/ Само на Пешеходката да я отмине горното в частта от пожеланието с удвояването и утрояването , еспешъли
/ Чета много дечица не пият мляко - Георги продължава да поглъща страховити количества .
Обмислям да си взема една крава на двора , даже
Мислех, че като хвърлим шишето с биберона апетита ще секне , но не .... още събуден, несъбуден скача и тича
в кухнята. При него сега хит са едни сламки пълни с топченца какао. Прибира си ги , подрежда ... винаги трябва да има 5-6 налични на склад.
Не си познала! Каквото река - сторено е!
За млякото - не се притеснявай, пият та пушек се вдига! Онова дето го визирах е домашно и ..."има топчета" (каймак). Иначе в кварталния магазин ме знаят - "жената с 3 кисели и две пресни" ...ежедневно...
Инче, страшна коса - то изписана работа е вашата!
- Понджо, понджо !!!
Тя съответно страшно удивена и неразбираща го питала постоянно :
- Какво казваш, бабе ... не те разбирам ?
Съответно Георги и обяснавал / силно, ясно и членоразделно / :
- "ПО- О- ОНДЖО"
В последствие се разбра, че всъщност детето викало : Помощ, помощ .
При Дивното магаре е МОЩ! Но...
В тоя ред на мисли се сетих - преметнал се малкия през облегалката на дивана - краката от едната страна, тялото от другата. Аз бременна в некой си месец - човека си търси поле за изява... Крещи :
-Помощ! Помощ!
Поглеждаме го - всички преценяваме, че е поредния вик за внимание и... нищо! Детето чака, чака и заявява :
- Казах ПОМОЩ! Не казах - стойте си така!
Шаменет, много чувствителна вашата мома! Приказката за Червената шапчица при нас звучи така (по картинките) - Ък нуну, цици ежи пупа гам оооо не, бабо гуш тапа! ( Вълкът спинка, чичкото му реже корема с голямата ножица (ооо, не!- така казва мама, сиреч аз, на режещите и остри предмети), бабата гушка Червената шапчица!
отивам на зъболекар да ми вадят мъдрец, че решил да излиза на страни и се забива в бузата ми. Чак ухото започна да ме наболява 
. А как ме е страх, последно бременна бях като ми вадиха зъб, какъв ужас преживях 
. Та стискайте палци да мине леко 
Макар, че често се насадисва на компютърния стол, слага ръцете на клавиатурата и вика: Пепи гулян, Пепи пиш тука /Пепи голям, Пепи пише тука/. А, като го питаш мама какво прави на компютъра, казва: Мама гай мика, демек мама играе с мишката 
Но пък ако някое дете (в България се е случвало по клубовете например) нещо я нагруби, тя се отдръпва и бързо забравя, не го разбира и не й пука много- много да го разбере. Но мисля, че това е от средата тук - в България хората са много изнервени и децата попиват от всичко..., а тук са по-спокойни, даже и да се случи нещо, никога не изпадат ни в паника, ни в олелия. Аз трябва да я науча да се отбранява, преди да си дойдем, може да я запиша на някое бойно изкуство... 
та вероятно ще ходим на частно - 200лв е тука в една частна поликлиника 
сега ще звъня и в токуда да питам колко е, ако и там е горе-долу толкова , предпочитам там да го направим като ще си давам парите поне да знам за какво е 
всичко си му е наред, та няма много за разказване 
- аз съм със силно изразена арахнофобия, но никога не съм демонстрирала пред нея). Имахме тука наскоро една муха събудена от топлото - тя почти изпадна в истерия от ужас, викнахме архноубиеца на помощ (тати - с безкрайна досада) и тя повече се вълнуваше страшното нещо да се махне, отколкото от жизнените му показатели.
Много способна ще е Лори!...И да ти расте голям бебомъжът!