не мога да спра да ям

Само който не е имал подобен проблем, може да дава този стандартен за килограмите съвет! В нещо друго е проблемът. И психолог е нужен и изследвания също. Но е сложен и дълъг процес. Който няма търпение и финансови възможности, няма спасение.

Особено второто,в това поне се убедих,че е абсолютно вярно.

Момичета, всичко е в главата.
Ако няма здравословен проблем, значи е на психическа основа.
Трябва да се вземете в ръце и да спрете с яденето. Но пак казвам, никой не може да ви помогне, ако вие не си помогнете. Какво искате - да ви оглеждат и да казват "Млада жена, а пък толкова дебела.", или "Оная дебелата ли" и други такива. Ами замисляли ли сте се какви здравословни проблеми идват с дебелеенето. Просто не искам да ги описвам. Колкото и да четете, колкото и да търсите помощ, разберете, че никой не може да ви помогне. Също така най-лесно е да си намерите някаква мотивация. С мотивация всичко е лесно. И коренна промяна в начина на живот и на хранене. Никога не се успокоявайте с мисълта ами такава ми е структурата, или то съм така по наследство. Това е погрешно. Имаш едър кокал, да, но няма оправдание за тлъстините по него, които ти пречат на всичко.
Всичко е в ръцете ви, т.е. в главата ви.

записче,да следя темата

Това е противоречие! Значи не всичко е в главата. Само в случай, че наистина няма здравословен проблем. Не, че този в главата не е от здравно естество, но наистина не е задължително да е само в главата!

И е лесно да се каже, но не толкова лесно да се направи!

Каква по-добра мотивация от един любовник  ,ама като нямам оферта ... с тия килца!?

За всеки влак си има пътници

1 чаша тапла вода преди ядене

Ти била ли си някога дебела? Аз преди да родя не съм била дебела. Може би тогава бих реагирала по същият начин към дебеланките-"вземете се в ръце". Никога не съм се подигравала обаче на дебелите хора. Но ето, че дойде и на мойта глава. Отслабнах с 20 кг, след което качих двойно и така си останаха. Такива подмятания съм ги чувала по мой адрес. Трябва да ти кажа, че го изживявам много зле. Отначало се затворих в себе си. Не исках дори да се срещам с познати за да не чуя същото от тяхната уста. Постепенно свикнах с подмятанията и започнах да се приемам такава каквато съм, но е много трудно.

Да, имам проблеми с теглото. Да, и аз страдам от този факт. Да, бях 86 кг при ръст 168 см. Да, отслабнах за една година и половина и сега съм в рамките на 72-73 кг. И на мен са ми казвали "Не можеш, то човек е такъв, какъвто е, защо се мъчиш, нищо няма да ти стане като хапнеш от това и онова" и т.н. и т.н. Да де, ама с първото посягане към нещо "забранено", идва и второто и така всичко губи контрол. След като свалих ужасните пречещи ми кг, въпреки че има още какво да се желае, се почувствах страхотно, постепенно си смених почти всички дрехи, най-вече панталоните /хубаво е да си купуваш нови дрехи/, не се задъхвах по стъпалата, имах желание за всичко. И сега усетя ли, че пак тръгват нагоре проклетите килограми, веднага се спирам и почвам диета. Не пазя стриктно, с цената на всичко, но правя всичко с желание и сигурна в крайния резултат. Когато съм на диета и се ограничавам, чувствам необикновен прилив на енергия, правя всичко с лекота, бодра съм и работоспособна. Няма да крия какъв режим пазя, въпреки че някои ще ме упрекнат, но спазвам принципите на д-р Пиер Дюкан и наистина съм впечатлена. Както казах по-горе, не стриктно и пак има ефект. Колко пъти колежки и познати ми тикаха разни статии колко вредно било и т.н., но всички се учудваха на резултата, а аз все повече се чувствах страхотно и не съм имала никакви здравословни проблеми. Дори изследвания си пуснах. Защото на един профилактичен преглед кръвната ми захар беше 5,9, а след режима 4,2.
Относно мотивацията - имаш ли я смятай, че 50 % си успяла. Защо не и любовник - това е най-добрата мотивация.

  поне се посмяхме малко

Надявам се да е така.Предпочитам това,отколкото да изпадна в депресия и да започна да се тъпча още повече.

А! Моята тема!
За да се представя ще кажа, че свалих 16 кг. и още съм в трицифрените килца. Обаче от утре пак се взимам в ръце!!!
Когато си останах вкъщи да си гледам децата качих 20кг за 4 месеца. Отесняха ми и дрехите за бременни. Всичко, което казваш ми е много познато и по принцип това е моя термин за "депресия".  Влезнах в едно ежедневие, което не ми поднасяше кой знае какви изненади освен нещо интересно между храненията (официалните де): някое сандвиче, солетки със шоколад, шоколад с ядки (ммммм), синьо сиренце с шоколад, палачинка с руска салата, после с мед и сирене....Ама сега да не си помислите, че не съм се радвала на децата си - не...просто те си спят кротко и аз ги чакам да станат или да си дойде от училище. Също така да вметна, че цял живот съм на диети - от всички съм отслабвала и от всички съм си връщала килцата, включително и от последната върнах 2-3 кила, но трябва да призная, че много се напънах (дюканската).  Продължавам си битката, но вече може да се каже, че си имам мои правила - виж дали нещо ще ти хареса :
- мотивирам се - последния път някой направил снимка на семейството ми и аз там ама в гръб да видиш ти задник и паласки.........абе кво да разправям
- избрах си хранителен режим без ограничение в количеството - тъпча до отказ (е от лечебния глад малко стават близнаци ама иначе е весело)
- престоят вкъщи се ограничава до минимум - търся приключения (ама с децата де)
- майката трябва да ходи на работа - иначе става по-дебела
- хоби!!! - това ми е най-важното щото може да се отслабне и без диета. Намирам си някакво занимание, което толкова ме вдъхновявя и поглъща, нещо толкова пленително, нещо от което така ме засърбяват ръцете, че зарязвам и къща и деца и всичко и му се отдавам изцяло за 3-4 часа дневно (поне). Моите хобита: шлайфам и лакирам дървени неща, рисувам, шия гоблени, правя картички, готвя "по-така", чета кримки, после чета нещо по-сериозно, отдавам се на определен тип музика  (Ения, АС ДС, Вивалди). Само не си мисли, че всички тези неща ги правя професионално- неееее важна е тръпката! Опитвам се да ги изпипам ама.....
Та така, животът е прекрасен  Не си губи времето!

Въф форума на "часът на мама" на д-р Михайлов, хомеопата има тема и много писано за затлъстяването. Може да хвърлите едно око, много е надъхващо

     Това май съм го писала АЗ  или пък НЕ !? 
А бе май съвсем си прилича на мен 
Да не говорим,че имаме и един същ вкус в избора на аватар