Малък Сечко на вратата чука, ОКТОМВРИйче смее се и гука

Алис, Вики засега с дясната посяга... Данни, и той май беше по- активен с дясната... незнам дали е показател за по- натам...

Гледам, че Барак Обама се подписва с лявата, а май и Клинтън беше така... 

Съни, нито ме мързи да обръщам внимание на емоционалните потребности на моя син, нито е презадоволен с играчки, не бих казала че е и палав- по скоро е болезнено чувствителен и привързан към мен, а напоследък и много ревнува от сестричката си... абе сложна работата, но ще се справим, както съм се убедила до сега- всичко е някаква фаза от развитието... Тука този период си има име "terrible two", което е дадено не случайно. Децата се държат малко по-  , защото започват да се изживяват като отделни личности, все още им е трудно да се изразяват с думи и такива ми ти работи... Виж, 4-5 годишно дете да се тръшка, тогава работата е друга  ...

Еличка сега уточних и съм спокойна,че ще разберат хората кои снимки са ми фаворит

Неди опасна си 
За възпитанието на малката... не я тормозя малка е още 
само с ЕБХ я занимавам 

   Софко аз имах предвид именно по-големи деца.А и визирам точно конкретни дечица,при които съм сигурна че е това причината.Аз виждам,че това не се отнася за никоя от нас.Поне като чета това което пишете,оставам с впечатление,че всяка една от нас иска да разбере детето си .Да ти кажа честно на моменти ми става жал за тези дечица,защото те са страшно самотни,заобиколени само от играчките си  .
  Твоя Данни явно е от чуствителните скорпиони,моя племенник е бил такъв.Но сега е един прекрасен тинейджър,чак му се възхищавам.Моя Алек също е доста чуствителна и артистична натура,та гледам да не прекалявам с упреци,защото той много се засяга.

Тази вечер пълна програма. Оставихме Ради малко голичък на леглото преди баня и той се врътна накъдето свари. От гръб по корем. От корем по гръб. Вика, радва се. Тъкмо преди това се вълнувах, че всички се обърнаха, пък той не ще и нашия реши да влезе в час. Сега във ваната баща му го полива, а той се опитва да си лапне краката. Много весело.

А за викането и пренасищането с играчки...Случаят, който ярко си спомням не беше такъв. Момченцето не получаваше каквото си поиска, но за сметка на това нямаше никакъв респект спрямо майка си и и се качваше на главата. Може би защото и тя постоянно крещеше след него да не прави това или онова, но определено ефект от тия подвиквания нямаше. Евентуално бащата като се появеше се кротваше, но иначе беше ужас и половина. Удряше каквото и който свари. Крещеше. Тръшкаше се. Абе да не ти се иска да имаш дете. Още потръпвам като си спомня. За сега съм решила да оставям моя да си тича колкото си иска. Да пада. Да се рови из боклуците и да не му викам за щяло и не щяло "НЕ", ама да видим. Че то едно си мисли човек, а съвсем друго става понякога.

Спокойна вечер, момичета!

Същото е при нас и затова се чудех как са вашите бебета. Дали това е признак, че се очертава левичарка или е прекалено рано да се правят заключения? Ще питам педито, но прегледа ни е чак след 2 седмици. Има на кого да се метне - сестрата на свекърва ми е левичарка, по-големият брат на мъжа ми също, а той самия борави и с двете ръце еднакво добре. Толкова човека в една фамилия....едва ли е съвпадение, може би се унаследява.

Трикс, подарък за Св.Валентин няма да купувам. Мъжа ми е Валентинофоб  и толкова върл пазител на традицията на Трифон Зарезан, че всяка година пътува до Благоевград да отбележи празника с приятели  . Но пък има рожден ден, така че пак не мога да избягам от пазаренето. Купила съм му сребърен ланец, че отдавна му е мерак.

Ааа, и Мира още не се обръща. Наникъде. Мисля, че няма място за притеснение. Преди малко срещнах колежка, чието бебе на 4-5 месеца още не искало да стои по корем, а започнало да се обръща още месец след това.

На мен пък снимките на Еличка не ми се отварят.

Тюх! Отвикнала съм да чета, цял ден преглъщам 3 страници! Ама ми беше интересно 

Тръшкането..... Честно казано не мисля, че зависи от възпитанието, което дават родителите на детето...
Големият се тръшкаше, после спря, сега пак се тръшка. Последният път се тръшна в калта като бяхме в Шабла. Е, тогава наистина се ядосах и яде шамари. Аз съм от тези, които търпят, търпят, обясняват и после като подпаля, бягай далеч  Според мен детето трябва да разбере, че родителите му също имат емоции и не могат вечно да го търпят, че когато нещо се прави по невнимание или незнание, "без да иска", е простено, но когато се прави напук и си лош, то и мама или тати стават лоши. Естествено, като отмине бурята, си говорите, обясняваш защо си се ядосал и казваш, че въпреки че понякога те ядосва, ти много го обичаш. И че трябва да е добър. Аз не казвам "да слушаш", а "да бъдеш добър".
Другото, което за мен е важно, е да не унижаваме детето. Никакви обиди, втълпявания. Когато плаче, не му казвам да млъкне, давам му да изрази емоциите си. Уважавам го и не се налагам над него, защото съм по-голяма, но не му и позволявам той да се налага. Винаги преди да реагирам, предупреждавам: Ако пак каже "няма" на момента си изпълнявам заканата (примерно - не му говоря, излиза в другата стая докато му минат дяволчетата и т.н.).

Дотук казано, искам да уточня, че Денис е много своенравен и не признава почти никого като авторитет. Направо си е изпитане да маневрираш със сложния му характер - винаги трябва да се сменят тактиките и все да измисляш нови и нови неща, които да действат. Ето днес, за пореден път баща му го изкара от банята тръшкащ се, че нещо не е станало както той иска. Това се повтаря почти всяка вечер. Казах му, че вече ми е писнало всяка вечер да крещи и да се караме след банята и че ще си хвана багажа и ще си тръгна. Много се впечатли! Веднага му се промени поведението, попита ме къде ще ходя, коя щяла да му бъде мама, щяло да му бъде мъчно за мен и бързо-бързо се облече.

Май се отклоних, но мисълта ми беше: И мама е човек, а не свръх-човек, тръшкащото се и опитващо се да се налага дете според мен трябва да бъде изчакано да му мине, след това да си поговорите, но да не му позволявате да ви се налага, обижда, а още повече да ви удря. Виждала съм родители, които се сдържат да се скарат на детето си, за да не се излагат пред хората и търпят детето, а после насаме му се карат... Но... след дъжд качулка! Малките се научават, че пред хората могат да правят каквото си искат и няма да бъдат наказани....

П.С. И Макси днес се обърна, беше голяма атракция, карахме го да повтори и потрети номера и викахме: "Айде, давай, давай, още малко!" Много лекичко и предпазливо го прави - на корем е, после стои на една кълка и се клати ("Да се обърна или не") и накрая се обръща по гръб и гледа учудено: "Какво стана!" 

Ехо, здравейте!
Много четох, щото цял ден бяхме навън, а после - нали знаете, докато ми дойде реда на компютъра, и така, до послед нощ! Ама като тръгна на работа, ще си купя лап-топ! И няма да го давам на никой! Само на Деян!!!! 

Та, как заспива детето. И Кирил, сега и Деян, заспиват сами, слагам ги в леглото, целувам ги, излизам от стаята, и това е. Деян го взимам сутрин при мен на спалнята, защото татко му и батко му излизат към 7.30 и аз предпочитам да си го гушкам, така си спим до 9 часа. Не съм имала проблеми с баткото, вече е почти на 11 години, и си спи сам в стаята без да се страхува. Надявам се така да е и с Дени.
С коя ръка посяга - ами, май повече с лявата. А как рита с левия крак!!!! Батко му играе футбол в детската школа на Литекс и все го бъзика, че ще е "левак", т.е. със силен ляв крак. Въпреки че за ръцете не мога д акажа категорично. Ту с едната, ту с другата, но май наистина повече с лявата. Засега не се впечатлявам, рано е.
Деян не се върти, обърна се няколко пъти от корем по гръб, и това е. Май сме от по-мързеливичките. Нощем спи в спално  чувалче, може би затова не успява да се обръща и върти, не знам, но засега сме дори без решетка на леглото. Кога ли ще ме изненада???
Еличка, много хубави снимки! Бяхте ли се обещали на някой за снаха, че не помня? Ако не сте, давам заявка!
А, май нещо имаше със Сисилия, а???  Нищо де, ако там се развали работата, да знаеш, че съм ви харесала!
И Никол на Недялка, и нея съм си харесала за снахичка! Даже на лято мисля да я видя на живо. Сигурна съм, че още повече ще ми хареса!
Май стана дълго писанието ми, но искам да споделя още нещо.
За тръшкането - проблеми с баткото не съм имала. Винаги ме е слушал, знае, че при мен минава едно, при татко му друго, и си прави сметка кога как да се държи и на кого да се подмазва. До скоро! От известно време забелязвам, че се държи лошо с мен. Тоест: когато сме двамата, ме слуша и нямам проблеми, но появи ли се баща му, който определено повече го стяга и изисква дисциплина, аз все едно не съществувам. Говорят си по мъжки, все едно ме няма. Когато вземе да си ляга и усети, че се сърдя, пита "мамо, ти защо ми се сърдиш?", аз отговарям " ти не знаеш ли?", той, "ами знам", и това е.
Понякога си мисля че ревнува от бебето и по този начин ме наказва. Но ми е много мъчно. А когато покажа, че съм обидена, се разплаква и се извинява. На другата вечер ситуацията се повтаря.
Ох, много още неща искам да споделя, но времето напредва и ще си лягам.
Лека нощ, мами, и спокойни бебчета!

Добро утро 
За пропуските във възпитанието ми нз аз малко си падам терористка Дени знае че като кажа нещо трябва да се направи а за да разбере дали съм сериозна ме гледа в очите.Не позволявам дори и да не съм права когато аз се карам или баща му някой друг да се обажда.Не понасям тръшкането но колкото и да не ми се иска е период който отминава и трябва търпение Гледам да му обяснявам а ако няма начин го наказвам и се опитвам да не го пляскам ама то по някой път е неизбежно Много е палав и инат, ако си науми нещо на челна стойка ще застане ама ще го направи Оставям го колкото се може повече сам да се оправя и е много самостоятелен, което пък по някой път ме изнервя ама вече е голям мъж Чд ме е на мен си че все аз съм лошата и аз забранявам но пък какво да се прави

Фийл

Бидапет с нетърпение чакам лятото та да се видим 
А ние ако се приберем към село за по дълго /планираме август евентуално да постоим там/
ще ви поканя на чист селски въздух да се видим.
То е на 28км от Плевен та не е много далече от вас
А може и компромис разходка в Плевн,тъкмо по средата е
Хем малко в цивилизацията хем и Барзова може да се включи,а и Лорка
/която не е писала от една камара време/

А за морето и Герито каза че може да наминат,
а и Майлили ще идва на гости на техните,
та ако се засечем ще е голам КЕЕЕЕЕЕФФФФФ.

Алис и Николай казва,че това е най-измисления призник и често го бойкотира.
Предишни години рядко ми е подарявал подарък на този ден.
Винаги няколко дни преди или след него,за да съм изненадана.
Ние принципно на 14-ти празнуваме Трифон зарезан
А че Мирка не се е обърнала споко-Никол и е "кака" но още си стои в изходна позиция

Капучино и аз се каня това няма да правя,онова няма да правя,ама ще видим времето ще покаже.
А сетих се да споделя и аз наблюденията си в/у възпитанието на испанците.
Ми те са страшно спокойни и толерантни родители/ама буквоално "свинско спокойствие"
Децата си тичат ,викат,крещат, пипат каквото си поискат,но никой не им се кара и не им прави забележка.
Аз бях в шок ,но сестра ми ми обясни,че никой не се чуства обиден и хората се радват на буините деца.
И даже в повечето случаи децата са направо глезени.

За ръчичките, по принцип сега е много рано да се каже, май чак след втората, третата година се разбира. Ние с нетърпение чакахме и гледахме Теди с коя ръка ще посегне към химикала, защото баща й е левичар и се надяваше да го е взела от него, макар че по соца го натискали да пише с дясната и сега пише и с двете   . И малката отначало пишеше и рисуваше с двете ръце, но вече си ползва само дясната. И както някой бе писал за себе си - пише от дясно на ляво и трябва да четеш съответно от дясно на ляво. Вчера на оцветявката в градината си беше написала от дясно на ляво името и на всичко отгоре на латиница.   Обяснявам аз, че да, чудесно го е написала, но се пише от ляво на дясно и че е добре да ползва кирилицата, ама детето ме контрира, че така се пишело, аз нищо не разбирам   Характерче си е от малка. И баба й й обясняваше същото после, ама тя се направи, че не чува и смени на бързо темата. Та като прочетох - има светлина в тунела - в училище ще се научи да пише като хората. Няма търпение да стане ученичка.
Фийл да, чудесно ми напомни. Аз честичко си го повтарям, че на детето не бива да се дават квалификации от сорта лош си, непохватен и т.н., а да се говори за поведението, че иначе все едно затвърждавате в ума му точно такава представа за себе си и няма начин да коригира поведението си - нали е такова.

Забелязали ли сте как коментират семейството в градината? То още на първата родителска среща ни предупредиха да внимаваме какво говорим пред децата, защото те после на другия ден всичко си обаждат. Теди досега нищо не е коментирала от градината, е почти нищо, само два пъти, но вчера като си лягаше ме заби с въпроса дали може някой да си намери нова майка. Аз се опулих,  обяснявам че при определени обстоятелства е възможно и тя ми обяснява, че на едно от момченцата в групата им майка му била избягала и сега баща му ще му търси нова майка. Много криво ми стана, но започнахме с обясненията, че понякога се случва възрасните да не се разбират и тогава се разделят, но е възможно отново да се съберат, когато поумнеят, а баща й обяснява, че и възрасните правят грешки, но техните грешки са големи, защото често страдат децата, затова сега трябва да подкрепят момченцето, че не му е лесно. Пък аз й допълвам, че ние с баща й се разбираме и обичаме и винаги ще бъдем нейните мама и татко. /за всеки случай, да не би да се притесни, че и аз мога да избягам./

Малкото слънчице след първите два пъти повече не се е обръщала. И не стига това, ами и хич не й харесва по корем. Пробвахме вчера и гимнастиката за мама и бебе, но хич не беше въодушевена. Погледна ме с един поглед сякаш казваше - ама сега защо ме тормозиш. А кака й много я харесваше. И дори като по-голяма доскоро аз пак така лягах на леглото или на пода, свивах крака, тя сядаше на тях, хващах й ръцете и дий конче я подхвърлях нагоре, ама вече 20-те й  кг ми идват в повече.
Хайде стига, че стана цял ферман.  

Фийл,  , много си търпелива... така трябва да е! Много ми хареса, това че не слагаш етикети "ти си лош". Много ми е трудно в момента да се владея, като я помоля нещо (Вали) и тя започва нарочно да се тътри и бави и сякаш лази, а не върви .. нарочно! Снощи пак 1/2 час се моли на баща си да спят на нейното легло .. така всяка вечер. Направо е кошмарно лягането. Преди и четях приказки, сега нямам сили вечер нищо да правя. То детето си иска внимание, но не винаги мога да седна и спокойно да си обясняваме и да си четем примерно. А от както си имаме и Краси тя от любов го натиска вече няколко пъти.. постоянно и се карам - вържи си косата, не го натискай, не го дърпай .. и така. А вечер яденето е тормоз и за нея и за нас!  Това не обичам, не искам другото, искам само сок... пфуууу а как ядеше всичко преди не знам!
Някак си ми тече времето на бързи обороти, не успявам да и се радвам както преди, и го осъзнавам.. Краси има нужда постоянно от мен и от това страда тя. Дано като поотрасне малко да се уравновесят нещата.   

И при нас съществува същият проблем. По- много странен начин Жорко показва обичта си към Стефи. Ляга върху нея, ръкомаха и пред лицето, вика и в ухото, скача, крещи, а тя милата много се стряска. Обръщам му достатъчно внимание, защото Стефи ми е много добричка и ми остава време за него, гледам като се рибере от училище предимно с него да се занимавам. Друг голям проблем и на нас ни е храненето. Той е почти на 8г., а все още аз го храна  , защото иначе му трябват между 2-3 часа за вечеря, а ние не разполагаме с това време. След някой друг месец и Стефи ще почне да яде с лъжичка и тогава вече незнам какво ще правя  .
Един въпрос, къпете ли бебенцата всеки ден?

Ето малко снимки от нас:http://www.album.bg/gvendolin_7/images/11041781/
от тук до 124, приятно гледане.

alliss3 ,
аз да се вмъкна!
благодаря ти за отговора за замразяването. Породиха се въпроси обаче?!

Размразяването как е по-добре да става, специално говоря за зеленчуците
1. изваждам ги от фризера и ги оставям н стайна температура (това съм го правила)
2. изваждам ги и директно започвам да ги третирам, като те по време на готвенето се размразяват (рядко съм го правила и ако не е правилно вмъкни обяснение)

gvendolin_7 /а къде е Ферди мравката?  / аз още къпя всяка вечер, че след баня спи най-добре. Иначе педиатърката каза, че след третия месец може през ден да се къпе детето, ама не смея, че да не му объркам създадения вече режим. Една позната в щатите каза, че там къпането на бебетата е веднъж в седмицата.
Малката Гвендолинка е голям сладур. Много коса, много нещо.  
Аз още не мога да определя с коя ръка Ради посяга повече. Обикновено е като вятърна мелница и действа и с двете.