на собственост Понеже ми се случвало и не последва никаква реакция от моя страна бях обвинена в безчувственост ,не обичаща и тн.. и без да съм му искала обяснение получих подробности и неща които целяха да ме наранят ..явно обичам себе си повече от мъжа ...и накрая просто ми падна в очите ,излагация..
Понеже ми се случвало и не последва никаква реакция от моя страна бях обвинена в безчувственост ,не обичаща и тн.. и без да съм му искала обяснение получих подробности и неща които целяха да ме наранят ..явно обичам себе си повече от мъжа ...и накрая просто ми падна в очите ,излагация.. 
Според мен, при изневяра нещо се пречупва...безвъзвратно. Дори да продължи връзката, за мен е невъзможно да бъде така, както преди това. Това май значи, че не бих простила.
Преди си мислех, че бих простила много неща, че бих "простила" изневяра. Сега знам, че това не е прошка, това е приемане на фактите. Може аз да не съм толкова благородна, но не мога да бъда с някой, който ме наранява. Независимо как, независимо кой и независимо дали го обичам.
Забелязвам че много жени мислят за това, без да им се е случило, представят си сценки - другата, дрехите.... сякаш тайно се надяват да им се случи, за да се изпробват, за да се извисят над мъжете с "прошката" си, а изневерите често са по-голяма проза и от брачния живот.
Забелязвам че много жени мислят за това, без да им се е случило, представят си сценки - другата, дрехите.... сякаш тайно се надяват да им се случи, за да се изпробват, за да се извисят над мъжете с "прошката" си, а изневерите често са по-голяма проза и от брачния живот.
последното, което си написала, е уникално 
