Грешка ли е това,че коментирам пред колегите амбициите ми ?

Груба грешка ако питаш мен .

Грешка ,не дей споделя повече !

Изглеждаш ми на чоевек с болни амбиции.Има хора които говорят наляво-надясно как ще постигнат това или онова, как ще израстнат в йерархията и колко е важно за тях това. И накрая като се обътнат пак са си на същото място.

...в леглото му по точно....

 

Зависи от ситуацията и от умствения потенциал на колегите, може по този начин да респектираш и по - лесно да си прокараш пътя на горе.

Моляяяяя ??? Може би говориш от собствен опит ???? Ако ти си имала или имаш болни амбиции аз нямам. По-добре се върни по-горе и прочети какво по-точно съм написала и се опитай да го разбереш. Разбира се ако не е твърде трудно за тебе , успех

На днешно време никому нищо.Колкото по-малко знаят хората,толкова по-добре 

Интересно Аз пък имах шеф-ка, съвсем културно отидох при нея, казах й, че според мен и работата, и опита, и отговорностите ми съответстват на по-висока позиция. След една седмица си подписах новия договор. Дори не ми се наложи да си лягам с шефката
Всичките ми колеги знаеха, че искам това повишение, защото така или иначе вършех работата за другата длъжност и съм си я заслужила, така да се каже.
Според мен, ако си добър в това, което правиш, няма защо да се притесняваш от колеги.

Чета и се учдя вие с какви хора работите, какви ножове в гърба, какви легла...Много филми се гледат май

Едно е да отидеш с мотивирано искане при шефа за промяна в позицията и заплатата, а друго е на висок глас да си лелееш за тия работи пред колегите. Има огромна разлика. Когато работиш в по-голям екип, напълно нормално е и конкуренцията за една позиция да е по-голяма.

Грешка е според мен. Тия неща аз ги споделям само с мъжо!

Ако само хипотетично споделяш амбиции, какво лошо, естествено че човек трябва да е мотивиран и да има мечти и цели, а не само да брои от девет до пет и да дъни кафета. Ако ги подготвяш да им станеш на тях началник може да им хареса - ако си способна и приятелски настроена, може да не им хареса ако всички се конкурирате за по-високото място. Зависи каква е професията . В повечето професии даже се очаква да имаш амбиции, даже има план за растеж. Ако е нещо скучно като продажби например, където този с най-острите лакти печели , може и да има кисели колеги след твоите преамбюли .
Не мога да не постна нещо което един приятел ми прати днес  .
Понякога нищо което правим или казваме няма значение, имат значение неща, за които не се сещаме докато не премине важния момент
Сори, на руски е, но ще го разберете ...

"Как-то раз в одном уютном кафе сидели три подружки, пили молочные коктейли и рассуждали о своей будущей карьере.
Учились все трое на психологов, так что работать они собирались менеджерами по кадрам или по управлению человеческими ресурсами – кому как повезет.
Первая подружка говорит:
«Сейчас психологу очень важно знать всякие современные методики. Вот я, когда найду себе место, обязательно там буду использовать все, чему нас учили: буду проводить с персоналом тесты, а потом их интерпретировать, чтобы начальник всегда знал, кем он управляет и как он должен это делать».
Вторая подружка ей возражает:
«Тесты это хорошо, но нужны отношения. Психолог должен заботиться о том, чтобы всем в коллективе было комфортно и интересно, чтобы все хорошо относились друг к другу и к начальнику. Я, когда пойду работать, обязательно буду проводить неформальные мероприятия и развивать лояльность, тогда и начальству будет легко управлять, и сотрудникам веселее».
А третья подружка послушала и говорит:
«Я решила – если найду работу, буду пахать, пока силы будут, оставаться по вечерам, не лазить лишнего по интернету и ни за что не стану сидеть в одноклассниках».
А за соседним столиком сидел мужчина серьезного вида и все это время внимательно слушал, что говорят подружки. Как третью подружку услышал, сразу встал, подошел к столику и говорит ей:
«Я ищу к себе в компанию менеджера персоналу, возьми мою визитку, сбрось резюме, а завтра позвони мне, договоримся о встрече в офисе».
Положил он визитку на стол и ушел. Схватила третья подружка визитку и читает: президент, в крупной компании, все про нее знают и говорят, что денег там платят – уйму. Третья подружка очень обрадовалась, вскочила и, даже не расплатившись, убежала писать резюме.
Первая и вторая подружки грустно посмотрели друг на друга, но ничего не сказали, потому что и сказать было нечего. А про себя обе одну и ту же мысль подумали, и не было еще на свете мысли грустней и тоскливей, чем эта:
«Блин, ну почему я не надела кофточку с вырезом поглубже!!!?»"

По принцип не виждам нищо лошо,ако са ти близки хора да споделяш.Може да прозвучи по детски наивно,но не всеки ни мисли лошо...

Не от собствен опит, а от собствен поглед.А....и късмет в кариерното израстване....