ИСКАМЕ бебе, но само аз ИСКАМ брак..

Е, ако тя се съобрази с неговите желания нали ще стане обратното ( нейните желания няма да са изпълнени и ще прави нещо, което не и допада ).
Тогава какво да правят? Заради начина на протичане на една сватба да се разделят ли?

Има време. Не го виждам близките 2 години. Най-малкото, защото все още имаме да учим. Сигурна съм, че ще се разберем като му дойде времето. Преди това трябва да се разберем КОГА е това време. За мен трябва да е по-скоро, отколкото той мисли. В крайна сметка за мен е важно да съм с него...Ще направя компромис с 1 тъпан и 1 менче, ако той не желае. Съгласна съм, че компромисите трябва да са и от двете страни.
В случая на авторката, ако направят скромно тържество, компромисът не би удовлетворил и двете страни. По-добре ли е да има компромис тогава? Кой трябва да отстъпи? Чие желание е по-маловажно?
Кой може да прецени или да реши това?


Само да вметна нещо. Откакто спрях да правя толкова компромиси и съответно те са повече от негова страна, се чувствам далеч по-уважавана и обичана жена. Не искам да губя себе си в желанието да му се харесам. Ако се съглася на варианта "без брак" или подпис с кумовете, аз ще избягам от същността си - романтична, нежна, емоционална...Много го обичам, но повече обичам себе си. Усетя ли, че се губя във връзката...

П.С. Учудвам се, че толкова малко жени държат на брака и още по-малко на традиционната сватба. Аз съм от малък град и може би за мен това е нормалното протичане на нещата. В големите градове може по друг начин да се разбира..не знам.
Сестра ми ходи последната година на 2-3 изискани сватби и отзивът й беше  "Умрях от глад и от тъпотия".

Ами трябва да постигнат компромис - ясно е, че нито единият нито другият ще са доволни на 100%, но все трябва да се срещнат някъде по средата на изискванията си.

А той дали се чувства толкова желан и обичан мъж? Компромисите трябва да са по равно. Иначе на този, който ги прави в повече, ще му писне в един момент.
А в случая на авторката, ще се откаже от някои неща, той пък ще трябва да преглътне други и така.
А за традиционната сватба - ами нашата беше до известна степен традиционна, без вземането на булката с музика, запирането на вратата, хората пред блока. И за двамата това щеше да дойде в повече. Никога не ми е харесвала тази част от сватбените тържества. И със сигурност гостите ни не са умрели от тъпотия, нито пък от глад

Аз съм от жените, за които вероятността да сключат брак граничи с нула, но когато става въпрос за сватба, харесвам традиционните с всички екстри ( е с почти всички ).

Да се чудя да се смея ли или да плача на подобен коментар. 
На сватба се ходи от уважение към младоженците и да споделиш тяхното щастие в този ден, а не първата ти мисъл да е колко храна ще изпапкаш.

Chris_379, не мога да меря любовта си на килограм. Твърде млада съм и твърде малко връзки съм имала, за да преценя на базата на сравнението колко обичам мъжа до себе си. Но ако щеш вярвай обичам го безкрайно много, безумно и до болка. Няма да тръгна да обяснявам на непознати чувствата си към трети човек. Той много добре знае какви са, а и познатите ни също. Факт е, че ме прави безумно щастлива, че не си представям изобщо бъдещето си без него, че искам децата ми да са от него. Това, че държа на себе си и на желанията си, не е защото не го обичам или го обичам малко. Това е, защото обичам и себе си.

Аз го разбирам, че не е готов. И аз на негово място не бих била-студент е 3-ти курс, няма постоянна работа, а аз съм от по-заможно семейство ( съответно свикнала на по-разточителен живот от неговия). Знам, че иска да ми даде сигурност и за това не бърза с действията си. Важното е, че се обичаме и искаме да сме заедно. кога......въпрос е на време мисля.

pasinet, когато си в град на стотици километри от твоя и те оставят буквално гладен не ти е приятно. Хайде, гладът се преживява, ами неприятното прекарване.

П.С. Аз излизам. Отивам на купон с много чалга

По първият абзац - посочила си двете крайности....ще е равен компромис, ако направят една малка сватба, например, да кажем с най-близките роднини, а не 200 човека гости.....дали с родителите или с най-близките им приятели - по желание.....тогава хем ще има тържество, хем няма да е пълна олелия.....за това се казват компромиси...за да се стигне до един среден, устройващ страните вариант.....

А по второто - какво значи изискана сватба??? нещо ми е странно това понятие....
Аз чесно казано на чалга сватба само с такава музика и хора също ще умра от скука и ще поседя най-много час от уважение.....
И не че разните традиции не са ми забавни от страни, но дова да ми тънцуват с разни петли  и не знам си какво, за моята сватба - не благодаря.....

За храната - чесно казано никога не съм се тъпкала на сватба, нито по рожденни дни и т.н... отивам си нахранена и не умирам от глад )) онова схващане дето като ще ходиш на такова мероприятие и цял ден трябва да седиш гладен, за да се натъпчеш там като прасе - не го разбирам....


така че по всички тези въпроси има много мнения и страни.....
ако ще се жениш обаче най-вече има значение как мъжът ти и ти харесвате нещата и никой не трябва да е напълно ощетен, защото това не е твоят, а вашият ден и празник.......

Няма значение, Гостите не са важните на събитието, а младоженците, това искам да кажа. Сватбата е в тяхна чест. А относно приятното прекарване, няма начин всички да са доволни, гостите се канят не по интереси, а по близост - роднинска или приятелска. Идват , за да уважат двойката, не е възможно да се угоди на всички. Мен например са ме канили на сватба с жива музика, е ами по гадно за мен от това няма, но съм се веселила заради младоженците, които са ми били близки. Заради техния щастлив миг.

Привет Пепелно,
Разбирам те напълно, но разбирам и приятеля ти.
И аз много исках брак - да съм с бяла рокля, самият свадбен ден ...... мечтата на всяко момиче.
Но погледни и от другата страна, ЗАЩО? Заради роднините ли ще го правите?
Вие сте заедно и се обичате, дай бове да имате и бебче - по-голяма радост няама от това.
Ако толкова се притесняваш рапишете, но без свадба.
Това е компромисен вариант за двама ви.

Ако бях на твое място, Пепелна, нямаше да настоявам. Щях да оставя нещата така, да си гледам семейството, и да млъкна по темата за сватбата. Мъжете са си такива, бягат от това. И ако ти само му дуднеш, най-много да го отвратиш напълно от самата идея за брак. Но един ден сякаш порастват и за това, и нищо чудно и твоят да дойде до това решение. Съветът ми е да изчакаш, не да го притискаш. Не казвам да се отказваш - работи за това, което искаш, както вода върху камък. Бъди жена - бъди хитра 

Виждам, че доста момичета са споделили мнението си. Явно в крайна сметка излезе, че го правя за сеира. Да, ама не. Искам голяма сватба ,което за мен не значи, че е безвкусна. Баща ми е от македонския край и там съм се нагледала на хубави стари сватби, дето няма седнал човек по масите, дето бабите играят кючеци, дето оркестъра свири до 3 часа и още няма уморени хора. За мене си е весело това-че някой в моя чест играе,а пък го болят краката. Ако можех бих се оженила преди 200 години, когато като е имало сватба е била по 3 дни и цяло село е играело хора..Такава съм-обичам си традициите, за мене бутането на вратата и купуването на булката е част от целия ритуал..На сватбите аз не си пускам ръката от бибитката, като потеглим за ритуалната. За вас е кичозно, за мене-част от всичкото. Братовчед ми се жени както вие казвате-без родители, приятели, дядовци, баби-само братовчедите(като представители на всеки клон на родата:Р)-еми честно казано не го почувствах като сватба..Като бях едно време абитуриентка, толкова много си бях представяла как съм на мястото на девойките в колите с балоните и да броя 1-2-3..12...наистина имам хубави спомени, когато ми дойде времето аз да съм. Сега пак е така.
Както казах, много пъти сме говорили на тази тема. И той ми  е казвал, че ако е само за подпис, и той не иска. И той иска "истинска" сватба. Изкарва го, че проблемът са парите и че скоро тези парички ще ни потрябват за бебчето(живот и здраве ако всичко е наред). Поне така казва. Но всички негови прятели са на семейни начала. Има само един, на който ходихме на сватба, но за жалост все още няма детенце(а иска) и той все го дава за пример-"Ожени се и какво-това не му помогна да забременят"...Не знам. Може и наистина още да не е готов..Като отидем семейно на гости, все го подкачват, че му отива да държи дете и той отговаря, че неговото мило искало първо сватба, ама той нямал пари за това....

Добре де, едно дете е доста по-скъпо от една сватба.....дори да не е накуп, въпреки че началните разходи не са малки.....да кажем равностойни....
ако няма пари за сватба как ще гледате дете, което колкото повече ръсте, от толкова повече неща се нуждае????

и да -все пак го правиш за сеира...а не за съюза поне това, което искаш....

И аз това съм му давала като пример. Просто казва че е излишно. Че детето ни за тези пари може да има хубава количка, дрешки, креватче и още много неща...
А относно сеира-всеки разбира думата по различен начин. За мен традиционната сватба не е сеир.

Angel_Dust e много права, споделям напълно мнението и.    

тука мисля, че става въпрос за жени, на които им се иска да се омъжат, но бъдещия младоженец не е убеден че иска да прекара живота си със тази жена, затова се измислят и причините за отлагане.
Когато един мъж обича жената повече от всичко на света, “аз нямам пари“ не е оправдание.
Когато един мъж иска да се ожени за една жена, винаги намира начин, и то много по бързо отколкото тя предполага.
Всичко друго е самозалъгване.

Аз направих предложение на жена ми на 7 месец от както сме заедно, но го чувствах още от първата минута, когато я срещнах, че искам да прекарам живота си с нея. Причината че чаках 7 месеца беше, от една страна не исках да я плаша, а второто че живеехме в различни страни и се виждахме рядко. Когато и предложих да се омъжи за мен, беше толкова романтично. Още на следващия ден
тя заряза работата си и всичко и тръгна с мен. Това е според мен, да си готов да тръгнеш с любовта на живота ти и до края на света.
Ние като се видяхме за първи път все едно се познавахме от вечността.