Кога започнахте да пресмятате

Аз не съм съгласна с повечето от вас.
Не знам защо се смята за забавно, ако детето научи повечето известни марки коли, а за вредно и хиперамбициозно, ако се научи да смята.
Според мен вредното е да се предава на детето това отношение към ученето, че е нещо досадно, което да избягваме да правим, освен когато не стане необходимост (за училище).

Първо, напълно във възможностите на едно тригодишно дете е, да се научи да прави прости сметки. Винаги можеш да му покажеш няколко предмета и да си измислите някаква игра, свързана с бройката им. Едногодишната ми дъщеря (и предполагам всички едногодишни деца) е в състояние да брои на най-първично ниво. Ако си играем с три камъчета и аз ги скрия в шепата, след това и давам последователно първите две, тя протяга ръката за третото, защото знае, че има трето. Въпреки че не знае да казва думите 'едно', 'две' и 'три', има представа за количеството 'три'. Какво остава за тригодишно дете! Ученето да се брои и смята в никакъв случай няма да натежи на крехкия му интелект, повече ще навреди, ако не го учим на нищо, понеже смятаме, че е малко и не разбира или ако чакаме то само да прояви интерес към нещо, което може просто да не знае, че съществува, но ако някой му го покаже по интересен начин, то да се заинтригува.

Интелектът на децата се развива най-интензивно между 3 и 4 годишна възраст, когато достига половината от развитието си. Под интелект имам предвид способността да се учи, а не самата конкретна информация, която се трупа. Така че заниманията в тази възраст не са без значение. Не е казано, че обучаването в смятане трябва да бъде някакво садистично наказание, детето да е седнало на чин и майката да пише формули по дъската и ако детето сбърка някоя цифра, да го пляска с показалката през ръцете. Но като ви чета, имам чувството, че точно тази картинка ви изниква като асоциация, като се каже обучение по смятане. Което е тъжно и не говори добре за вашето собствено обучение по смятане.
По-опасно е да предадеш на детето точно това гореописаното отношение към ученето, отколкото да вземеш да му претовариш интелекта от свръхамбиции, като му покажеш, че едно плюс едно прави две.

До някъде съм съгласна.
Казано е обаче, че първите седем години се възпитава.
Не че смятането е възпитание, но едно дете провокирано да смята по-рано развива интерес към учението.
Поне с моята дъщеря беше така.
По нейна инициатива започнахме да обясняваме смятането на 3 и половина.
До четири знаеше да брои до десет и смяташе до пет на пръсти.
Мисля , че е до човека.

Съгласна съм, но това да не е инициирано от свръхамбициозния родител, който иска на всяка цена детето му да е крачка напред. Детството е неповторимо и трябва да се изживее пълноценно. Децата няма да останат ненаучени да смятат. Като знам какво ги чака в училище си мисля, че от психическото и физическото здраве по-важно няма. Пък дали знае да смята на 3-4 г. или на 7-8 г. не мисля че е от голяма значение.