Благоевградската дружина, много бебчета очаква таз година, начело с мама Ина

Добро утро,
благодаря за кафето, хвърлям му голямо чистене аз  и кафенцето няма хич да ми дойде зле.
Мама Цоци, ей на това му викам свадба аз. Да си е по твой вкус, както ти си искаш, децата ти да са шафери (за това винаги съм  си мечтала) и да е само църковен брак, нищоче в Бг не се зачита. Нещо много ме дразни гражданският, затова и никога няма да им се вържа на идеята и да го направя. За мен клетвата, която си дават двама души има хиляди пъти по голямо значение отколкто едно ДА в гражданското.
Ади, как  е малкият  Симеон? Ти отпразнува ли снощи порядъчно събитието?

Марси, ще видя какво извинение ще имаш след няколко месеца като влезе новият семеен кодекс в сила, защото в него ще бъде заложено, че може да се сключва и само църковен брак, който да е административно валиден. А шаферката ти е готова вече 

Нинче, тази песен ми стана новата краста да знаеш! Страшно ми харесва текста й.

Мамо Ц, вие май имахте снимки от сватбата и на езерцето, нали?

Ели няма да е честно спряма второто и следващите деца, само Виктория да е шаферка. Като приключа с детеродният процес ще си помисля сериозно за църковен брак.

Пак се измъкна значи, ццц.

 
ей опасни сте с тия инициативи за бракове

ели най-вероятно когато минат парламентарните избори ще се внесе отново да се гласува това за църковния брак
ностоящите депутати които го внасят като предложение не искаха да рискуват декември защото със сигурност ще има голямо обществено "за и против" и ги беше страх да не стане гаф и вместо положително това предвожение да им е като черна точка точно за изборите
така че марси имаш минимум година да действаш по въпросите  

Аз пък ще чакам Симеончо да проходи, за да стане шафер, а шаферките вече ги родиха първите ми братовчедки:)

Ето тук може да гласувате за Белоградчишките скали, които
в момента са на трето място. Вчера и по новините ги споменаха.
Хайде, оставете бракосъчетанията и дайте по едни глас ! 
Андреа Селесте нищо не соменаваш за празнуването - имаше
ли такова, къде , с кой ...
 

Абе, Нинче! Няма да пускаш такава инфо, ей! Само ще я разубедиш, аз тъкмо започнах тънка политика, а ти гледай значи  

Деси, ще гласуваме, но нещо се губи къде?

Голямто празненство ще е вкъщи - много поводи се събраха, най-хубавият от които вчера Предполагам, че  празникът ще се състои в петък или събота в Ма(га)дан. А като дойда другия месец в Благоевград - ще черпя.

О......да допълня,че имаше 4-ма наши приятели, които за по около 5 мин. изказаха своите мисли за семейството въобще, за отношенията мъж-жена, за родители - деца, за любовта, която продължава да се развива постоянно, ако е добре подхранвана и поддържана, имаше и молитва за нас.....Въобще....чувствах се повече от Принцеса!

И моите девер и етърва и те бяха много впечатлени, нищо че за първи и последен път влязоха в нашата църква, и не споделят нашите убеждения, че казаха - ако ще правят някога църковен брак, то той ще е в нашата църква.......Разказвали са на общи познати за венчавката ни, и общите ни познати са се обидили защо тях не сме ги поканили......Имаше и много жива музика, приятели пак ни пяха на уше......Дойдоха специално приятели от София, Перник, Дупница, Кюстендил, че дори и от Добрич.........Познатите ни от Дупница дори са били поканени на 2 сватби него ден, но са предпочели нас.......И точно този наш приятел ни направи веселото клипче....Язък,че съм на работа......нямам го на този комп......Но в къщи ще го потърся, и ще ви го пратя........


Ина,.....мила.....не съм въобще, въобще специална.........Тържеството го подготвях около 1-2 месеца преди това, защото все пак трябваше да се уточнят някой детайли, техника, украса, хората трябваше да бъдат по едно и също време на линия, а всеки си има агажименти......но живи и здрави за 30-годишнината пак ще измисля нещо щуро и различно! Просто се стремя да си живея животът така както аз го виждам, без да робувам на етикети, предразсъдаци, и робуването ми да бъде единствено и само на семейството ми. Децата и мъж ми са ми най-големите приятели, и колкото и егоистично да звучи - други не са ми необходими и не ми трябват. Просто те са всичко за мен. Събираме се с приятели, общителна личност съм, имаме приятели, но.......най-ми е хубаво като сме заедно.......Всеки ден ни е празник, всеки ден сърцето ми се пълни с радост и обич от моите моторчета - децата.....Дори и когато нямам сили, точно те са ми двигателите и ако един ден аз съм им дала живот, то те сега, ми дават живот на мен всеки ден.

Тази сутрин напр. как се събудих........Мъж станал преди мен и изпрати големият на училище. Големият ме целуна, нищо че мислеше,че аз спя, и така тръгна. Просто при нас все още се целуваме за довиждане и здравей, без да е лигаво и просташко.  После първо щерката се мушна при мен под юргана, прегърна ме силно, и ме целуна. Така бяхме около 2-3 мин. Аз също я прегърнах силно. После малкото ревна,че нямало място за мен. Направихме му място, гушкахме се и с него, каза ми,че ще изпее най-хубаво песничката, която е тайна за празника на мама. Попита ме - близо ли е празника на мама? Станахме, тоалет, оправяне на леглата. Мъж стопли млякото, сложихме закуската, закусихме. Аз направих кафето. Докато мма и тати си пият кафето, щерката заведе малкият на детска градина. Върна се и всички излязохме - те с тати на училище(на занималня е), тати на София, аз...на работа.......Така заредена с целувките и прегръдките на децата и на мъж ми, денят ми наистина започна слънчево. И си заслужава и безпаричие, и безсънни нощи, и грижи, и проблеми, и всичко......Защото всичко е преходно и суета, но това, което ти пълни душата, сърцето и ти дава истинската и стойностната енергия - нито с пари се купува, нито инфлация и ръжда го изяжда, защото идва от най-чистото - от любовта на най-най-близките ти хора.........

Децата все се изглеждат по някакъв начин......Нито ще се сеща за това,че е носило яке н-употреба на 1 г., нито,че се е возило в количка от времето на Флинстоун......Но.....всичко, което ние бихме инвестирали като време, внимание и сърце на децата си- винаги ще оставя следи в сърцата им......Често ние мислим за бъдещето им, а в грижи и в работа пропускаме настоящето им...И така в един момент сме пропуснали детството им. Идва момент, в който те се отделят и физически, и емоционално от нас, родителите, и тогава каквото и да правим - осъзнаваме,че децата ни са вече големи и сме пропуснали най-важното - съзряването им и радостта от това да ги гледаш как растат благодарение само и единствено на теб....Защото и като малки, когато са ти на гърдите и сучат блажено, и когато пораснат и станат млади и хубави първокласници, и когато започнат да ги тресе пубертета, и когато ти късат нервите като тийнейджъри - осъзнаваш,че ти за тези деца си целият свят.  е много важно какво са виждали в този свят. А всичко това...не се купува с пари.......Истинското в този свят е безценно и с пари не се купува......Затова се стремя да отделям повече време на семейството, хубаво ми е с него, най-добре с него почивам и колкото повече спомени заедно - толкова по-добре!


Много, много горда бях, когато една жена на възраст дойде при мен на работата и ми каза - Искам да ти похваля дъщерята. Пътувахме в един и същ рейс, аз като се качих и тя веднага стана и ми отстъпи мястото си,че аз да седна. Благодаря,че сте я възпитали така!

Точно заради такива постъпки на децата ми осъзнавам,че нищо от онова,което съм направила не е отишло на вятъра,че все пак аз съм ценна и полезна, че и аз съм дала нещо на този свят, поне малко добро, и осъзнавам, че това с телевизия, ДВД, компютър не се постига...Постига се само и едиствено с живо присъствие. А точно него често компенсираме с вещи(аз съм о правила, за съжаление и сега горчиво съжалявам!). Точно за това винаги съм била за пълно майчинство, за това майката да не бъраз да се връща на работа, да е максимално по-дълго време с децата си, да се учи от тях, и ...да има поне 2 деца.........Време за кариера - има! Койо си го може си го мое! Пък и да не мислите,че кариерата не яде време, нерви и душа....Така може да изцеди,че после да не можем да се познаем...И нито сме доволни, нито пък сме били полезни някому.....

Знам,че не съм единствената, която залага на подобна философия и това още повече топли сърцето ми. Без страх и с повече оптимизъм наистина се живее значително по-добре. И не трябва да се случва нещо лошо, за да прередим приоритетите си в живота. Винаги профилактиката е най-доброто лекарство. И плодовете на профилактиката идват малко по-късно във времето, но винаги са по-трайни, по-качествени и по-топлещи душата!


Простете.......отпуснах се за седмици напред.........

http://www.new7wonders.com/nature/en/liveranking/

Ето линка за гласуването !
Сори за липсата му в горният пост ( ама като се вкл. набързо и "нелегално" )
  

  Мамо Цоци прекрасно си го казала и аз съм съгласна с всяка твоя думичка и аз искам един ден да се събуждам така , и господи колкото и да ми струва ще се постарая да го имам един ден. Затова те уважавам толкова заради тези твой убеждения знам ли за мен ти си една мн мъдра жена 

Извинявам се на всички за сълзливите постове но немога да се сдържам , и бая си поплаках на този пост.

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=7260&sid=4

Moми4ета да се похваля има мой стихове в тази книга и тя ще се продава в книжарниците 

Ина, бравооо!!! Много се радвам за теб! Стиховете ти ще са в една книга с тези на  Дора Габе, Елисавета Багряна и Петя Дубарова.
Простено ти е. Доста честичко ще ревеш оттук на сетне и без видима причина даже.  Хормоните си казват думата, докато бях бременна ревях и на комедиите даже, Венци ми беше ограничил телевизията.
Мама Цоци поздравлния за дългият пост. Отдавна не си писала толкова много.

Верно е Марси да съм в една книга заедно с поети като тези които изброи а и мн други известни автори е голяма 4ест за мен и знам ли мн се радвам