Раждане вкъщи - 3

Има един важен, да не кажа най-съществен фактор за успешно раждане, който така и остана незасегнат в темата - ВЯРАТА.
 
Затова искам да хвърля малко светлина с риск, за пореден път, да ни обвинят в сектантство. Знам, ще дойде денят, в който за това ще се говори свободно.

Говоря от личен опит и този на Мирена. Вярата е тайнство, което не може да се обясни с рационалният ни разум. Затова и няма смисъл да се обяснява какво е то.

Когато Самуил се раждаше и бяхме само аз и Мирена, държах ръцете й, а единствената ми молитва беше - "Боже, направи ме инструмент на твоята воля". Усещах как през мен протича енергия и се влива в нея.

Мога само да кажа, че когато човек се моли и има непреклонна вяра, той се превръща в Творец. Природата (която включва и тялото на човека) му става подвластна. Той може да видоизменя материята, хода на събития и дори времето. Христос го е казал простичко - “Ако имаш вяра колкото синапено зърно, ще речеш на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести.”

Стотици доказателство за силата на вярата има в житиетата на духовните учители.

Правени са експерименти, и то не веднъж, когато доброволци се молят за група сърдечно болни, без те да знаят това. Изследванията веднага отчитат подобряване на тези сърдечно болни, за които се молят.

Може би с теб нямаме предвид едно и също под естествено? Аз под естествено разбирам да се родиш и израстнеш в пещера например (т.е. без влиянието на учения, философии, религии и установени практики) и тялото ти само да успее да мине по този път. Людмил говори за вяра, в Христос в неговия случай. Само че Християнството съществува от 2000 години, а хората съществуват от преди него. При първобитните хора как ли е било?

Людмил, и аз това имах предвид - че вероятно трябва вяра, за да постигнеш това. (Всъщност не за всички де, защото има жени които си раждат много лесно и бързо и в болница и без никаква вяра.) Но от друга страна се сетих, че Богородица се е мъчила три дни преди да роди Христос. Тя не е ли вярвала? Това не е провокация, просто в хода на дискусията възникват и други въпроси. 

По тоношение на Христос и Богородица - мисля, че е основно "грешка" (манипулация ) в превода. Не само по отношение на раждането, а изобщо цялата история... Имаше хубаво филмче по темата - Zeitgeist  (безплатно се разпространява в нета )

А от вяра си има нужда несъмнено, но по-скоро от разбирането на холизма (Ескориал беше поместила страхотен материал в другата тема). За мен лично точно тази вяра беше и продължава да бъде напълно достататчна 

Вярата не е свързана с християнство, не е религиозност, нито ходене на църква, палене на свещи или ходене до божи гроб. Но и не е вълшебна пръчица, с която човек да си угажда на желанията. Вярата в Бога и вярата в собствените си способности са две различни неща. Не случайно Дънов е използвал ДВЕ понятия - Вяра и Вярване.

Има един аспект на вярата, който искам да споделя с вас. Говоря от личен опит.
Когато вярваш в друг човек ти му преливаш сила, Божествена благодат. Тези неща в него, в които вярваш се изявяват силно. Ако съм 100% убеден, че Мирена ще се справи с раждането, тя получава помощ, която не мога да опиша, но, както писах по-горе, се усеща. Вярата в способностите на Самуил също даде плодове - разрешаваме му още от началото да прави неща, които по правило са забранени за малки деца, като например да налива сам горещ чай от чайник в чаши, без да прелеят и да се изгори, да борави със стъклени чаши, нож, вилица, брадва, да работи с горещи уреди, да играе на водата и прочие "опасни" неща. Всичко, разбира се под наш надзор. Той се справя отлично.
И това не е късмет или безотговорност, в които мнозина, поради неразбиране, ни укоряват.

Има и обратен ефект, когато хората се тревожат за теб или не ти вярват - това може да те срине, да те провали. Затова, когато раждаше Самуил бяхме само ние двамата, никой не знаеше, дори най-близките.

По време на раждането помощта коят един мъж може да предостави е да слуша жената и да изпълнява с мек тон без колебание и да предпазва личното и пространство. Говоря от фактически личен опит.
Феминистката в душата ми трябва да каже, че ми прави неприятно впечатление как Мирена е някаква пасивна фигура в твоята реч и особено в разказа ти за нейното раждане.

А за жените които ни четат - 'вяра', духовни/религиозни/свръхестествени преживявания не са необходими за едно прекрасно раждане, въпреки че натам отива настоящата тема.

Спомням си като дете, че имах една такава вътрешна убеденост, че всичко е наред.
Че всичко е нормално и че във всеки човек има по нещо хубаво, което си струва да се намери и опознае.
Аз не съм вярваща, не съм религиозна, нямала съм свръхестествени моменти
Имала съм само естествени
И мисля, че тази убеденост е едно от естествените качества на човека. Понякога, с времето се позагубва, но това не означава, че не може да се възвърне.
И всичко, което се води "свърхестествено", всъщност си е много естествено, просто не всички хора му обръщат внимание.
Всички усещаме енергията, имаме сетиво за нея. Така, както имаме очи за да виждаме, уши за да чуваме и т.н.
Просто някои хора не държат да развият сетивото си за енергия и това не означава, че са по-лоши или по-непросветени от другите, които са го развили.
Това означава, че просто са си такива
И така, както има слепи и за тях виждащите нямат "свръхестествени" способности, така и вътрешното убеждение, че всичко е наред си е нещо естествено, но не всеки може да се докосне до него във всеки един момент. Някои го наричат вяра, някои духовни преживявания и много други определения. Но в крайна сметка, според мен, най-здравословно е да следваш себе си и собствената си интуиция, която никога не би те подвела.

На мен също ми прави това впечатление. И щях да попитам дали има възможност тя да се включи...

Аз пък не забелязах нито в тази тема, нито в другата (за раждането на Самуил) Людмил да се отнася с неуважение към Мирена, нито пък да говори за нея като за пасивна фигура. Просто той е един много добре информиран по тези въпроси мъж и с оснавателно самучувствие в следствие на това. Да не говорим, че познаването на труда на Уестън Прайс му дава дпълнителни точки по моята скала Но наистина съм забелязала, че много жени се дразнят, когато някои мъже започнат да говорят по "женски" въпроси и не мога да проумея защо е така, както и защо аз не се дразня. Може би има нещо мъжко  мен 

По въпросите на вярата, понеже ме мързи да пиша, ще се съглася с escorial, защото вероятно бих казала същото, но с по-различни думи, като сложа акцента на по-различни неща. Едно от тях е яснота. Понякога човек има вътрешна убеденост, че вичко е наред, но същевременно иззад тази убеденост се обаждат малки саботьорчета - да, обаче... тогава въпреки привидната убеденост, нещата не се случват точно така, както сме си представяли. Същото, но с други думи, е липсата на вътрешно противоречие. Например аз искам нещо сега и съм убедена, че то е правилно, но в следващия момент, поради някаква причина, съвсем разумно ми се струва друго нещо, различно или противоречащо на първото. Тоест, трябва и да сме постоянни в убежденията си.

Относно споменатата вяра в споспобностите на Самуил и дадените примери - приветствам подобно възпитание, но спорд мен тук нещата не опират да вяра (като изключим вероятно вашето спокойсвие по отношение на това, което той прави/ще направи), а по-скоро до липса на страх у родителите, който отнема енергията и способностите/спокойствието на децата, като им насажда грешни модели на мислене (например, че е опасно да се сипва гореща вода, защото може да се изгориш. Ама, нали, може и да не се изгориш и това е по-разпространеният случай )

Тя не обича да споделя тези неща, не защото ги смята за лични, а защото ги смята за съвсем обикновени.
Но може би, ако вие я помолите ще се включи.

Тя се беше включвала преди, доколкото помня, пак по подобен повод. Темата на Людмил за домашното раждане направо взриви форумската общност  . Аз не споделям в известна степен неговите и ваши виждания, но тогава да кажем, че ме бяха раздразнили някои крайни мнения.
А за сипването на гореща вода - абсурд/ като знам как се изгорих с вряло кафе и какви бяха/са последствията/. Аз разрешавам от ранна възраст- но само студена - за пиене

Напротив, много ми е приятно като видя мъж с интерес към това което любимата му преживява.

Но в общество, в което да си мъжко момиче е комплимент, а да си женско момче е обида или поне причина за притеснение, когато мъжете се опитват да присвоят или умаловажат ролята на жената в един от единствените процеси в които тя има 100% от силата и способността (било то лекари, политици или съпрузи) - да, дразня се и още как.

И всеки може да си вярва/не вярва в каквото си иска. Според мен за раждането е важно майката да не е стресирана, а какво я кара да се чувства спокойна си е до нея - било то богове, духове, енергии, знания и науки, статистики, приятели... 

не искам да ви се меся в хубавата раздумка за "естествения начин на развитие на нещата", но ти пожелавам най-искрено да не съжалите в тази си вяра в способностите на самуил. белите стават много бързо дори под надзора на родителите и повярвай на опита на хора минали по този път, не зависят от увереността в способностите. едната вяра не гарантира липса на злополуки. успех, людмиле, for samuel's sake, пожелавам ти да си прав!

Интересни неща бяха споделени на последните страници, а по-рано в темата, и логично се налага въпросът дали решението за раждане вкъщи е свързано по някакъв начин с недоверието ни в съвременната медицина
Лично за мен решението за раждане вкъщи е 100% свързано с убеждението ми, че нищо добро не ни чака в болницата. Тръгнах по тази пътечка доста преди зачеването и бавно и полека се убедих, че поне за мен болниците не са подходящо място нито за раждане, нито за лечение на каквото и да било. Това е много лично схващане и по никакъв начин не засяга убежденията и нуждите на другите  Но ми е любопитно да видим тук доколко вярата/недоверието в съвременната медицина са свързани с решенията ни за раждането.

Здравейте

когато разбрах, че съм бременна за втори път, моментално бях вдъхновена да чета за естествено и активно раждане, съответно разбрах, че тук в България това е почти невъзможно.... знам какво се случи първия път - пак беше уж нормално, знам какво видях в болниците на откритите врати и отношението на персонала...просто няма как да се накарам да ида там...поне сега така си мисля

честно казано съм сигурна, че малчугана ме накара да се разровя и взема това решение

Пожелайте ми успех и късмет:) преди малко видях, че е паднала тапата и вече усещам от време на време контракции, макар че май по-често са предизвикани от сина ми, който нещо тия дни много иска - мамо ам-ам!

живи и здрави!

 

100%

Bili-san, пожелавам ти прекрасно раждане!