Връзката ни не вървеше никак гладко и тъй като имам две деца, имам нужда от сигурност, че ако ми стане непоносимо да живея с него, няма да сме на улицата. Живея в малък град и не съм сигурна ще мога ли да отдам жилището под наем, докато не го ползвам.
Чувствам се подла.
Цялото финансово бреме е носил и продължава да носи той. А аз вместо да помогна, го отежнявам. И най- странното е че в момента се разбираме прекрасно и се обичаме. Но до скоро отношенията ни бяха напрегнати. Той ме гонеше от жилището си и аз около месец спях в детската стая при децата, на земята. Тогава взех това решение... След това ми се извини, искрено и ми обясни всичко. И аз му простих.
Но вече процедурата беше задействана. Сега нямам смелост да му кажа.
За момента мога спокойно да си плащам вноската, но като цяло ми е тревожно и ми е много зле.
Много често съветваме жените, които не се разбират с мъжете си да се подготвят тихомълком за момента, в който ще се разделят с мъжете си, но на практика това е някак си нечестно.
Дайте ми съвет, моля ви.
Имам ли право да му кажа и да му стоваря още притеснения?
Много лошо ли постъпвам?