Само ще ти кажа спокойно, няма нищо страшно.....
Пожелавам ти леко раждане и повече положителни емоции.
Пожелавам ти леко раждане и повече положителни емоции.
- Публикувана: 20 ян. 2009, 13:32 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2009, 18:26 ч.
Ражданнето наближава а мен ме е страх все повече!Помощ!
И мен ме беше хванало шубето именно към началото на 8-и месец.Всяка нощт сънувах че раждам и че от къде ли не раждам 
Вече като ми наближи датата (бях планирано секцио)нямах търпение да мине по бързо и нямах никакви страхове.Мен много ме болеше кръста и едвам си намирах място даже моят мъж само ме питаше дали не може ли да помоля лекарката да те оперира по скоро че вече не съм се издържала 
Не се притеснявай всичко ще е наред и най важното мисли позитивно 
Вече като ми наближи датата (бях планирано секцио)нямах търпение да мине по бързо и нямах никакви страхове.Мен много ме болеше кръста и едвам си намирах място даже моят мъж само ме питаше дали не може ли да помоля лекарката да те оперира по скоро че вече не съм се издържала Не се притеснявай всичко ще е наред и най важното мисли позитивно
Аз бях по същия начин, много ме беше страх, но всички ме подкрепяха и успокояваха за което съм им благодарна.
Сега мога да кажа, че ще се радвам след 2-3г да мога да изживея наново тази сладка болка която си заслужава. Знам, че е страшно неизвестното което те чака, но спокойно и гледай само за хубави неща да си мислиш. Почивай си повече и знай че скоро те чака едно много хубаво нещо
Сега мога да кажа, че ще се радвам след 2-3г да мога да изживея наново тази сладка болка която си заслужава. Знам, че е страшно неизвестното което те чака, но спокойно и гледай само за хубави неща да си мислиш. Почивай си повече и знай че скоро те чака едно много хубаво нещо
Ооо, ама ти ще разждаш със секцио, какво те е страх тогава?
Слагат ти упойка, лежиш си най-спокойно, хоп - имаш си бебе, хайде всеки по домовете си
Няма НИЩО страшно.
Мен повече ме беше страх от живота с бебето. Понеже раждането идва и заминава, на другия ден вече си го забравила, но тепърва трябва да се грижиш за бебето. Притеснявах се много какво ще бъде, как ще се справям, как ще разбирам какво трябва да правя...всичките ми страхове се оказаха неоснователни.
Ще ти кажа само, че ти предстои нещо прекрасно
Слагат ти упойка, лежиш си най-спокойно, хоп - имаш си бебе, хайде всеки по домовете си
Няма НИЩО страшно.
Мен повече ме беше страх от живота с бебето. Понеже раждането идва и заминава, на другия ден вече си го забравила, но тепърва трябва да се грижиш за бебето. Притеснявах се много какво ще бъде, как ще се справям, как ще разбирам какво трябва да правя...всичките ми страхове се оказаха неоснователни.
Ще ти кажа само, че ти предстои нещо прекрасно
Отпусни се, няма нищо страшно. Специално при мен, раждането не беше никак тежко и трудно. Родих секцио с епидурална упойка. Бях в страхотно настроение, имах и подкрепата на съпруга ми и на доктора, който следеше бременността ми. Може би те са допринесли за това мое спокойствие, но влезнах да раждам с нагласата, че всичко ще е ок, така и беше, всичко мина перфектно. Пожелавам ти леко раждане!
Мен повече ме беше страх от живота с бебето. Понеже раждането идва и заминава, на другия ден вече си го забравила, но тепърва трябва да се грижиш за бебето. Притеснявах се много какво ще бъде, как ще се справям, как ще разбирам какво трябва да правя...всичките ми страхове се оказаха неоснователни.
Съвсем съзнателно "отложих" изписването ни с 2 дена.
Само и само да не остана насаме с новороденото и да се чудя какво да правя и как да го хвана.
Знаеш ли и мен ме беше страх много от раждането, и то ме беше страх да не умра, защото нали си гледала по всички латино бозички, как мацето ражда и хоп за по-голям драматизъм умира. Беше ме страх къде ще ми изтекат водите, дали ще родя нормално бебче и дъра бъра. Обаче, когато ми започнаха болките и се разбра, че раждането е започнало, започнаха да ми текът и водите по малко и се панирах жестоко. После обаче стигнах в болницата и оттам ми стана много весело. Клизмичка ала бала, общо взето взех ведро да го карам, защото от паника няма смисъл. Аз в крайна сметка нищо не казах, като някакъв метод за успокоение, но то трябва да ти дойде само. 
Сигурна съм, че всичко ще бъде на ред не го мисли толкова.
Сигурна съм, че всичко ще бъде на ред не го мисли толкова.
Нормално е да те е страх.Не е нормално да те обсебва страха,така че си намери нещо интересно /книга,филм,каквото харесваш/,за да не мислиш глупости.Виж ни тук колко паники сме,а като се обърнем назад виняги има и комичност в историите ни.Така че горе главата!
Като се прибереш с бебчо ще видиш че е по-трудно да се отглежда дете отколкото да се роди.
Късмет.
Като се прибереш с бебчо ще видиш че е по-трудно да се отглежда дете отколкото да се роди.
Късмет.
Пожелавам ти много леко раждане и скоро да гушкаш своето бебче. На мен лично много ми помогна като психическа настройка един съвет, който чух на бебешка лекция от акушерка. Когато наближи момента тръгни към болницата не с мисълта да раждаш, а с мисълта, че отиваш на среща с твоето дете. Звучи абстрактно, но страшно помага.
На мен лично много ми помогна като психическа настройка един съвет, който чух на бебешка лекция от акушерка. Когато наближи момента тръгни към болницата не с мисълта да раждаш, а с мисълта, че отиваш на среща с твоето дете. Звучи абстрактно, но страшно помага. Препоръчвам ти да намериш темата "Смешно ли е раждането"- действа отпускащо и успокояващо, а и има много забавни истории.
!Вече съм в края на 7-мия месец и бременността ми беше напълно желана!Колкото по малко остава толкова повече страхът в мен говори!Цялата бременност я прекарах с усложнения ... то не беше разлепяне на плацента то не бяха бактери в бъбреците то не бяха лекартства изследвания и инжекции!И сега ще раждам секцио първата причина е плацентата която е на входа на матката а втората е защотот аз самата немога да се реша на сериозната крачка - нормално раждане!Също така болниците не са моята стихия както и на повечето сигурно и незнам и незнам как ще мине всичко сигурно като останат броени дни ще взема да припадам от притеснение .. Помогнете ми 
А на мен ми прехвърчаха разни такива мисли на страх и паника ,НО само за секунди ,защото гледах моменталически да мисля за хубавото и приятното-за срещата с малкото ми бебешоче.
Секциото ,което ти предстои -също не е страшно...не се притеснявай ,избери си лекари на които вярваш , уточни си всичко с тях ,говори с близките ти ,излизай на разходки ,гледай интересни за теб неща.....и така ...така ...ще дойде времето ,без много да му мислиш.
Прочети внимателно тази тема : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253.0
и мисли позитивно!
Ще се справиш
и мисли позитивно!
Ще се справиш Здравейте мили бъдещи и настоящи мамчета!Надявам се да ми помогнете с някой друг съвет как да се успокоя преди раждането да настъпи!Вече съм в края на 7-мия месец и бременността ми беше напълно желана!Колкото по малко остава толкова повече страхът в мен говори!Цялата бременност я прекарах с усложнения ... то не беше разлепяне на плацента то не бяха бактери в бъбреците то не бяха лекартства изследвания и инжекции!И сега ще раждам секцио първата причина е плацентата която е на входа на матката а втората е защотот аз самата немога да се реша на сериозната крачка - нормално раждане!Също така болниците не са моята стихия както и на повечето сигурно и незнам и незнам как ще мине всичко сигурно като останат броени дни ще взема да припадам от притеснение .. Помогнете ми
Здравей мила. Аз съм на същото положение, ето един сайт който страшно много ми помогна с психическото преодоляване на страха. Другото зависи от теб. А що се отнася дали секцио или нормално и при двете има болка само че по различно време. И аз до вчера исках секцио - от глезотия. Но сега съм на друго мнение.
п.с. прочети информацията много задълбочено и внимателно.
http://www.natalyoga.net/helping_birth.html
Напълно те разбирам! На мен ми престои второ раждане и такава треска ме, тресе че, ми иде да удуша мъжа си от страх 
Първия път изобщо не ме беше страх и въобще не съм се задълбочава толкова-просто приех, че съм бременна и бебето трябва да се роди. Точка. И сега се опитвам да стигна до същото състояние на духа, но не ми се отдава. Е, до раждането имам още време и ще успея! 
Успех на всички!
Първия път изобщо не ме беше страх и въобще не съм се задълбочава толкова-просто приех, че съм бременна и бебето трябва да се роди. Точка. И сега се опитвам да стигна до същото състояние на духа, но не ми се отдава. Е, до раждането имам още време и ще успея! Успех на всички!