кое е по-депресарско? (за дрехи и напълняване)

  • 3 591
  • 41
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8
Когато нещо ми стане малко и много си го харесвам имам стимул да отслабна а иначе  с 1 с 2  номера по големи дрехи и няма да се усети човек как е станал XXXL

# 16
  • Мнения: 1 629
първото ... чаках 2 години за да си купя отново дънки 28 номер, а бях станала 31 Shocked сега ми е добре Mr. Green

# 17
  • Мнения: 2 229
Когато нещо ми стане малко и много си го харесвам имам стимул да отслабна а иначе  с 1 с 2  номера по големи дрехи и няма да се усети човек как е станал XXXL

Глупости. ooooh!

Не мога да повярвам, че от суета носите дрехи, които са ви малки, само и само да не си купите 2 по-големи номера. Shocked
Спомням си как една сутрин 5 минути се мъчих да си закопчая копчето на дънките, но не ставаше и не ставаше, накрая се примирих и си обух други. Joy След няколко месеца пак си влизах в тесните, но никакъв стимул за отслабване не би ми бил да се притеснявам, да не ми се сцепи панталонът някъде. Tired

# 18
  • Мнения: 6 618
По-депресарско ще ми е като си отворя гордероба да е пълно с дрехи ,които не са подходящи за фигурата ми .

# 19
  • Мнения: 123
                       "злото е това което не е добро за мен"
 
    Не харесвам да ми е "депресарско" и не се оставям да съм в "мрачни дупки"

По добре дрехата да е по мярка или по широка,отколкото да стърчат сланинки  Naughty
Не допускам големи скокове в теглото си.Изключвам двата пъти като бях бременна  Grinning
Определено летните ми дрехи са "слабите" в гардероба ми  Laughing
Зимата  винаги качвам до 5кг  Thinking  -  това е от години...
Горе долу март влизам във форма  bowuu

# 20
  • Мнения: 157
Трудно ми е да отговоря.
Винаги се чувствам щастлива в колкото и кг да се помещава тялото ми.
Eй това е супер изказване! brawo! аз пък винаги съм била слаба /с изключение на бременността-тогава станах нормална/, но пък имам проблеми със самочувствието. Така че поводи за депресия винаги има.

# 21
  • Мнения: 589

Не мога да повярвам, че от суета носите дрехи, които са ви малки, само и само да не си купите 2 по-големи номера. Shocked
Aма кой е казал,че ги носим?! Просто не ги изхвърлям, държа ги пред очите си и така има какво да ми напомня,че съботното кафе с торта може да мине и без тортата...
 Иначе, естествено,че се налага да се купят по-голям размер дрехи, ама тях не си ги купувам с мерак,а по-скоро за да не ходя гола...

# 22
  • Мнения: 4 300
Баш депресарско не ми е, но ми е определено зле,когато ми се впие колан или копче в корема. Иле джобовете на панталона ми стърчат настрани Confused.
Имам обаче дрехи, които ми стават до +6-7  кила, след това обикновенно се вземам в ръце.
Когато напълнея не си купувам нови дрехи, илипоне не такива,които не мога да нося ако сваля излишните килограми. Купувам например панталон с малко по свободна кройка, поли, които могат д асе носят и след това. Но все пак нямам толкова драстични разлики в теглото.
Преди десетина години бях напълняла с 15 кг. Купих си нови дрехи,които след като отслабнах изхвърлих с огромно удоволствие, почти като ритуал, и си обнових гардероба изцяло.

# 23
  • Мнения: 2 110
Най-добрата ми приятелка е постоянно на диети и варира от 85кг. до 65кг.Съответно като отслабне стеснява всичко и после като качи някой килограм се чувства ужасно.
Според мен проблемът при нея е ,че не си поставя реална цел ,в смисъл такъв, че ако по природа си 85кг. и можеш с рационално хранене да смъкнеш да речем до 75кг. ,не бива да се мъчиш с глад, тормоз и куп други неща да задържаш 65кг. ,който са невъзможни.Защото дори и отслабнала /на 65кг. / тя пак се чувства ужасно ,защото и се яде всичко, пак е депресирана и много ,много гладана и раздразнена.Дори физьономията и става ,някак намръщена и сърдита.
Ако, човек си поставя реалистични цели няма да му се налага да си сменя непрекъснато номера на дрехите.Защото нито дебел, нито изтощен, че бъде доволен от живота си.

# 24
  • Мнения: 2 448
Депресарско ми е, ако не мога да дишам в дрехите си, независимо, че може да съм качила само 2 кг. За туй предпочитам да не се налага да си гълтам корема като си обувам дънките, а да са ми точния размер.
Странното е, че откакто родих никога не съм се депресирала заради фигурата си , не съм качвала и драстично разбира се, дори по време на бременността, но пък не съм и на килограмите, на които съм била преди 10 години.
Тогава бях по млада и по хубава, а правех драма и заради най малката сланинка по корема си.  Laughing Сега се чувствам в пъти по добре, не знам кое оказа такова влияние на себеусещането ми. Но е факт, че преди можех да ревна само от намек, че съм надебеляла, сега на който не му се нравя, да не ме гледа.

# 25
  • Мнения: 1 447
Депресира ме това когато отида в магазин и започна да меря и най-големият номер не ми стане. ooooh!И ми кажат съжаляваме това е най-голямото.
А не мога да кажа,че съм дебела 1,75-59,60 кг.Понякога имам чувството,че шият само за манекенки.  Whistling
Или аз все попадам в такива магазини. Mr. Green

# 26
  • София
  • Мнения: 18 679
Ми не знам, никое от двете не бива да е депресарско. Човек трябва да живее в хармония със себе си, не сме по на 13 все пак. Аз в момента съм в такава позиция, защото имам над 10 кг. да свалям след второто раждане, но честно казано, се чувствам красива, въпреки шишкавината Laughing Мисля, че всичко идва отвътре, а не от отражението в огледалото. Не съм си изхвърлила старите дрехи, но са прибрани в пликове в гардероба. Купила съм си нови, които седят добре на сегашната ми фигура. Не нося такива, които да подчертават наднорменото ми тегло. Ако се нацедя в мини-дънки, над които да преливат три шкембета и два реда паласки, е тогава със сигурност ще се депресирам hahaha Междувременно полагам усилия да си възстановя теглото и когато това стане, с удоволствие ще подаря дебелите си дрехи на приятелки, на които биха станали.
Не е приятно да си надебелял, спор няма, но чак пък депресии...Не знам, надраснах го това отдавна, а може би и никога не съм била там Simple Smile

# 27
  • Sofia, BG
  • Мнения: 394
Запазих си ги за стимул и се придържах към абсолютния минимум от брой 'палатки', докато не започнах да влизам отново в нормални дрехи.
Най-любимо ми беше пробването на неставащи ми панталони в тясна и задушна съблекалня  Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil



Трудно ми е да отговоря.
Винаги се чувствам щастлива в колкото и кг да се помещава тялото ми.

за това изказване и за всички, които му се кефеха - явно никога не сте били 120кг  Thinking

# 28
  • Мнения: 2 448

Трудно ми е да отговоря.
Винаги се чувствам щастлива в колкото и кг да се помещава тялото ми.

за това изказване и за всички, които му се кефеха - явно никога не сте били 120кг  Thinking

А кому е нужно да стане 120 кг? Това не става за ден. Предполага се, че ако някой човек допусне да стигне 120 кг по пътя на дебелеенето не се е тревожил от това.

# 29
  • Мнения: 2 388

Трудно ми е да отговоря.
Винаги се чувствам щастлива в колкото и кг да се помещава тялото ми.

за това изказване и за всички, които му се кефеха - явно никога не сте били 120кг  Thinking

А кому е нужно да стане 120 кг? Това не става за ден. Предполага се, че ако някой човек допусне да стигне 120 кг по пътя на дебелеенето не се е тревожил от това.

Точно. Peace
Варирала съм в +/- 15 кг. Чувствах се много добре и в горната граница и в долната и по средата.

Общи условия

Активация на акаунт