Като не можем да излезем от тинята, ще се научим да плуваме в нея.
Изпратихме вожда в селската резиденция. Спокойствие удома за два дена.
Ох, главата ми ....
.
.
Като се замисля какво нещо е животът, в този ден ми се случиха напълно кофти-прозаични неща, дори понесох незаслужена и доста некоректна критика на работата, която съвсем ме сдуха, но реших напук да не се сдухвам и оставям на това течение, усмихнах се, поех на своя глава една инициатива за нещо на пръв поглед съвсем обикновено и за разтуха в петъчната вечер и....дойде онзи миг.... така, че само в такива мигове наистина виждам и се убеждавам във верността на клишетата, че никога не знаеш какво те чака зад следващия ъгъл, следващия час...но трябва да сложиш и няколко щипки позитивност, увереност и смелост, за да стигнеш до следващия ъгъл, следващия час и да вземеш това, което той може да крие...а то може да е всичко....