Никога не съм се оправдавала за някаква покупка, купувам каквото реша 
- Публикувана: 6 фев. 2009, 23:00 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2009, 18:12 ч.
Какво казвате на половинките си, когато направите покупка, която те не биха одоб
Мъж ми е от рядката порода, които обичат жените им да си купуват скъпи неща, доставя им удоволствие. Това, разбира се, е любимото ми негово качество 
Не прекалявам.
Не прекалявам.Не бях чувала за такъв мъж
Пожелавам ви дълги години да сте заедно! 
Мъж ми е от рядката порода, които обичат жените им да си купуват скъпи неща, доставя им удоволствие. Това, разбира се, е любимото ми негово качество Не прекалявам.
Не прекалявам.И при нас е така--никога не е имало нещо, което той да не хареса и да каже, че е излишно. Нито дрехи, нито обувки (знаеше за манията ми още като се запознахме
), нито пък нещо за дома. А ако е за него--най-много се радва.
По повод на темата се сетих за една история с една моя приятелка. Като тинейджърки,тя много обичаше да си купува скъпи дрешки,като "тайничко" взимаше пари от техните и съответно после ги лъжеше,кое колко струва. Та прибира се шматката в един светъл ден с един анцуг и се хвали на майка си коооооолко евтино го била намерила. Да,ама жената си го харесала и помолила щерка си да и купи и на нея,като и дала само съответната обявена сума. И приятелката ми си удари се изяде от яд,тъй като трябваше да доплати от собствения си джоб. Не знам,дали и беше за урок!
Мъж ми е от рядката порода, които обичат жените им да си купуват скъпи неща, доставя им удоволствие. Това, разбира се, е любимото ми негово качество Не прекалявам.
Не прекалявам.
Никога не ми се е налагало да се оправдавам по някакъв начин.
За него е удоволствие когато харча пари. Аз съм до голяма степен оперирана от такова желание.
Да не говорим, когато съм си взела нещо хубаво и скъпо, направо му светят очите.
По-скоро се налага да се оправдавам, когато съм купила две неща на цената на едно, което е трябвало да взема.
За него е удоволствие когато харча пари. Аз съм до голяма степен оперирана от такова желание.
Да не говорим, когато съм си взела нещо хубаво и скъпо, направо му светят очите.
По-скоро се налага да се оправдавам, когато съм купила две неща на цената на едно, което е трябвало да взема.
Когато съм сигурна, че няма да одобри покупката я скривам за ден, два да си помисля как да му я представя. Понякога казвам, че е подарък от мама, друг път че струва много по-малко, отколкото е всъщност, или пък че съм си я купила много отдавна, но не съм я носила. Рядко ми се налага да скрия истината, правя го само когато много съм прекалила с покупките.
/ 
Май не се случвало досега да купя нещо, което да не хареса /мъжът ми/. Освен това не се е случвало и да ми държи сметка за някоя покупка. А ако все пак стане, не мисля да се оправдавам, само това остава.
Когато прекаля със шопинга обаче, не му навирам придобивките, а дискретно ги заделям настрана...
Или пък им купувам и на него и на детето по нещо, за да нямам угризения
Когато прекаля със шопинга обаче, не му навирам придобивките, а дискретно ги заделям настрана...
Или пък им купувам и на него и на детето по нещо, за да нямам угризения 
Не знам какво бих казала. Не ми се е случвало до сега да си измислям оправдания за нещо. След като съм го купила, значи ми харесва, а щом ми харесва и мъжа ми би се зарадвал заради мен.
Мрънкал ми е няколко пъти по повод купени подаръци за приятели, които той смята, че не заслужават, но за нещо купено за мен, не.
Мрънкал ми е няколко пъти по повод купени подаръци за приятели, които той смята, че не заслужават, но за нещо купено за мен, не.