Споделете 93

  • 26 828
  • 747
  •   1
Отговори
# 570
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 554
Нотар защо си слагаш на сърце целия театър, който се разиграва?
Като не можем да излезем от тинята, ще се научим да плуваме в нея.

Изпратихме вожда в селската резиденция. Спокойствие удома за два дена.

Ох, главата ми ....

# 571
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 308
Сварих първото сладко в живота си. Много се вълнувах, като го почнах, няколко часа по-късно вече не ми беше интересно, ама нямаше как. Още не знам резултата.

# 572
  • Мнения: 503
Бу, днес четох разни мисли на Дали и се сетих за теб. Подарявам ти една от тях: "Цялото ми тяло е пристегнато в дрехите. Единствени мустаците ми стърчат." С. Дали  Laughing Wink

# 573
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Няма да се набутвам между шамарите- оправяйте се на лични.

Споделям, че каквото ми се споделя не е за споделяне. И не защото е лошо, но се оказа егати и оборотната тема споделете  Sunglasses.
Навместо това ще споделя кастрирана котка, която много я боли, но не измяцва и се държи, а аз плача вместо нея щото си искам игривото животно и ми е мъчно, че не се чувства добре. Бих я гушкала цяла вечер, но на твърдо се чувства по- добре.

Да не забравя да споделя, че живота е много, много шарен и в това му е чарът!
Наздраве!

п.п. Кате, кокос е прекалено наясно с всичко тук за две мнения и сигурно си има вендети от преди...Шарено.
п.п.п. gall, обожавам Дали! Винаги съм искала да съм Аманда Лиър Wink.

# 574
  • Мнения: 2 796
 Споделям, че винаги ми е правило впечатление, как всеки се  обижда и скача спрямо нивото си,  същото се отнася и за размахването на пръст.
  В определени ситуации и да искаш няма как да се надскочиш, живота е много забавен за наблюдаващите го.

# 575
  • Мнения: 4 300
Да бъдем бели и добри, викам аз. И го споделям преди да съм съм отишла в банята, да не кажете пак че ги виждам тея мъдрости в тоалетната чиния.

П.С. Пинчерът си е мой лаф, ходи си с образа.

# 576
  • Мнения: 3 319
Сели, честито на Императора! Да ви е жив и здрав!

Споделям, че неизвестен вирус тормози малката вече трети ден. Ту е Бризбейн, ту не е. Не че има значение името де, ама кво е това чудо, не знам - висока Т (39-40) почти постоянно; чат-пат успяваме да я смъкнем до 37 и нещо, от днес и хрема. Аман!

Споделям, че ме дразни ръфането в темата и не мога да схвана смисъла му.

# 577
  • Мнения: 2 212
Споделям, че в живота има мигове, в които едновременно ти идва да се смееш, да плачеш, да бягаш и да се вкопчиш в мига, да изкрещиш и да притихнеш, сякаш центрофуга от чувства и емоции, в едни напълно не~планиран, не~очакван, не~подсказващ с нищо ден, в един уж напълно обикновен момент... с една дума един от онези 17 мига, белязващи живота, който миг обаче дори нямаш сили и мисъл да изпишеш с думи...


Никак, никак не се връзвам в темата на разговора, но споделих.

# 578
  • Мнения: 488
Току-що ми донесоха една кутия "Рафаело". Май не съм ви споделяла колко обичам кокосови сладки?
Оттеглям се да им се наслаждавам.

# 579
  • Мнения: 4 300
Пуснах втората си тема в Клюкарника, предполага сериозни размисли и отговори. Важно ми е.

После ми кажете, че умните идеи не идвали в банята. Да, да.

# 580
  • Мнения: 2
Споделям, че припознаването минава за обида само в главата на обидилия се. Понякога там минават и много други неща, които написани тук изглеждат като мисли. Но само изглеждат. Според мен са мюсли.

# 581
  • Мнения: 2 212
Сле като се прочетох си помислих, че все едно съм видяла 2 чертички така съм го написала. Не, няма нищо общо с това, да не създавам излишни интриги.

И днес няма ли петъчна тема да се върна малко към битието, че възвишеното май ми е в повече.

# 582
  • Варна
  • Мнения: 2 171
ester  Hug! Честито ти за мига! Завиждам ти и те разбирам!

Честито и на малчугана на Сел! Като баща си да стане!
Има петъчна еster, ама ми идва прекалено...хм... хем не съм светица...

# 583
  • Мнения: 3 319
ester, днес вас ли даваха по телевизията - за токовите удари снощи питам  Mr. Green

# 584
  • Мнения: 2 212
Благодаря, Катюш  Hug  Като се замисля какво нещо е животът, в този ден ми се случиха напълно кофти-прозаични неща, дори понесох незаслужена и доста некоректна критика на работата, която съвсем ме сдуха, но реших напук да не се сдухвам и оставям на това течение, усмихнах се, поех на своя глава една инициатива за нещо на пръв поглед съвсем обикновено и за разтуха в петъчната вечер и....дойде онзи миг.... така, че само в такива мигове наистина виждам и се убеждавам във верността на клишетата, че никога не знаеш какво те чака зад следващия ъгъл, следващия час...но трябва да сложиш и няколко щипки позитивност, увереност и смелост, за да стигнеш до следващия ъгъл, следващия час и да вземеш това, което той може да крие...а то може да е всичко....


Спирам, че стана малко ала досиетата Х:)

Петя, не знам нас конкретно дали, ама общо взето направо се чудя как имам жив компютър след снощната фиеста  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт