Не правете това в къщи, оставете го на нас - професионалистите в провала!

Без да се сърдиш, но се посмях доста.  Представям си от какъв поглед е трябвало да се отървеш, за да измислиш това. 

аз съм добра готвачка,но сладкарството ми куца.
прочетох шоколадово-банановия кекс на Селма,
много лесен и невероятно вкусен.рекох си"е това е моята рецепта"
всичко си вървеше по плана,до като не реших да отворя фурната,
да проверя дали е опечен.резултата,вкусен кекс,висок два пръста.
и със содена пита със сирене гаф съм правила.прочетох рецептата ,направих я ,супер.
на другата вечер си поканих гости,да опитат какви чудеса правя.месих, правих,сложих
да я пека,гледам не се надува грам.всичко си бях сложила,без содата за хляб.голям срам

     не съм сигурна ,че имаш такова въображение. поглед,който даже сънувам-без майтап.

Да споделя "най-пресния "си провал -от снощи.Свалих си една рецепта от тук за кифлички,и цял ден си мисля как ми се хапват пресно опечени кифлички ,и си казвам-непременно ще ги направя ,колкото и късно да е.Замесих тестото и го оставих да втасва.През това време приготвих вечерята,вечеряхме,наглеждам го от време на време-нищо.Викам си-още трябва.Продължавам да чакам-абсолютно не помръдва.След като почаках няколко часа,с ясното съзнание че въобще не е втасало тестото,направих кифлите и ги оставих да втасват.Продължих да чакам,но накрая като ми писна и ги метнах във фурната.Започнаха да се носят аромати,домашните питат кога ще станат кифлите,а аз -не се настройвайте,че май няма да има кифли.
Накрая -срам не срам-извадих кифлите и обелих само горните корички ,които бяха препечени и хрупкави-другото-изхвърлих.
Но,все пак-твърдо съм решена пак да ги направя тия кифли. -следващия път ,надявам се успешно.

Как да няма такъв филм?!
Аз съм перфектна! Ама в провалите...
В момента се сещам за два такива.
Единят е с една от първите манджи в живота ми. Гледам аз една рецепта по телевизията - тогава имаше само предаването на Ути. Та рецептата беше пълнени мариновани пиперки от буркан. Викам си супер - имам чушките да се залавям. Правих що струвах, напълних, опекох, опитах - пълна отврат... Във въпросните стерилизирани чушки е имало чесън и една дузина други подправки, които не подхождат на рецептата...
Вторият ми случай е с едно пиле с ориз и гъби. Слагам аз всичко както си трябва, обаче гледам - нямам бяло винооо. Е, нищо за сметка на това имам половин бутилка шампанско. Без дори да се замисля за това какви вкусови качества ще придаде - лююююс... И перфектният резултат беше на лице - сладък, газиран буломач!

Ако говорим за торти и за провали - да си кажа без бой, че имам принос и аз в общата картина. Най-пресния ми спомен е за предишния ми рожден ден, когато решавам да правя торта за родителите ми. Купувам всичко необходимо и понеже ме мързеше и не ми разправяше както друг път, реших да купя готови блатове (за първи и последен път) и взех някакви немски от метро (пандишпанови по 3 бр. кръгли в опаковка). Сметана подсладена течна - разбих я без пробелм, добавих плодове от сладко на парченца и банани на парченца. До тук ОК - това щеше да е крема вътре, но ...кой ми взе акъла та ...сиропирах блатовете (както правя ако са домашни със сок от компот, а плода може да се добави на парчета между блатовете принципно). И тези блатове като се счупиха от собствената си тежест и под натиска на крема - тортата вече наредена се спука и почна да тече в едния край по простата причина че тези блатове не се елестични да поемат толкова маса от крем и не  е трябвало да ги сиропирам. "Събирането и оформянето на моето произведение" във вид на торта се получи само и единствено с голямо търпение и остатъци от сметана с която някакси успях да прикрия спукването и разпадането на тортата. Повече готови блатове не купувам (макар че скоро не съм правила каквито и да е торти).
Друг провал, но не мой а на майка ми беше от това лято - купила жената смокини от пазара да прави сладко. Прави го тя, както се прави, насипала го в бурканчета и останало малко в една купичка. И на закуска с препечене филийка решила гордо да опита резултата. Е, да ама кутиите на солта и захарта стоят една до друга и вечерта на тъмно и под лампа докато е правила конфитюра жената не е видяла, че вместо захар е сипала сол, защото някой (баща ми) е разместил преди това местата на кутиите. Този номер се е случвал преди с правене на кекс - просто яйцата не се разбиваха и не бухваха защото вместо захар, там имало сол.
И нещо от скоро за което ме е срам и не искам да си спомням - ама не ми се смейте моля, та...аз човек новодомец миналата пролет и ползващ предимно 1 котлон от цялата си печка (правя кафе и разни зеленчукови манжди, друго не готва май), реших под напора на разни питки и други хлебчета и прочие красоти видяни тук във форума да си направя царевични питки в моята си кухня в моята си фурна и да сефтосам една нова тавичка. Купувам аз брашно и ги правя вечерта след работа - сложих брашно царевично, сол, 1 ч.л. сода, малок оцет и малко олио и вода за замесване на средно твърдо тесто. Направих ги с леко навлажнени с вода ръце сравнително прилични питки (топчици), наредих в подмазана с олио НОВА тава (прекрасна тава) и ги бутнах в загрята фурна. До тук добре, ама нещо не се надуха и ги пеках повече от 1 час на 200 градуса (а това е много за каквото и да е тесто) и нищо - не изглеждат добре, викам си ще ги чакам да изстинат и ще стават все някак за ядене. Чаках, обаче те не отлепват от тавата  (а беше обилно намазана с олио). Криво-ляво успях да отлепя две от питките и пробвах да ги опитам - горчаха безумно ...едвам успях да ги отлепя и да измия тавата ...явно брашното е било старо...НО ПОВЕЧЕ нищо не съм пекла и правила в тази тава и във фурната също. До тук с желанието ми за царевични питки - защо точно питки не знам ...чувала съм от баба за просеник ...и тя е правила та си спомням как изглеждаше...сервира се с кисело мляко (домашно естествено - особено с овче много върви - за хората които ядат мляко, за тези като мен става с копривена супа). Та така с провалите...всеки ги има независимо какъв режим на хранене поддържа и колко е добър в кухнята.

Най- добре си спомням първия провал. Ученичка още, сама вкъщи и решавам да правя нишесте. Следвам всичко по рецептата от пакетчето, чакам го да заври, намалявам котлона и ... отивам на гости у братовчедка ми. Хубаво, че по едно време се похвалих, че готвя. Хвърлихме тенджерата, слава Богу, не бях направила пожар.
По нататък не се впечатлявам толкова. Но торти не се и опитвам да правя- само готови блатове и елементарни кремчета. Ако някога направя като твоята торта с украсата, ще го сложа по- скоро да се похваля 

Благодаря, момичета, че ми върнахте усмивката!
Провали и при мен бол...
В къщи още се помни случаят, когато сготвих първия си боб. Проста работа, но не съвсем...  Така добре го бях загорила, че и прасето на тате не искаше да го яде.
Пък сладкарството и аз сме на двата полюса...  То, добре, че съпругът е от добрите консуматори и не придиря.

Да се присъединя и аз...Провалът е от неделя вечер. Содена питка...пусто винаги става, ама сега като детето поиска...Месих, струвах, правих. Сложих я да се пече. Ама нещо не прецених печенето и резултатът - прекрасно изпечена отвън и глетава вътре. Сложих  я да се допече - е, вече не ставаше за ядене. Изсъхна и стана на подметка. 

И аз имам някои провали, но общо взето обичам да импровизирам, така че предварително се настройвам и после замазвам някак положението.
Но никога няма да забравя първите си опити в кухнята. Бях някъде на 12 г. Нашите бяха купили няколко риби скумрия, които си стояха в мивката. Реших да ги изненадам и да я направя преди да се приберат - с домати както често мама парвеше. Измих рибите старателно, отрязах главите, това беше голямо предизвикателство.. сложих ги в тава, изсипах буркан домати, сложих лук, чесън, даже и дафинов лист и цели листа черен пипер, малко сол и лъжичка захар. Доволна, че всичко съм запомнила я опекох. Дойдоха си нашите, похвалиха ме, сервирах им и ... оказа се, че рибата е трябвало и да се изчисти от вътрешностите.

По-късно започнах да правя сладки неща (Ненаситната монахиня ммм..) и ми се получаваха, но слушах добре съветите и често помагах и гледах.

Ох, благодаря ви за хубавата тема.
Ще прощавте, но се смея на глас.
Аплодирам ви и за чувството за хумор.
И аз имам провали, ще споделя после.

Първият ми провал беше в детството.

1.Провал - Много обичах пържени картофи и реших да пържа в тиган /тогава нямахме фритюрник/.Сложих олиото и веднага след това картофите и те естествено се залепиха чудих се къде съм сбъркала и реших че май се овалваха с малко брашно....... и тогава  стана страшно пълно залепване и загаряне.Картофите обаче бяха вкусни макар и малко сурови.

2.Провал. Реших да изненедам родителите както и баба и дядо с фасул манджа.Знаех какво се слага само не знаех точно колко фасул.Понеже сме повече хора сложих  една гооооляма тенджера и сложих малка купичка с фасул / уж да набъбнел много така съм чула/ и после баща ми каза че съм сготвила войнишка чорба много вода и няколко зрънца фасул.но бяха доволни и ядоха но наблегнаха на хляба

Айдеее, и аз в кюпаааа. 
Както казва Как`Сиичето-наречи го на нещо и то няма да стане!

Та да си кажа:

Време на действие-по-миналата година-лятото!
Повод-някакъв повод беше на една приятелка!
Ще се събираме  на кафе и ми се казва, че трябва да нося тортааааа.
Е, хубаво, викам си аз-правя тортата и я нося, до тук всичко по план-график.Е, да ама не-почнах я два дни преди повода-викам си, ей, сега ще хапнете торта 
Само за статистиката да спомена-торта Гараш!
Та, правя аз блатовете-вадя, слагам във фурната, абе нещо не се надигат както трябва тия блатове  А слагам доволно количество смес в тавите.Както и да е, викам си, хайде сега пък един блатове ще ме сбъркат-ще сложа повече крем и ще замажа положението.
Аха, ама той крема се прави от това, което е останало от блатовете, та и да искам няма повече крем, иначе бъркаш отделно крем...
Както и да е, сглобих си аз тортата-естествено става по ниска и от най-икомичния Гараш, ама аз Не-такъв ще го нося. Решавам да си спестя още два часа бъркане на блатовеза да я вдигна още малко и ще заливам с шоколад.Разтопих си аз шоколадчето, и като реших, че не е сладък тоя ми ти шоколад  като му набухах масло разбито с пудра захар и като стана напарцали това чудо, ни сметана го оправи, ни нищо.Както и да е, разтапям втори шоколад, тоя път слагам масло без захар, бъркам аз, всичко става перфектно-започвам да заливам(аз заливам като държа в едната ръка тортата и заливам с другата) и както си въртя аз тортата, изведнъж усещам, че тая тежест вече почва да я нямааааа....
Остана само заливката шоколадовата-с нея полях едни кексчета и с тях пихме кафе. 

Имам още "страхотни" провали, като сол в кафето и т.н., но за тях по после 

Хайде сега, Цоцоланке, това не са провали, това е трупане на опит.
В такъв случай - изходът е - не се отказвай, keep walking.

Когато се омъжих, не можех кой знае какво да готвя, но с крем карамела се справях.
Скоро след сватбата, свекърва ми ни беше на гости. Много се шашках в нейно присъствие.
Реших да и направя крем карамел. Естествено, шашнах се и блокирах.
Сварих млякото и докато още вреше, чукнах в него яйцата. Все едно ги правя по панагюрски. Ако ме питат защо - и аз не зная.  Яйцата се пресякоха, млякото изкипя - ужас.
А свекърва ми седи на 2 метра от мене и се прави, че нищо не забелязва и гледа задълбочено телевизия.
И аз какво ? Естествено, повтарям упражнението.
Стегнах се и такъв крем карамел спретнах - без шупли, естествено, че още помним колко вкусно беше.

И още - когато за първи път месих козунак за Великден, не зная защо, реших че от замесеното тесто ще стане един козунак и го сплетох в един съд и сложих да се пече - беше тесто поне за 3 големи козунака - представяте си какво стана във фурната - вулкан от бухващо тесто.

Зачетох аз темата още преди няколко дни и доста се посмях на ваш гръб.
Реших да не се записвам просто така, а като оплескам нещо, чак тогава да се разпиша. Е, не ми се наложи да чакам дълго.

Петък вечер, прибирайки се от работа, реших, че ще правя торта за Свети Валентин. Влезнах в бакалията до нас, за да си купя продукти за блат и нишесте за крем. И случайно попаднах на някакви готови блатове, които страшно ми напомниха на блатове, които печеше баба ми бог да я прости за торта Добуш, но по-тънки. Е в крайна сметка се оказа, че тези блатове са повече за баница отколкото за торта, независимо, че са кръгли. В комбинация с недостатъчно сладък крем (пак не прецених захарта ) и банани резултатът отиде директно в кофата.
Рекох, че ще се разпиша при първа възможност в темичката, но пък и ще покажа, нещо по-добро, което съм направила след провала...
В събота си купих готови блатове от квадратните (просто нямаше време за печене). Направих пак нишесте, но този път сложих малко повече захар, за да не стане като предишния ден. Реших да сиропирам със сок от компот от вишни (поради липса на друг) и да сложа от плодовете между блатовете. Така получения квадрат оставих да стегне в хладилника и после изрязах във формата на сърце. Още тогава установих, че кремът е ужасно сладък, добре, че вишните накиселяваха. Като капак на всичко реших, че ще заливам с шоколад (бял, защото кафявият не е подходящ за Св.Валентин ). Някъде бях чела, че трябва да разредя разтопения шоколад с малко мляко, за да се реже след това по-лесно тортата. Ами ето го резултатът - снимка1 и снимка2. Те снимките говорят сами за себе си, а белият шоколад направи тортата направо отровно сладка.
Може би трябваше да опитам и трети път - за щастие, но вече не ми остана търпение. Добре че поне пържолите и оризът със зеленчуци станаха добре, та да не проваля напълно празника...

И защото съм инат (от зодията ми Телец), съм сигурна, че вместо да се получа от горчивия опит на тези 2 торти и следващия път да купя готова, аз пак ще се опитам да творя, то бъдете сигурни, че скоро пак ще се разпиша тук.