Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди!

IMJ, имаш ли регистрация в Замунда?
Без регистрация няма да стане. 

При първата ми криза преди три години четох доста материали и тогава ми направи впечатление, че в западната медицина се препоръчва веднага да се включи антидепресант с цел предотвратяване хронифицирането на болката и зависимостта от нея. Тук ми се струва, че малко се закъснява с изписването им, назначават ни ги чак, когато вече се борим с хроничната болка и страха от нея.

Аз се улавям, че на моменти непрекъснато следя сигналите, които ми подава тялото ми и при всяко едно опъване тук и там изпадам в ужас, че може да се върне онази болка...Не им е лесно на близките ни...Този вятър зле действа да ви кажа!  Я какви сме минорни днес!:mrgreen:

Софи, значи всички сме обсебени от тази болка и реагираме по един и същи начин. Днес се замислих докато правих един сладкиш, който не съм правила поне 15 години. Докато се чудех как беше рецептата и бях разсеяна нищо не усетих като болка. В момента, в който започнах да го пека във фурната и прилегнах (не че ме болеше, но навик!) се сетих колко време съм била на крак и започнах да се услушвам за болка. Е, нямаше болка, но се стрясках от всяко потрепване на мускул или някакво неразположение. Трябва да намериме начин да излезем от това състояние и се замислям дали хапчетата са най-добрият път към изцелението. Сещам се от филмите - правят сеанси, подят на психотерапевти, правят им хипнози, а тук е пълна порнография. Затова явно трябва да си помогнем сами и да сме заедно. Да си споделяме все едно сме на прихотерапевт или нещо такова, и аз не знам, дайте и вие мнение.

Нямам регистрация,затова не става значи.Да и аз бях така при най-леката болка изпадах в ужас и страх -страх,че ще легна на легло,че болката ще стане непоносима,че ще едва ли не ще опстана инвалид.И като започна мисля само за болката и тя се усилва и усилва.А сега воабще не мисля за болката-тези хапчета ме притъпяват явно ои нямам никъкъв страх,дори и да ме заболи.Хайде наздраве и приятна вечер на всички.

     Използвам затишието, за да ви разкажа за проблемите с дисковата херния на баща ми, който според мен си е направо реклама на неоперираните.
     Болки в кръста има от около 30 годишен, или няколко години преди това, но тогава е потърсил лекарска помощ и му е поставена диагноза дх.Странно как с техниката от 70-те години ,но по- късно ще разберете, че най- вероятно става дума точно за тази болест.
     После около 5-6 години има епизодични и не много силни кризи и подобрения.До 36- тата му година, когато изведнъж нетърпимо силна болка в двата крака го стоварва на легло-радикулит , но без пареза.Спомням си, че тогава не можеше да си стъпи на краката и трябваше да ходи дори до тоалетна с придружител и със страшни мъки.Това му свръхостро състояние продължи около  месец и не се повлияваше нито от инжекциите- блокади, нито от лекарства и физиотерапии.Лекарите му казваха, че е много вероятно да остане инвалид.Сами разбирате,че по онова време операциите на гръбначен стълб почти винаги са били неуспешни и за тях почти не се споменаваше като вариант.Тогава отиде в Банкя на санаториум и там му правиха няколко класически екстензии- отново без успех.Един професор там му направил някаква "странична" екстензия- както ми я обяснява баща ми- опъвали са го малко накриво.Изпитал  е нечовешки болки по време на  тази процедура,  но се оправи почти напълно.След няколко дни си беше съвсем добре ,  започна и работа.
      Няколко години след това почти забрави за проблемите и само от време на време имаше слаби болки.На около 40 години обаче , пак изведнъж и без причина, получава тежка пареза на левия крак и силни болки в него.Въпреки всички опити с рехабилитация, парезата остава до ден днешен.Сега левият му крак е доста по- тънък от десния.Не си усеща част от стъпалото, което му е увиснало, накуцва видимо и кракът го боли. Помага му Космодиска (?!? Аз съм пробвал-нищо.). Той обаче го носи постоянно и щом го забрави за ден- два,се прегърбва от болка.
      Казвам, че според мен е жива реклама на неоперираните,защото вече толкова години поне  не се е влошил, много е подвижен и не се спира да раобти.Сега е на 69, а копае градини, сече дърва и какво ли още не.                                     
      Разказах ви това, защото считам, че може да ви бъде интересно, а всеки да си направи изводите.Аз лично, ако знам,че мога да бъда подвижен и работоспособен до такава възраст,въпреки болката,не бих предприел операция.Но ясно е, че при всеки е различно.




     

Аз да се оплача от джипито.Абе като отида в кабинета все едно ме посреща чиновник.Едно,че не носи бяла манта,нито има мед.сестра,дори и кушетката му не е постлана с чаршаф.Водя синът ми с болно гърло,а той в кабинета си няма такива шпакли за да му види гърлото.Вчера се ядосах на безхаберието му.Четири месеца как съм оперирана,без никой да ме погледне.Дори не е поискал да види къде ми е операцията.Даде ми талон за комисия и толкова.Имам някаква болка в корема и му казвам,а той пий "нещо"обезболяващо.По повод това за лекарствата без рецепта.Вадя му думата с чингел какво да бъде това "нещо"Не знаел какво да ми каже,ами като не знае да предположи нещо или да ме прати на някой който знае.Аз съм му от скоро пациент,но това не оправдава незаинтересованоста му към цялота семейство и най-вече към децата.Трябва все да казвам какво искам.
Предложил на приятелката ми да я прати на телк защото тя постоянно виси за болнични и то заради ангина или болно гърло или главоболие.Аз за 2г отидох веднъж на невролог  и на гинеколог с направление.Навсякъде има с превилегии.Като смята ,че не знае какво да прави с мен|защото аз съм единствената му оперирана от дх\ да ме праща на специалист.

bubolina ,

Знам за Тегретол-а и това ,което ти е казал Габровски е така - лекарството повлиява наистина някои болки , които не се влияят от " обикновените " обезболяващи . А и човекът си е специалист  с добра репутация , така че аз бих му се доверила .

aha , моят съвет е да си смениш ОПЛ-то , докато не е пострадал някой от вас . Лично аз съм пострадвала от двама ОПЛ навремето , даже с единия се разминавам все едно , че не го познавам . За другия писах във форума как ме усукваше и  " ми  пукаше " кръста и ме увещаваше ,че нищо ми няма . Резултат : дискова херния .
Първият ОПЛ в  момента е личен лекар на дядо ми . Колко го молих да го смени , ама той му бил земляк и щял да се погрижи за него . Един ден дядо ми отива с инфектирана рана , получил при кърска работа , за да му изпише някакво лекарство за раната . " Иди , иди - казах на дядо аз - и да видим какво ще ти каже . Сигурна съм , че пак аз ще се намесвам " . Така и стана . Джипито вдигнало ръце и казало на дядо " Толкова много лекарства има на пазара ,че не знам какво да ти изпиша "    И се върна в къщи без рецепта , ама му платил потребителска такса . Затова аз отидох до аптеката и взех един "тъп " Тетрациклин унгвент и след пет дена раната се изчисти и завяхна . Толкова по въпроса за милите Джипинца

     Aha, защо не го смениш?Вярно, има време до Юни,но тъкмо до тогава може да разучиш кой лекар би ти харесал  най- много.А за детето, задължително е според мен личния  да е специалист педиатър.
    Моите GP всъщност са две лекарки с обща практика.Едната- до обяд, другата- след.Идвете са специализирали вътрешни болести и са професионалисти във всяко едно отношение.Никога не са ми отказали болничен, или направление.Едната от тях дори работи и в Правителствена болница.Тук обаче има друг проблем.Тъй като си разбират от работата и са много търсени, имат прекалено много пациенти и дори да искат, не биха имали досстатъчно време да обърнат внимание на всички, както трябва.А и тя, здравната система ги обърна общопрактикуващите на чиновници и ООД-та.Преглеждат те 3 минути и половин час пишат на компютъра и попълват бумаги...Как да ни отделят време?

Сина ми на 16г вдига кръвно и получава сърцебиене в час по физ.Плюс това е и асматик от малък.Обажда ми се учителката му по физ .която се изплашила при инцидента.Няколко дни преди това той все се връща от училище,защото му става лошо.Отивам и му казвам , той отговаря."ами да не тича и да не си дава зор ,Че при свръх натоварване можело и да умре".Без преглед ,без нищо.Поне кардиограма или нещо да направи-за да имитира някаква дейност.Слава богу нищо не му стана,ама съм на мнение,че синът си си има" Ангел Хранител" който го спасява от некадърни доктори.|извинявам се|
Избрах го да ми е удобно за да ходят децата и сами когато аз не мога да ги заведа,а и като ми се наложи да си слагам инжекции- разбира се назначени от някой друг на когото съм платила или познавам.

Обедих,се ,че колкото ги сменям попадам на по некадърни.Като отидеш при някой и като си нов-също като в училише като новия ученик,никой не му обръща внимание.Предния беше един вкиснат и груб,че и сега се плаша като го срещна.И при него" старите" пациенти бяха на почит.А тоя в момента ,ако не беше учил с мои познати лекари-не бих предположила,че е такъв.Онези толкова добри специалисти...

aha , синът ти има ли инхалатор в себе си ? ПОлучава ли често пристъпи ? Добрата новина е ,че ще израсте астмата . Имам много познати  , майки  , чиито деца са астматици . Две от тях - едното вече я израстна , второто се подобрява . Майката на второто дете, момиченце на 11 години ,  й беше купила от ония магнитни гривни и се хвалеше ,че цяла зима детето не е кихнало . Не знам дали е съвпадение , но преди десетина дни детето си загубило гривната и малко след това се разболя , за щастие не много сериозно .  Знам ,че магнитите имат ползотворен ефект върху човешкото тяло . Навремето имах магнитни обици и наистина ми премахваха главоболието . Сега има и фирми ,които се занимават с производство на магнитна бижутерия , която освен ,че е красива , е и лечебна . Бях на една презентация на такава фирма и мисля да опитам с някакъв вид магнити .  С това , с което ме спечелиха на 100 % ,  е йонизаторът за въздух , който създава повишена концентрация на отрицателни йони в стаята , в която е поставен . По биофизика съм учила ,че най -много отрицателни йони има след паднал дъжд . Затова е полезно за хората с подобни заболявания да се разхождат навън след дъжда , а и за здравите също е полезно .

И аз да споделя моя опит - моят син също имаше проблеми -откакто е роден има алергии, които в последствие станаха астматични пристъпи, макар че не бяха от най-страшните, но не можеше да направи и една крачка. Сега е на 15 години и като че ли израсти астмата, но винаги сме много внимателни. 4 години ползвахме сутрин и вечер някакъв инхалатор, вече го забравих, всички познати знаят, че в къщи не се носят цъвтящи цветя, където ходиме носиме вентолина с нас и други. Но чест прави на нашата лична - тя пое децата откакто беше квартален педиатър и след това стана и лична на цялото семейство. И при нас има проблем, защото е много добра и има  около 4000-5000 човека или нещо такова. Става голяма опашка и е ужас. Но, да е жива и здрава, никога не съм имала проблеми с нея и то при толкова много операции и направления. Супер е и добре, че беше тя. Така, че Аха, намери си нов личен лекар. А за детето - като навлезе в пуберитета ще се промени. Няма да забравя никога нощите с 42 градуса температура. Моят син тязи температура си я понасяше както аз например 39. но да не досаждам - съвет - прати синчето да тренира нещо. Само пред компа няма да се оправи. Знам, че ще ти е трудно да го откачиш от игрите, но ако искаш трябва да го направиш. Миналото лято плащах фитнеса на сина ми и го излъгах някак.

Текс, не се изненадвам за татко ти - точно движението го потдържа да е жизнен. Другото което е, че години наред не е знаел подробности и това потвърждава теорията, която нищехме вчера и онзи ден - всичко е в главата. Ако не сме обременени с мисли организмът все някак се справя с всички проблеми. Достатъно време имах да чета и Ниши, и Тайната гледам през ден, и книгите за тези неща чета и вече вярвам, и освен това се мъча да се променя. И преди 100 години са имали хората дх, макар и по-рядко (защото тази болест е болест на съвремието). Да не би да са умирали? Просто са полежавали и организмът се е справял някак.

Наде ,пиши моля те за тези йонизатори  по-подробно. Подариха ми една нощна лампа, която представлява някаква скала от соли 25 000 гдишна и като загрее неутралзира всички вредни йони от ел. уредите в стаята. Пише даже, че е добре да се държи в детската стая и на новородени. не знам колко е истина, но стои цял ден включена и си "представяме"как действа. Но е интересно да разбера за тези йонизатори .

Да ви кажа честно вече се замислям-май е по-добре човек да знае по-малко.Колкото повече знаем за дадена болест и последствията толкова повече се плашим,а тез,който не са наясно какво може да стане си живеят спокойно и щастливо.Имам много примери за това от всекидневието.

Слава богу,сега синът ми е добре.Някъде от година е нямал пристъп.Вече боледува рядко.Но си остана алергичния ренит.Аз въобще не го спирам,да играе и не го ограничавам да тича,но съм му казала да си има едно на ум.В последните години си играе и физ.надявам се ,че вече го израстна почти на 17 е.

Банда,къде сте всички тази вечер?Купонясвате ли?Няма едно наздраве с кои да си каже човек.Дано всичко е ок.

Аз съм тук ,ама с тия лекарства незнам дали "наздравето" е добра идея,или да кажем абе майната му на всичко и това е!