Нормално е да има съревнование между родители и деца, децата да се доказват на родителите, нормално е да го искат. Може би и е нормално родителите да се почувстват засегнати ако в един момент детето им ги надмине и те вече не могат да се чувстват специалисти и консултанти по всички въпроси. Но за завист.... не мога да кажа... Грозничко ми изглежда. Може би лека и благородна да, ама силна и разрушителна.... не искам да го вярвам. Не че ще се учудя, ако го видя де... човешко е...
- Публикувана: 2 фев. 2009, 20:02 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2009, 23:12 ч.
родители и завист
Цитирам баща към син: "Ти да не би да искаш по добре от мен да живееш, бе, дето от семето си ми излязъл!" 
Ако не бях го чула с ушите си, не бих повярвала. Това е изказване на свекъра ми към мъжа ми.
Моята майка и тя проявява завист в една област по отношение на мен, но не е чак толкова брутално. Завижда ми за силната воля и за това, че не съм като нея и баба ми по 100 кг.
Ако не бях го чула с ушите си, не бих повярвала. Това е изказване на свекъра ми към мъжа ми.
Моята майка и тя проявява завист в една област по отношение на мен, но не е чак толкова брутално. Завижда ми за силната воля и за това, че не съм като нея и баба ми по 100 кг.
От сина си не искам нищо повече, освен да ме надмине в пъти по всичко. И животът му да е несравнимо по-лесен от моя от първия ден. Пък нека остане с некален в трудности характер 
Но, да, много родители се чувстват недобре задминати от децата си.
Други пък се чувстват по-нужни, когато децата им страдат. Затова и са нещо като щастливи, когато това се случва. Баща ми, например, изключително се надява да се случи нещо и да се разведа, за да може заедно да оплакваме живота си и да се грижи за мен.
Нездрава работа. Засега не му се отваря парашута, 5 години вече...
И въобще, кой е измислил, че родителите винаги желаят най-доброто за и на децата си?! Нищо подобно, уви.
Но, да, много родители се чувстват недобре задминати от децата си.
Други пък се чувстват по-нужни, когато децата им страдат. Затова и са нещо като щастливи, когато това се случва. Баща ми, например, изключително се надява да се случи нещо и да се разведа, за да може заедно да оплакваме живота си и да се грижи за мен.
Нездрава работа. Засега не му се отваря парашута, 5 години вече...И въобще, кой е измислил, че родителите винаги желаят най-доброто за и на децата си?! Нищо подобно, уви.
Аз.... /много се извинявам 
!/
Момичета, точно завист ли е това за което говорите. Не е ли по-скоро разочарование, малко обида, нараняване или както искате го наречете. Това е чувството, когато детето ти успява, надминава те, просперира...А ти, ти оставаш назад, ненужен, непотребен и някак обезсмислено е всичко край теб... Тогава се казват някой тежки думи и хоп - завист.
По - скоро е някакво чувство на празнота, когато детето само "отрязва пъпната връв с родителя си"!
!/Момичета, точно завист ли е това за което говорите. Не е ли по-скоро разочарование, малко обида, нараняване или както искате го наречете. Това е чувството, когато детето ти успява, надминава те, просперира...А ти, ти оставаш назад, ненужен, непотребен и някак обезсмислено е всичко край теб... Тогава се казват някой тежки думи и хоп - завист.
По - скоро е някакво чувство на празнота, когато детето само "отрязва пъпната връв с родителя си"!
Тръгнах да пиша за родителите-егоисти, които съсипват живота на децата си, защото искат да доминират, да се налагат, да не останат сами, искат да им се помага до безкрай /темата на Странна работа за семейството на любимия/ и още много причини, някои от които виждам и сега пред очите си.
Но maria nikol ... има такова лошо чувство между най-близките, и е точно завист. Не ти пожелавам да се сблъскаш, защото много боли. Когато родителите делят децата си и изпитват яд към едното, че е постигнало повече от другото /повече не винаги е в материален смисъл/.
Но maria nikol ... има такова лошо чувство между най-близките, и е точно завист. Не ти пожелавам да се сблъскаш, защото много боли. Когато родителите делят децата си и изпитват яд към едното, че е постигнало повече от другото /повече не винаги е в материален смисъл/.
Да,възможно е.Виждам комбинацията баща-син почти всеки ден.Бащата е провалил се ,във всяко едно начинание алкохолик,който преди това ,заедно със сина ,прави общ бизнес ,но не се получава /по вина на бащата,който така и не изтрезнява /.Синът се отдръпва и започва сам,начисто,с много заеми,усилия,лишения и преуспява.Въпреки всичко,взима бащата при себе си като работник ,защото последния вече стига дъното,не работи ,само пие . Бащата не само ,че му завижда за успеха,но го плюе пред всички близки,познати и работници.Историята всъщност е много дълга,но това е в общи линии...
Аз не мисля, че е завист. Точната дума е егоизъм, произлизащ от чувство за малоценност, непотребност и безнадежност. Тук в България възрастните хора, като че ли нямат свой живот. Живеят чрез децата си. И когато усетят , че децата им вече нямат нужда от тях се опитват да променят това , да ги подчинят за да продължат по стария начин. И пак всико опира до финансови средства. Ако можеха да си позволят да пътуват, да имат развлечения да са сред хора и живота има да не е скучен, сигурно нямаше да е така. Искам като остарея да съм като германските баби - да мААм бели гащи по света , децата ми да имат своя живот, аз моя и да си помагаме само когато го искаме взаимно.
Когато родителите делят децата си и изпитват яд към едното, че е постигнало повече от другото /повече не винаги е в материален смисъл/.
Аз сьм един жив пример за това. Винаги сьм усеЩала завистта на майка ми,преди 4години си купихме апартамен,а тя даже не ни чистити,сьЩото стана и с колата,когато си купувах дрехи и й ги показвах веднага и се сменяШе изражението на лицето,много смеШно и сьЩевременно кофти ми стана когато ведньж купи сьЩия панталон като моя на сестра ми,а тя даже не го и облече, и сьЩо как месец след като видя моето палто тя имаШе почти сьЩото,вьпреки че няма нижда от ново. Малкото което имаме сьс сьпруга ми сме го постигнали благодарение на мн труд и лиШения,но това не се вижда от страни, тя вижда само постиженията. Но сега положението е друго,финансовото ни положение не е изобЩо розово,детенцето ни има проблеми и тя е най/отзивчива,мила и добра майка и баба на детето ми. Всеки ден се чуваме по 2ч по скайпа,винаги много се притеснява за нас и детето. Но до кога ли Ще продьлжи това?
На мен ми се случи да наблюдавам една майка, която е имала доста бедно детство, без баща (за някакво обяснение) и завижда на дъщеря си за почти всичко откакто се е родила, та дори и за външния вид (това вече не мога да си го обясня). И не си го скрива, т.е. непрекъснато й повтаря, че е грозна и е нямала късмета да е красива като нея, че никой няма да я хареса, иска да има всички дрехи, които има и дъщерята и така нататък, дразни се ако е добре с баща си, омаловажава всичките й успехи и веднага добавя, че и тя би могла да направи същото, ама не й помогнали така родителите и така нататък. Но, обожава сина си ... На мен ми прилича на завист ... И ми се е случвало да наблюдавам жена, която не иска децата й да правят нещо по-съвременно от нея, но това вече може да се тълкува и като висока самооценка, не завист. Та какви ли хора няма.
Аз.... /много се извинявам !/
Момичета, точно завист ли е това за което говорите.
!/Момичета, точно завист ли е това за което говорите.
Не знам за другите, но това, което аз съм споменала си е чиста проба долнопробна завист! Неподобаваща на родител изобщо.
Аз не мисля, че е завист. Точната дума е егоизъм, произлизащ от чувство за малоценност, непотребност и безнадежност. Тук в България възрастните хора, като че ли нямат свой живот. Живеят чрез децата си. И когато усетят , че децата им вече нямат нужда от тях се опитват да променят това , да ги подчинят за да продължат по стария начин. И пак всико опира до финансови средства. Ако можеха да си позволят да пътуват, да имат развлечения да са сред хора и живота има да не е скучен, сигурно нямаше да е така. Искам като остарея да съм като германските баби - да мААм бели гащи по света , децата ми да имат своя живот, аз моя и да си помагаме само когато го искаме взаимно.
Проблемът не е само, че им липсват финанси за пътуват и да се забавляват. Това си е вкоренен начин на мислене. Пенсионерите страдат от внушенията в главата си, че децата са им длъжни по някакъв начин, дори и само за да задоволяват нуждата им да бъдат полезни и контролиращи родители. Това е, егоисти са. Ами да се оправят, никой не може да им помогне. Аз и сега виждам че има сравнително млади майки, които тук във форума споделят, че един ден очакват от децата си това и онова, чувстват ги като тяхна собственост. Ще минат години докато българите се осъзнаят. Не всички са така за щастие. Един мой хазяин, пенсионер винаги казваше: Децата не са длъжни на родителите си. Това, което са получили от тях не трябва да го връщат обратно, а да го дадат на собствените си деца безвъзмездно.