Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Страх от смърт

  • 686
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 23
Здравейте ,от 3 години имам ужасен страх от смъртта.В последствие започнах да се страхувам и от болести.Постояно ходя ро лекари и мисля ,че имам нещо.Усетя ли нещо физически и си мисля ,че ще стане нещо с мен.. Ходила съм на психолози ,психиятри ,това не се променя. Тези натрапчиви мисли са постояно в главата ми.Та има ли и други хора така и ще помоля за съвет.. 😔 А също така и понякога имам ПА.

Последна редакция: чт, 01 окт 2020, 22:02 от Mamailieva

# 1
  • Мнения: 120
Здравей,

Нещо случило ли се е преди 3 години, за да отключиш този страх?

# 2
  • Мнения: 23
Здравей,

Нещо случило ли се е преди 3 години, за да отключиш този страх?


Почина близък млад човек. И от там реших ,че и с мен ще стане така.

# 3
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 8 244
Какво точно те плаши- че ще липсаш на някого, че няма да липсваш, че не си оставила нищо стойностно, че някой зависи от теб и няма да се справи, ако те няма или от самите усещания, които ще имаш?

Или пък е нещо религиозно- чувстваш се виновна за нещо и ако умреш, ще попаднеш в ада

# 4
  • Мнения: 15 240
Смъртта идва при всекиго, само въпрос на време е. И затова единственият начин да победиш страха е да я приемеш и после вече няма от какво да те е страх - мокър от дъжд не се бои. Не бягай, а и се усмихни и да идва когато ще.

Мен лично не ме е страх от смъртта, но от това, че ако дойде  в неподходящ момент може да не съм уредила личните си дела. А и ще ме е яд, че ще пропусна интересни неща, но то не е страх.

# 5
  • Мнения: 23
Какво точно те плаши- че ще липсаш на някого, че няма да липсваш, че не си оставила нищо стойностно, че някой зависи от теб и няма да се справи, ако те няма или от самите усещания, които ще имаш?

Или пък е нещо религиозно- чувстваш се виновна за нещо и ако умреш, ще попаднеш в ада

   Ами аз имам дете на 5г ,аз съм на 26г и да ,мисля за него.. И за живота след смъртта.За това къде наистина ще отида и ще виждам ли детето си от някъде ..

# 6
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 8 244
Какво точно те плаши- че ще липсаш на някого, че няма да липсваш, че не си оставила нищо стойностно, че някой зависи от теб и няма да се справи, ако те няма или от самите усещания, които ще имаш?

Или пък е нещо религиозно- чувстваш се виновна за нещо и ако умреш, ще попаднеш в ада

   Ами аз имам дете на 5г ,аз съм на 26г и да ,мисля за него.. И за живота след смъртта.За това къде наистина ще отида и ще виждам ли детето си от някъде ..

Това е нормално Simple Smile Рационален страх е, не е нещо измислено, освен онова с гледането отгоре. ... Имаш силен инстинкт да защитаваш детето си, да го пазиш...След появата на децата всеки започва да се страхува от същото, повече или по- малко. Помисли го- кой и как ще се грижи за детето, ако нещо ти се случи ... Говори с приятели, роднини.

# 7
  • Мнения: 1 626
Здравейте ,от 3 години имам ужасен страх от смъртта.В последствие започнах да се страхувам и от болести.Постояно ходя ро лекари и мисля ,че имам нещо.Усетя ли нещо физически и си мисля ,че ще стане нещо с мен.. Ходила съм на психолози ,психиятри ,това не се променя. Тези натрапчиви мисли са постояно в главата ми.Та има ли и други хора така и ще помоля за съвет.. 😔 А също така и понякога имам ПА.

Eто един съвет от мой познат психиатър: да отидем някъде-пътешествия, екскурзии, да сменим обстановката.

Каза ми го преди доста години във връзка, че трудно преодолявах спомена от жестока катастрофа, която стана пред очите ни и от която едва оцеляхме с късмет и шофьорски умения.

Иначе всички сме пътници.......Дали утре, другия месец, догодина или след повече години........Божа работа.......Трябва да свикваме с тази мисъл, че е възможно утре да ни няма.

# 8
  • Мнения: 2 778
Направи си застраховка живот, за да бъде детето ти осигурено. И си помисли какви проблеми имаш: в работата, в живота. Започни малко по малко да си ги решаваш, или поне си направи план и действай по него. Това ще ти даде основателното усещане, че поне което зависи от теб, е под контрол.
Опитай се да живееш по-интензивно: да се радваш на живота. Прави хубави неща за себе си и за семейството си, такива неща, които да ви радват всички. Размести вкъщи.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 6 594
Кое му е нормалното на 26г да мислиш за смъртта и за живота след смъртта?! Мисли за живота,който е на 5г ...

Общи условия

Активация на акаунт