Всички Свищовлийски мами, на раздумка тук събрани

Яни, въоръжете се с яки нерви и много търпение! И дано детето се оправи, то другото едва ли! Защо?!? Защо?!? Защо?!? Не искам да засягам нито един лекар, но като отидем за нещо в Плевен на лекар и винаги се чудят "Какви лекари имате там?!?" Какви? Завършили Плевенския медицински! Не знам какви са ни лекарите, но явно и за едно хрема не можем да разчитаме на тях.
Днес пак говореха за клиничните пътеки и как си играят на "Хей ръчички... ЕДНАТА МИЕ ДРУГАТА!" Но нали се сещат, че от това страдат хората, децата, пациентите най-общо.
В бебешкия ни форум избухва война, като стане въпрос за ранното или късното захранване, за това кой педиатър е "селски" и кой какво разбира и чете. Но ето, че детето пораства и тръгва на ясла/градина, започва да боледува и на всяко кихане му се изписва антибиотик, не рядко втори и дори трети. А ние не сме лекари и АЗ лично не рискувам да лекувам детето си сама. Но най-отговорно заявявам, че нямам доверие на личния си лекар. Не харесвам тази здравна система! И се лекувам в Плевен, Търново, София.

Яни, силна храна, спокойствие, добър сън и да оздравявате вече че много време се проточи!
Иначе ние сме здрави у дома, само дето ме шашнаха от градината. В крайна сметка се оказа че е имало инцидент при който Димана е била блъсната от друго дете и си е ударила главата в шкафчетата . Това се премълча от госпожата но детето само си каза като се наспа. После следваха извинения, но ми стана гадно от ехидната усмивчица на майката на момиченцето побойник. Тя даже и не се извини а аз се радвам че само с уплаха се разминахме.

Яни, добре дошли, няма съмнение че скоро ще се оправите,  , важното е че Вилиянка ще е сред позната, приятна и спокойна атмосфера в компанията на мама и тати и всичките си играчки, това ще и повлияе в положителна насока 

Яни, оздравявайте бързо  За здравната система няма да говоря, че ферман мога да изпиша 

Миме, какво да ти кажа. Аз вече почвам да се разправям с хората, колкото и да е грозно. Онзи ден в аптеката на Марешки една жена (поне на 50-60 години) ми каза, че съм "келеш с келеш" , защото съм си позволила да и направя забележка да спазва реда, и да не се прережда    И пак се намърда отпред и си напазарува    Но поне се постарах целия магазин да стане свидетел на деянието и 
А пък в групата на Викито имаше едно такова дете-побойник. Госпожите говорят с майката, а тя само се усмихва и се прави, че нищо не разбира. Тъкмо като реших, че и аз ще говоря с нея и те взеха, че спряха малкия от градина    Ама айде те са малки и още  не разбират, но при вас ... Не знам вече, какви са тези хора, как си възпитават децата и изобщо хора ли са      (направо ме хвана в болната ми тема  )

Руми, бях в аптеката след теб и за съжаление чух разговора. Не казвам че не беше права в случая .А в тази аптека е практика да ходя всякакви откачалки и да се разправят за какво ли не,Като побесняли са!!!! Аз така се разправях предишната година и преместиха едно детенце от групата ни, даже след това се чувствах адски гузна от случката, обаче не мога да позволя дете да тормози детето ми. Разправия му е майката явно. Не бих си и помислила да и казвам като те бият ще биеш и ти, но явно това не е начинът вече. Не че и в училище няма проблеми има ги но е вече друга тема.

Момичета забравих да ви поздравя за новата тема!Супер е!Браво на Миша!Аз прочетох какво сте изписали и сега да ви драсна два реда набързо!Ходихме следобеда при Николаева,тя каза че зясега дуду е добре,но ще я наблюдаваме!Ще видим тая рябота!Температура си имаме де! Аколкото до детските лекари в събота и неделя,в детско отделение има дежурни лекари само през деня !Така ,че ако стане нещо отивате направо там!Да не дава Господ! А нощите няма доктори тогава!На повикване са!
А колкото до спешното-нямам думи,там ни посрещна един дядо и полузаспал се чудеше кво да ни прави...............абе ужас!така и не разбрах доктор ли беше,охрана ли!
Като се замисля,обичам Свищов,ама това с условията в болниците тук вече е трагично!Да ни пази Господ!
поздрави на всички малки сладури!И да оздравяваме че пролет иде! 

  Забравих да ви напиша,ако някой има желание може да гласува за нас в конкурса Моята Вълшебна Коледа!не че сега сме много весело настроени,но видях ,че са ни турнали снимката!
 http://www.moetobebe.net/babies/

ianushkaa, радвам се, че вече са Ви изписали. Дано всичко вече е наред!!!
Гласувах и за Вилиянка
И тук в Търново условията и отношението в болницата не са добре, не само в Свищов. Ние лежахме лятото в инфекциозно отделение и даже не искам и да си спомням. Преди да стигнем дотам минахме през спешното в Свищов и в Търново, поне в Свищов се държаха добре и колкото и да е учудващо ни обърнаха внимание, незнам коя лекарка извикаха, но се държа добре. Много странно ми стана обаче като казаха, че няма кой да сложи система на малчо за обезводняване и ни пратиха в Търново. Какво ги правят децата от Свищов при такива случаи???
Днес ходихме при личната да прегледа Марти, че малко понакашля, но каза, че му няма нищо. Не остана очарована като разбра, че март месец ще го пускам на ясла, идвала грипна вълна. Аз си мисля, че когато и да го пусна ще си мине един период на боледуване, просто няма как.

Добро утро!

Яни - добре дошли обратно! Дано се оправите вече, че много ви стана! Гласувах за Дуда, стискам палци 
Viksun, виждам те че надничаш  Гл;едай да не забравиш да се обадиш пак като си дойдете 
Аз имам доста работа, така че се потапям.
Хайде лек ден на всички

 Добро утро!!!!
  Челс в такива случаи или в Търново или в Плевен пращат майката с детето.Тук закрили инфекциозно отделение.
  За насилието сред децата не ми се говори на какво случки и каква омраза съм се нагледала сред подрастващите неискам и да си спомням.
 Яни и аз гласувах ама тя и не че си е нашата ама е най сладката Дано днес сте по добре.
 Тази нощ Явор се събуди в 5.30 от много време не се беше случвало да се буди нощем.Струва ми се че го мъчат последните кътници.Заспа пак някъде малко преди 7 сега незнам докога ще спи. Навън е студено пак трябва да стоим по къщите
  Мими поздравявам те за минусчетата много ме мотивираш още малко и ще те последвам ама май в 90 дневната,тоя Дюкан нещо не ми се нрави
    хубав ден  
 Забравих да кажа че и аз в тая аптека Марешки всеки пък като вляза попадам на някакви скандали ама и продавачките не ми харесват.

   Добро утро и от нас!
Ние спахме кошмарно!Вилияна е с ужасна хрема и все още има Т!вече не знам какво да правя!Със сигурност не искам да се връщам в ДО -Свищов!Днес ще го умуваме и ще палим колата!
Благодаря ви ,че ни подкрепяте!Аз вече съм на ръба на нервна криза!
Целувки и да слушкате!

Яни,всичко ще се оправи,ако можете вървете до Плевен да чуете по компетентно мнение по въпроса какво ви е.Ние още сме в къщи,но се надявам от понеделник да тръгнем на ясла .
Айде аз ставам ,че моето зверче ме дърпа

Айде в това лошо време по едно мляко с какао или кафе, кой каквото избере:





ianushkaa, май наистина по-добре да отидете до Плевен.

Момичета,прави сте че в Плевен е друга работа!Ходихме в Авис Медиката,прегледа ни д-р Николова!И се оказа ,че от дългия ни престой там сме се презаразили!Тя не искаше да каже нищо лошо за докторите тук,но само разбрах ,че повечето от лекарствата с които ни лекуват в ДО-Свищов са вече бая поостарели,в смисъл има доста по-ефикасни от тях!Но както и да е!Ако не ни спадне Т до събота,пътуваме за Плевен за хоспитализация там!
Вече нямам сили,но се държа някак си!Здрави да сме,това се моля!
Моля се и за вас!

  Вижте на какво попаднах!Накара ме да се замисля!
Посвещава се на децата на 60-те, 70-те и 80-те години
на 20-ти век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собствения си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска