Раждане вкъщи - 3

При мен непекъснато ми се натякваше от лекарката, че нищо не става, че нямам разкритие и прочие... И така и стана...

Чела съм, че всъщност сме програмирани да изпускаме "не" пред думите, а запомняме действието. Затова когато говорим на децата си например, трябва да казваме: "ти си умен", а не "ти не си глупав". Е, сравнението не ми се получи много, но това е смисълът. Но е напълно възможо жената да задържа раждането от страх, неудобство, притеснение. В книга на Ина Мей Гаскин прочетох, че дори може разкритието да регресира. Логично е да може, но не бях помисляла за това. 

За това, че лекарите нямат място при една нормално протичаща бременност съм напълно съгласна. В началото на моята ми беше внушено, че съм на косъм да се случи нещо ужасно и лекарят ми изписа шепа хапчета, вместо да ме посъветва да се храня по-добре, вместо да ми каже да се движа, той настояваше да лежа, накрая ми каза, че тазът ми е малък за бебето и още, и още...
А акушерките са без глас, с отнето достойнство, жалко...

Да, честно казано до сега не ми беше правило впечатление, че тук си избираме лекар, а не акушерка...А лекарите наричат жената отишла да ражда пациент...хм, хм, ей тъй си размишлявам за разни нещица, останали незабелязани...

А за раждането у дома, за мен би било определящо точно чувството за уют и усамотение. Може странно да звучи, но когато човек е сам не се държи така, както ако е заобиколен от други, дори и близки хора...Когато раждах второто си дете, докато всички около мен викаха да напъвам, хем се стараех с всички сили, хем много ми се искаше някой да подпре гърба ми с една възглавница и да се повдигна...не посмях да си поискам...патка...ама някои животни от моята порода биха се чувствали най-спокойни, уверени в себе си и свободни, когато нямат публика.../споменавала ли съм, че една добронамерена персона, седяща от дясната ми страна няколко пъти повтори:"Е, ама тя нищо не прави. Не става, не става!"...и колко време ми трябваше да си избия не от главата, ами от душата думите й и остатъчното чувство, че не съм се справила, както трябва и пр./
 
Въобще, липсата на увереност...натрапването на идеята, че жената не може сама да роди, ами трябва да има лекар с нея, чийто напътствия тя задължително трябва да слуша и безприкословно да изпълнява/даже в книгите като стигнат до момента с напъните, следва изречението:"тогава слушайте лекаря кога да напъвате"/...лекаря ли ще го ражда това дете  ...явно да...все пак той има по-добра видимост  ...без да искаме и без да се замисляме приемаме доста неща за даденост...

И пак по повод домашната обстановка - след третото ми раждане супер се изкефих на престоя в болницата  - единствената ми грижа беше да кърмя бебка...гледах света през прозореца като нещо почти виртуално...в стаята беше топличко, чистичко, носеха ми храната в леглото...като на хотел...супер - явно съм имала нужда от кратка отпуска и да съм далеч точно от домакинските си задължения и грижите за другите деца...(нали в някои страни го имате този израз "хотел за раждане" - мммм, много подходящо ми звучи  ).

абсолютно съм съгласна!!!!!
това бяха и моите мотиви при решението ми ако може да не се вясвам пред очите им 

Очевидно има много голяма разлика между различните болници и градове в Бг.Аз раждах в провинциална болница при лекаря,при който ходех на консултации и на който имах безрезервно доверие,но той от своя страна има такова в акушерката,с която са в екип.Макар че лекаря беше през цялото време при мен в залата ме пипна само когато се наложи да направи 3-4 шева накрая.Цялото раждане беше под наблюдението на акушерката и даже лекаря се допитваше до нея дали напредва нормално.Моето раждане макар и в болница беше много спокойно и леко,не са ми слагали системи,не са ме преглеждали постоянно,единствената ненужна манипулация беше пукането на водите и точно след пукането болките станаха много силни и "нетърпими".Преди това се чувствах точно както сте го коментирали и вие- неболезнени и по-скоро приятни свивания отколкото болка.При напъните не ме е боляло.
Винаги съм определяла раждането си като леко,но аз за щастие имах ефективни контракции и получавах разкритие.Интересно ми е защо понякога се получава обратното- продължително раждане,силни контракции и никакво или минимално разкритие?Може ли да се повлияе на този процес?

Предполагам, че се получава при не добро разполагане на бебето - например постериорно или отдясно. 

Също така, ако бебето не се е "завинтило" добре в малкия таз и при контракциите, вместо да прорязва шийката на матката и да прави разкритие, само се движи напред-назад, съответно и контракциите са неефективни.

Моя основен мотив, да искам UVBAC е, че ако нямам доктори и други светила на които да "разчитам" съм далеч по-мотивирана, трезвомислеща и мога много по-адекватно да се справям със ситуацията. Когато знам, че разчитам само и единствено на себе си правя наистина всичко, което ми е по силите. Аз нямам нужда да от помощ, имам нужда от подкрепа и съвет, когято го поискам, но до там. Трябва аз да водя парада, а не мен да ме водят. Звучи доста самонадеяно май, но това е положението! 

От опит мога да говоря за разкритието - моят син никога не слезе долу в таза, аз спрях на 6см при много силни контракции. Той беше постириър разположен, а мен ме сложиха да легна Беше една голяма каша, сега ще е друго...

Като заговорихте за задълженията на акушерките и се сетих за акушерката, която беше с мен на първото ми раждане. То продължи 4 часа и тя беше през цялото време неотлъчно до мен. Лекарката, с която се бях уговорила да присъства само идваше от време на време да проверява разкритието.
Та тази акушерка седеше до леглото ми и разправяше вицове. Смяхме се доста. Е, мъжа ми повече, защото мен ме понаболваше от време на време
Но си мисля, че надали акушерката е можела по-добре да ми "помогне" от това, което направи. Мисля, че желанието й да поддържа духа ми лек и весел беше най-ценното, което можеше да ми даде. Тъй и тъй си бях вързана за леглото - тя поне се постара да се чувствам възможно най-спокойна и отпусната.

Ключът е в това че се предаваме в ръцете на лекарите и болниците. Загубили сме силата и увереността в телата си, благодарение на тях.

Раждането в къщи не може да се сравни изобщо с такова в болница, колкото и прекрасно да е то. Втората ми дъщеря я родих в болница - появих се, дори не седнах, родих права и това беше. Никакви интервенции. И все пак, не може да стъпи на малкият пръст на раждането ми у дома. Разликата е в баланса на правата и силите. Там съм на гости в чужда обстановка в институция с ред и процедури. Тук съм си на моя земя и гостите са други. Една от многото или единствената която е важна. 

maminkavania, аз не искам никой да ме пипа и да ми говори когато раждам. Ако мога да се усамотя в един тъмен ъгъл и да си родя сама, най-добре. Това е което душата ми иска.

Попаднах на две книги вчера и бързо ги прегледах, но ми се сториха доста интересни. Общо взето говорят за историята на услугите при раждането и как силата е преминала от жената към доктора.
http://books.google.com.au/books?id=B10adcwoaKYC
http://books.google.com.au/books?id=bfqz1y_79GAC

За мястото на което се чувстваме удобно да пиша и аз
По време на втората ми бременност сериозно се замислих за раждане у дома. Но мъжа ми колкото и да го убеждавам не би бил уверен в себе си достатъчно за да ми помага, вероятно бих могла да го убедя да ме подкрепи, но не би могъл да ми помогне. Да раждам съвсем съма не ми се искаше. Освен това изобщо не обичам да чистя, а раждането вкъщи създава известно количество мръснидрехи и чаршафи. идеалният вариант за мен би било "хотел за раждане" или просто болница с по-свободен режим.
В крайна сметка реших че мога да разчитам на себе си и отидох в болницата без уговорка Лекаря беше някак изненадан (да не кажа изумен) от това, че знаех точно какво искам, че знаех на какъв етап от раждането съм, че без да ме предупреди знаех че смята да ми пука водите (той тръгна да ми ги пука без да ме попита, но аз очаквах че ще предприема такъв ход и попитах дали може да не ми ги пука). За мое учудване лекаря реагира с някакъв респект към мен и по-скоро ме подкрепяше След като ме прегледа за разкритие (на мен този преглед не ми беше неприятен, помолих да ме прегледа м/у 2 контракции) доктора не ме е докосвал, аз всъщност му казвах докъде е стигнало раждането... Всъщност, почти всичко се получи както аз исках, ето нещата, които не ми харесаха:
-много за кратко ми дадоха бебето преди да отрежат пъпната връв и да го теглят и мерят
-изкъпаха го
-трябваше да лежа 2 часа на родилното легло, не ми беше мн. удобно, но все пак бебето си беше гушнато в мен, та по тая тока не се оплаквам много
-трябваше да спора с персонала за да си остане бебето при мен
-сутрин ми го взимаха за половин час да го прегледа шантавата педиатърка
Иначе и на мен 2-та дни в болницата ми бяха приятна почивка- без никакви др. задължения, денонощно само си гушках и кърмех бебето

Имам следната дилема-  приемам домът ни като най-сигурното място да имам нормално раждане.
Знам, че ако отида в която и да е болница наоколо ще ме срежат, съответно трябва да пътувам 1 час и половина до болница и акушерки за които съм сигурна, че ще ме подкрепят.
От друга страна имам акушерки, които казаха че ще асистират в къщи, но знам, че мъжът ми се притеснява ужасно и би предпочел да съм в болница. Говорихме за рисковете и т.н., предложих му книгир филмир но той не е заинтересуван. Казва, че аз съм проучила достатчно добре и щом смятам, че това е правилното решение така да бъде. Той не е подкрепа по време на раждането, защото се тревожи до смъртр съответно аз започвам да се притеснявам за него и не мога да се концентрирам.
Та впросът ми е, да се откажа ли от домашното раждане за да може и той да присъства, или пък просто да го пратя на разходка с детето с да пропуснат раждането в къщи?

Според мен реши кое е по-добре за теб! Ако смяташ, че може да преглътне факта, че няма да присъства. Останете си вкъщи, а него го прати на разходка с баткото! Пък току виж, когато види колко си уверена и нерпиклонна в решението си, може и той да си промени решението и да реши, че наистина това е по-добре за теб. Пък дори да присъства и да ти е подкрепа!

Моя мъж ми каза следното, когато реших да имам UVBAC след време: "Щом ти си уверена в това, което искаш да направиш, и смяташ, че ще се справим, значи и аз съм уверен! И имаш пълната ми подкрепа и помощ!"

Странно, дори ще си имате акушерки, които да асистират и той пак се притеснява....
може би е хубаво да си направите предварително среща и те да му разкажат за един от най-естествените процеси в природата, как се справят ако се появят проблеми и т.н.

Но истината е, че ти си го познаваш, а и себе си...в момента нараждане е най-важен твоя комфорт!!!

успех!!!
живи и здрави!!!

Лично аз бях много изненадана от това, че в изискванията за акушерка все още присъстват "бръснене и правене на клизма"! Това не е акуширане, това е грижи за болния. Елементарна медицина.
Кога ли ще започнат да изискват от акушерките елементарна хомепатия, елементарна иглотерапия?
Определено тия жени в България имат искреното ми възхищение - поставени наравно със санитарките, нещо като нищо и въпреки всичко гледат да си вършат работата за мижави пари.
Ако открият пътека, по която да могат да работят самостоятелно, както тук например има родилни къщи, предполагам, че много от жените ще искат да започнат тази работа самостоятелно.Хем жени, които искат активно, но неасистирано раждане ще могат да използват услугите им (използвам неасистирано, защото аз лично знам, че в такива къщи оставят процеса да протича по естествен път без излишни интервенции, а самата акушерка е като придружител на процеса).
Сипируми, направи така, както за теб ще е най-добре. Този момент е ваш и за теб е важно мъжа ти да е спокоен, без значение дали ще е на разходка с детето навън, или до теб в клиника.Може ли да не се съглася съвсем с теб относно обстановката в болниците? Може би при вас е малко по-разлчно. Тук при нас  (или поне в клиниката, в която раждах и трите пъти) имат прекрасни условия, нямат кой знае колко ред и кой знае колко процедур (дори бих казала никакви), за да не се пречи на естествени я процес.