Липсата на такт или реплики не на място, когато се опитваме да правим бебе

Прочетох много внимателно статията и през различните периоди съм получавала много нелепи реплики.
Когато бебеправихме - 2 години, постоянно ни пихаха:
"Какво чакате още?"
"Защо не си направите едно бебе?"
включително и "За кога чакаш? Да спрат да ти мърдат яйцеклетките?!"
След като загубихме бебето:
"Млади сте - ще имате друго бебе!"
"Всяко зло за добро"
и любимото ми: "Така е трябвало да стане!"
Не искам да коментирам, просто се моля никой да не преминава през всичко това!

Много сълзи съм изплакала от подобни реплики. Тези, които най-много ме жегваха и разтройваха -

,, Е успокой се де, то като си така нервна и го мислиш постоянно няма да стане "
,, Какво чакате, няма ли да имате вече дете"
,, Айде бе, не работите ли вече за бебе, защо се бавите"
и най-култовото - ,, Вие сигурни ли сте, че го правите на правилното място "

На всички по един или друг начин се връща, убедих се, само че сълзите и онази болка си е за наша сметка. Аз поне не мога да забравя нахалството, арогантността и нетактичността 

Притинка 

Прити,
помня темата ти. Влязохме в словесен конфликт с едни девойки, твърдо решени да пробутат собствената си житейска философия.  Болката никога няма да изчезне, защото загубата не е болест, от която човек би следвало да се "оправи", но поне се надявам един ден да е по-поносимо и сянката да изчезва пред вида на детска усмивка. 

По темата:
Въпрос - "Какво чакате?"
Отговор - "да излязат резултатите на микроделециите на У хромозомата, но трябва да изчакаме малко, след варикоцелектомията" 

Съвет- " Успокой се и ще стане"
Отговор - "Прав си да мислиш така, предвид информираността ти във връзка проблема"

Съвет - "Ако не стане, ще СИ осиновите"
Отговор - "Аааа, ще СИ вземем кученце. Не за друго - по-евтинко ще ни излезе, пък и ги има в наличност по магазините"

Съвет - "Успокойте се! Психическото състояние е много важно"
Отговор - " Може и да си права. Дали, ако започна да ходя на йога, сперматозоидите на мъжа ми ще се оправят? "
 

Вие се дразните на "Успокой се" ,но от друга страна хората искат да ви накарат да се УСПОИТЕ,не го казват с лошо  .Какво да кажат..."Ами отчайвайте се по-добре,щото щом досега не е станало ,край никога няма д астане "

Когато съм споделяла с моите приятелки за проблемите с които се сблъскваме никоя от тях не ми е казвала : " Успокой се !! " , защото знаят че това няма да ме успокои или да ми помогне , те просто бяха до мен . Плакаха заедно с мен след неуспешния опит ин витро , но и тогава не са ми казвали нито една от тези тривиални фрази , защото знаеха че нямам нужда да ги чуя . Оставяха ме сама когато имах нужда и бяха до мен в останалите моменти ..... ето това трябва да са реакциите на близките ти и приятелите ти , които наистина се интересуват от теб . Всички други които искат да те успокоят им е все тая как ще ти подействат тея изречения 

Напротив. По-добре човек да замълчи, когато не знае какво да каже, отколкото да ръси непотърсени остроумия! Аз лично никога не съм се жалвала, нито съм показвала отчаяние. Нито съм тръгнала да се тръшкам. Питали са ме, отговаряла съм.
От друга страна, повечето, от раздаващите щедро съвети, не биха издържали на напрежението, на което сме подложени ние.
 
Спокойствието няма връзка със спермограмата на съпруга ми, мамка му! Нито някой може да ми даде гаранции, че някога ще стане изобщо, нали?!

Присъща черта на оперираните от тактичност хора, е да измерват болката, щото "има и по-лошо". Наистина има - да не намерят дърво наблизо, на което да чукат!

  Аз като ветеран  по темата вече претръпнах от подобни намеци и съвети, а и хората около мен след вече 12 години явно се умориха и изгубиха интерес. След първия опит ин-витро, когато имах неблагоразумието да споделя, за следващите три си знаехме само аз и милото.
  Искам да ви споделя обаче това, което преживях след като забременях. Въпреки че бяхме решили да не бързаме да казваме моичкия не се стърпя и казал на съдеда с който са и приятели. Жена му естественно не пропусна да ме пита. Аз не и отговорих нищо конкретно и тя тактично си замълча. За съжаление загубихме бебчо. За около месец не бяхме се виждали. Съседите бяха по почивки, напред-назад и един ден се засичаме със съседкада на входа. Разменихме си обичайното "здравей, как си" и усещам как погледа и се впива в корема ми и недоумението и в крайна сметка бременна ли съм, не съм ли, и как тъй още не ми личи. Сигурно по-малко щеше да ме заболи от един нетактичен въпрос или намек, но този поглед ме прониза направо в  душата...

Ето пак за пустото спокойствие! Може ли да се самоцитирам, ако позволите:

А, и Прити ме подсети за нещо, което забравих - "Е, не сте престарели, ще си имате друго." ("Тактичен" намек, че и двамата не сме вече в първа младост, и къде ли сме блели досега...)
Както и "Не се измъчвай, така е трябвало да стане." Кой го казва?
Ето заради такива коментари разбирам напълно жените, които пазят в тайна бременността в първите месеци. Не че е гаранция за нещо това де.

Сaritas и Hope прекалено много сте изстрадали май и затова приемате всяка човешка реакция като подигравка или поне с някакъв подтекст. Аз мисля че хората наистина не знаят какво да кажат защото въобще не са се сблъсквали с подобни на нашите проблеми. Реакциите им винаги са глупави за ситуацията, но това не означва че са злонамерени или подли. Винаги има и злобни хора не го изключвам. А какво ще кажете за близки познати и приятели, които видимо много ви състрадават, а зад вас се благодарят че не се е случило на тях? Но този дълбок начин на лично възприемане на реакциите, само натоварва вас, а хората които са ги изрекли често нямат и малка представа колко ви е заболяло от реакцията, те просто са провели някакъв разговор /говоря за по-далечни познати/. Хората реагират така: този проблем не ми е познат - значи не е мой.
Не си го слагайте толкова на сърце, а и както казва Рея - ще трябва да претръпваме, че то простотията ходи по хората, не по гората

Малко прекалено е да се каже така,понеже не ми се вярва ,че някого може да му безразлично за вашето нещастие.това е неприятна ситуация като цяло и на никой нормален не би му било приятно ,че познатите му страдат. Вярно,че е повечето хора няма как да дойдат на вашето място и не всеки знае как да реагира и действа първосигнално.Не виждам нищо лошо в тривиалните реплики (е с малки изключения де  ). Когато дете го боли коремчето ,майка му го успокоява ,гушка го,а не реве заедно с него и не му казва няма да ти мине тая нощ .....
Все пак хубаво е,че хората около вас са оптимистично настроени.
Аз още не знам...може и на вашето дередже да дойда някой ден,но недейте да съдите хората така.Това ,че не изпитват вашата болка,не означава ,че не искат да бъдат съпричасни и да внесат малко повече утеха

Само една мисъл ще пусна:

"Само преживените неща са истински разбрани!"

Прити, Хопе

Нищо лично към теб, просто си разсъждавам.  

Да, фразите "Успокой се" и "Може би така е трябвало да стане" хич не ме успокояват. Като не ти е на главата нещо, много лесно успокояваш другите.

Думите ти не са насочени към мен, но да си кажа мнението . . .
Сетих се за още нещо по темата - няколко дни след като родих ангелчето си виждам случайно позната, която с изненада ми казва: "Яяяяя,колко добре изглеждаш, пък аз си мислех, че си зле?!" (не зная какво е очаквала да види - може би да се влача . . .)

Понякога наистина е изумяващо как хората говорейки, дори не мислят какво причиняват на отсрещния човек... Аз имах късмета да няма толкова "доброжелатели" около мен, докато правехме бебче... някак си всичките ми познати като че ли ме разбираха и подкрепяха във всяко едно мое начинание относно проблема ни... а в случаите, когато някой се опитваше да ме настъпи просто го поставях на място отговаряйки му директно... Може би искреността ми в случая ме спасяваше от неприятните намеци... Никога не сме крили от близките, познатите и приятелите си мъката си, просто защото мислех, че когато другите знаят няма да има нужда всеки път да обяснявам със заобикалки, че може би още не му е времето на бебето... Е репликата "Успокой се и ще стане!" я чувах непрекъснато, но трябва да ви кажа, че в нашия случай май точно тя подейства накрая, защото когато наистина спрях да се вглъбявам в това, че бебето на всяка цена трябва да стане точно сега, то се появи. Още е твърде рано да знам, че всичко ще завърши добре, но искрено се надявам и вярвам, че ще е така... Както и да е, исках само да кажа, че не винаги, когато някой ви намекне за проблема, това означава, че той е недобронамерен, може пък наистина да е заинтересован от положението ви и да иска да ви помогне дори и емоционално... Аз например споделях за всичко с приятелките си, когато ме питаха как съм, има ли напредък, разказвах им, че този месец съм била на изследвания например или, че плануваме инвитро и т. н.
В крайна сметка, дори да усетите злоба в думите на хората около себе си, просто ги подминете, вдигнете гордо глава, усмихнете се и си кажете, каквото и да ми говорите аз ще бъда скоро щастлива... Не можете да предположите колко позитивно действа това...