Трудно или не щом трябва го правя най вече ако застрашава здравето на някой. Майка ми получи алергия от котката и я дадохме на баба ми.
- Публикувана: 24 ян. 2009, 12:54 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2009, 21:03 ч.
трудно ли бихте се разделили с домашен любимец ако се наложи?
Трудно е, да.
Разделяла съм се като малка с едн разкошна ангорска котка- Мицка. Оказа се,че съм алергична към нея.Беше ми тъжно, но за нея обстоятелствата се промениха към добро. Дадохме я на една наша приятелка, която освен че обича и отглежда други котки, разполага и със къща със чудесен двор, в който нашата Мицка живя щастливо до дълбоки старини.
Разделяла съм се като малка с едн разкошна ангорска котка- Мицка. Оказа се,че съм алергична към нея.Беше ми тъжно, но за нея обстоятелствата се промениха към добро. Дадохме я на една наша приятелка, която освен че обича и отглежда други котки, разполага и със къща със чудесен двор, в който нашата Мицка живя щастливо до дълбоки старини.
Преди няколко години се наложи да се разделим с нашия любимец беше ни много трудно, поверихме го на уж много добри стопани, така изглеждаше в началото много му се радваха. Понякога отивахме да го видим как е. Един ден родителите ми отиват пак да го видят, оказа се, че им е омръзнало и са го дали на някой друг от някое село. Те тутакси са отишли да си го приберат обратно, търсили са го от къща на къща, открили са го вързан на някакви камънаци. Това ни беше за урок!
Единствената причина способна да ме раздели с котаракът ми е смятам ясна,нищо друго не би ме накарало да го изоставя,нито пътувене в чужбина,нито болест,нито бременност,най-малко странични некомпетентни мнения/неодобрения...Ако един човек не е способен да си направи реална преценка,че това същество (куче,коте) в следващите 15-20 год ще разчита единствено и само на него и не е способен да поеме тази отговорност по-добре да остави егоизмът и моментното вълнение настрана и да позволи това животно да намери стопани,на които наистина ще може да разчита... 
така или иначе вече съм се убедила,че на 80% от БГ стопаните трябва със закон да им се забрани да отглеждат домашни любимци поради ред причини,с които лично съм се сблъсквала-некомпетентност,бездушие,нехуманно отношение,лишаване от навременни медицински грижи,неправилно отглеждане и т.н и т.н и т.н. мога да си изброявам и до утре
така или иначе вече съм се убедила,че на 80% от БГ стопаните трябва със закон да им се забрани да отглеждат домашни любимци поради ред причини,с които лично съм се сблъсквала-некомпетентност,бездушие,нехуманно отношение,лишаване от навременни медицински грижи,неправилно отглеждане и т.н и т.н и т.н. мога да си изброявам и до утре
освен ако Господ ни го отнеме, иначе не се разделям с дом. любимци.
За нищо на света не бих се разделила с тях 
така или иначе вече съм се убедила,че на 80% от БГ стопаните трябва със закон да им се забрани да отглеждат домашни любимци поради ред причини,с които лично съм се сблъсквала-некомпетентност,бездушие,нехуманно отношение,лишаване от навременни медицински грижи,неправилно отглеждане и т.н и т.н и т.н. мога да си изброявам и до утре
Подписвам с двете си ръце!
Много трудно бих се разделила. Сега вече и иде време да се качва на небето. Стара е много, но нямам сърце да я приспя. Така, че ще я чакаме. Когато, тогава. За всичките години когато е била с нас поне това заслужава. Не бих я махнала за нищо на света. Единствената причина, която бих приела е евентуална доказана алергия на детето. Когато се съмнявахме за причината за астмата изрично проверих дали не е от нея. Е не беше. И слава богу. Хапала го е, били са се. Но се научи да я пази и да се пази и всичко е наред. Сега тя е неговата Киташуна. 
Много зависи от причината, но ще направя всичко възможно да не се раделяме. Имам пекинез, той ми е като дете. Сега съм в процес на осиновяване на малко момченце и вече ми бяха зададени въпросите:"Сега ще махнеш кучето, а?" "Хм, куче, дете... няма как!" Или "Нали сега ще имаш дете, за какво ти е куче" 
Подлудявам на такива въпроси и коментари. Кучето си остава, детето ще си бъде у дома скоро и постепенно ще свикнат, че дори ще станат и приятели и съмишленици в пакостите 
Всеки знае кое е най-доброто за себе си. Аз споделям моето мнение, нищо лично.
Дано се намери най-безболезненото решение!
Подлудявам на такива въпроси и коментари. Кучето си остава, детето ще си бъде у дома скоро и постепенно ще свикнат, че дори ще станат и приятели и съмишленици в пакостите Всеки знае кое е най-доброто за себе си. Аз споделям моето мнение, нищо лично.
Дано се намери най-безболезненото решение!
Въобще не ми е трудно, гледам да оставя животното в добри ръце и я карам нататък. Последно имахме хамстер, продадох го на една много мила немска бабка, която все още ми се обажда от време на време, да ми каже колко добре се чувствала "Пешка" при нея, какви зеленчуци хрупкала pr. такива. Иначе съм гледала котки, един ротвайлер (ама не беше мой, а стопанката си го прибра), 2 хамстера...
Никога не ми е било трудно да се разделя, може би защото все съм намирала начин да ги дам на хора, които ще се грижат подобаващо за тях...
Никога не ми е било трудно да се разделя, може би защото все съм намирала начин да ги дам на хора, които ще се грижат подобаващо за тях...
освен ако Господ ни го отнеме, иначе не се разделям с дом. любимци.
Аз също, никога не бих се разделила с кучето си (имах 3, сега ми остана само едничко), прекалено много го обичам, то ми е като дете. Аз като отида на море за седмица, звъня в нас всеки ден да питам как е, дали е разходен и нахранен, да не забравят да му сипват вода и се притеснявам да не го нападне някое голямо куче, защото много хора имат навика да ги пускат без каишка, защото били "добри".
освен ако Господ ни го отнеме, иначе не се разделям с дом. любимци.
И аз така!