Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
май -май не съм пробвала .Дрбни любовни писъмца и смс -и броят ли се 
Така ще му покажеш, че романтиката ти е приятна, после той ще иска да ти "угоди".
И аз се радвам да те видя тук 
ей,това ми хареса,толкова е бавен,че..... 
ужас 
Тогава чесно казано, сърцето ми казваше да не заминавам, а разума ми казваше да тръгна. Е, послушах разума. Мога да кажа, че това бяха най-тежките месеци за мен до момента. През цялото време се чудех какъв е смисъла да съм там, след като не съм щастлива, след като тези пари, които ще изкарам не са ми чак толкова необходими, и че аз всъщност се лишавам от толкова истински и прекрасни моменти с любимия човек, че просто не си струва да оставам. А тогава даже моят приятел ме караше да оставам и да мислим начин след това той да дойде при мен. Да ама аз - нъц. Не и не. Направо се побърквах от идеята. И така. Върнах се и бях най-щастливия човек на света. за това решение никога няма да съжалявам. Та мисълта ми беше, случайно ако не сте я схванали 
