В очакване на Супербол и Св. Валентин- 90-та тема САЩ

Аз точно затова категорично отказвам служебно блекбери. Не съм брейн сърджън и никой няма да умре ако не си вдигна телефона в 2 ам или не си отговоря на имейлите в срок от 10 минути. Когато работя, работя, но когато почивам, почивам  .

Права си. Ама тази моя пуста служебна отговорност. Все пак съм part of management  .
E, понаучих се вече (пустото ми немско възпитание ми е в кръвта, но  вече  влезнах в крак). Наистина не съм доктор на повикване, никой няма да умре ако не се появя . Прослушвам си войс майл-ако е нещо, което мога да разреша по телефона се обаждам, ако е да ходя на работа в....почивния ми ден или пази боже да ходя да им........отключвам забравените ключове-опа пардон

точно за това става дума де - измислена култура е за мене това, толкова ли не може да отсъстваш 5 дена наведнъж, бизнеса ще спре  Да не говорим за повече от 2 седмици наведнъж, направо е нечувано
Според мен това е резултат от американския супер флексибъл лейбър маркет - съкращават за щяло и нещяло и хората се страхуват за работата си и резултатът - живееш, за да работиш, а не обратното. Че и накрая служителите сами вече почват да се убеждават, че искат да работят, а не да си вземат отпуската.

Ама все пак говоря за случаи, когато имаш 2 седмици отпуска и не си я вземаш цялата. То не е задължително да ходиш да пътуваш, можеш и в къщи да си стоиш, пак е почивка. Въпросът е дали вярваш, че имаш нужда от почивка.

И моите болнични и отпуска не се прехвърлят, дори бих казала, че това е стандарта за страната.

Искам да ви кажа какво решихме за новата количка на момиченцето от София (Вики) - чиято майка писа в предишната тема. Намерихме количката на по-добра цена от английска интернет страница; намерихме транспорт с кола от Лондон до София; ще се получи количката до средата на февруари.

Ако някой иска да помогне с цената, да ми пише на лични - колкото и средства да съберем, все ще са от малка помощ на майката. Ще ви дам сметка в Щатите - и отчет накрая 

Биз, има хора, които вземат по 2, че и по 3 седмици. Има такива, които вземат по една седмица в 2 различни сезона. Има и такива, които вземат отпуска и седят в къщи, или я използват по друг повод. Има ги и ситуациите, че ги е страх да не си помислят, че може и без тях. И какви ли не други ситуации има: на първата ми работа колежката индийка много искрено ме помоли ако има възможност за овъртайм, да ги давам на нея, защото след половингодишно отсъствие мъжът й се връща от Индия, но си води и майката, и всеки официален повод да е извън дома за нея би бил добре дошъл.
За стандартите на страната предполагам, че има статистики, но нито ми се търси, нито ме вълнува.

Блажка, ама това са единични случаи, които ги цитираш, едва ли са валидни за цялата страна. На цял свят е ясно, че американците най-малко отпуска вземат, че дори и въпросната графика го показва. Да не говорим, колко проучвания има и е доказано, че е тревожен тренд. Както казах, директна е връзката със слабо регулирания работен пазар - employment at will и няма закон, който да задължава работодателите да осигуряват отпуска. Не можеш да ме убедиш, че е нормално да се взема по 1 седмица на година... Не одобрявам какво става в Бг, но и в САЩ е прекалено.

О, Биз, никого в нищо не искам да убеждавам, а и не мисля, че ми се навлиза в по-дълбоки дебати по въпроса.  Тук, в тази тема, в този форум, за мене това няма смисъл.
Лек ден!

Работенето на въртележка е навик, който често резултира в незнаене какво да се правиш като не работиш(аз лично минах през подобен период,не е фън),оттам и "без мен не могат",всеки си търси мястото,тук особено за профешънълс аз=работата ми е вярно в не малка степен точно заради безобразните часове к се виси в офиса.
За мен би било невъзможно да оцелея професионално тук ако освен времето около децата взимам и по 40 работни дни  отпуска/година (колкото имаше майка ми като преподавател и лекар),та крушката си има опашка.
За баланс съм,моят сега е взимане на часове вместо дни за мен си,1 седмица море семейно,3-4 дълги уикенда/година, 1-2 конференции за 3-4 дни(сама), веднъж на 2 години-Европа за 2 седмици.

Добро утро от мен!

Гледам болнични обсъждате. Не знам какво не ви харесва в Бг болничните? Ми имат възможност, взимат хората! Не е като тук, да треперя да не ми се разболее детето, че лоша работа. Ами като са 2 и повече още по-зле. Нямаш право на болничен /някои имат, някои-не/, отсъстваш от работа -3-4 дни, защото след първото обикновенно се разболява и второто, и после всички те гледат криво. Да не говорим, че и по-малко пари взимаш. Предпочитам Бг с-мата. Разболее ти се детето, знаеш че ще вземеш 3 дни болничен и ще си го изгледаш на спокойствие. Не че и там после не те гледат на криво, ама поне не те удрят в парите много. 22 дни болничен, когато ги взимам за себе си и за 2те ми деца, не ми се струват много. Както ми се случи на мен да се разболяет от Варицела едно след друго, ами ето ти ги най-малко 10 дни.

Супер си е статистиката, браво на България. Да продължава в този дух!

И да, Биз е права, там децата със сополи не се водят на градина, не ги пускат. Следователно трябва да стоиш в къщи да го гледаш. Сополи моите деца имаха всеки месец по една седмица докато бяха по-малки.

Друг е въпроса,че за мен това е излишно, ама такава е с-мата там и си я спазваш. Тук децата си ги водят и със сиропи и лекарства на градина, не че и това ми харесва, ама такава е с-мата тук и си я спазваш!

Лек ден на всички, взимайте повече отпуски и почивайте.  

знам, знам, ама се паля, щото ме дразни отъждествяването аз=работата ми, както и общоприетото мнение, че ако не си по 60 часа на работа, си слакър, което е заело челно място в обществото. пийс.

И мен ме дразни, също и това, всеки на колко важен се прави, ако не е на работа, ще пропадне системата.

А как се злоупотребява с болнични в БГ, съвсем друг въпрос. 45 дни преди раждане (официално), а някои цяла бременност си изкарват в болнични (имахме такива в отчетната).

Ирка, системата в България си има недостатъци, при това не малко. Доста хора се възползват от социалната й страна, поради което работата и бизнеса страдат. Също така доста хора не ги е еня за работата и бизнеса, в което също има доста погрешни нагласи. Има хора, които ги ползват по предназначение. А също така има и хора, които тичат при съседа-лекар всеки път, когато просто им се седи вкъщи, искат да си прекопаят лозето, или им се ходи на ски с децата, ама не искат да взимат отпуска. Да не говорим за бременните в България, които считат, че бременността е болест и трябва да е прекараш на легло, по възможност от втория месец нататък. Говоря за масови случаи.

По въпроса за системата в САЩ, има нещо много грешно да няма задължителна отпуска, та дори и пет дни. Самият факт казва много за системата, морала и разбиранията на бизнеса тук. Масови и бързи назначения, масови и бързи съкращения, хората са ресурс и нищо повече, днес ги има утре не. Хората се страхуват за работата си, отпуски от по 3 седмици са почти нечувани, особено в корпоративния свят. Всеки тича да се върне от майчинство на 6-тата седмица, защото знае, че като го няма три месеца, може лесно да бъде заменен с друг.  Малко са компаниите, в които има баланс между личен живот и работа, нищо че всички се тупат в гърдите. Животът е толкова забързан, че както казва Анет, в един момент сам си вярваш, че си незаменин и като те няма фирмата ще рухне.  Целенасочен и търсен ефект. Няма държавна регулация на пазара, и това е проблема. Няма човек, който да работи години наред с по една седмица почивка, и евентуално 2 дни около Тенксгивинг и да е ефективен.

Зора, много хубаво си направила "разбора".  Не е черно-бяло, а точно както си го описала.

Много е зле системата тук. Всеки гледа да виси до късно на работа, а през деня се скатават. Въобще не мисля, че са толкова работни, колкото се изкарват. Живеят в страх от началството и по-голямо натягане като тукашното не съм виждала. За мен човек, който не си взема отпуската е човек без личен живот.

Не съм особено добре запозната със структурата в големите фирми напр., но при всичките тези съкращения с хиляди, сякаш излиза на показ номенклатурщината по места. Или не, хм...

А за последните си четири години работа в България, не си спомням да съм си лежала вкъщи, всичко се караше на крак. Отпуските бяха от по 1 седмица. Характерът на работата не го позволяваше. Нямаше ги още децата, верно, но не малко мои познати с 1-2 деца, карат на този ритъм и в момента.