Възпитание

Тази стратегия най-много ми допадна. Децата не плачат случайно или от глезотия, всеки плач си има причина и е опит детето да изрази някакъв свой проблем, дори когато то самото не го разбира добре. Ако го игнорираме, няма да му помогнем да разбира собствените си чувства, а само можем да го научим, че те не са важни и е по-добре да ги подтиска. Същото става и ако се скараме.
Последното, за което трябва да се притеснява една майка, е какво ще си кажат хората наоколо, ако детето й плаче.

първо попитай сама себе си защо те е срам от това, че детето ти плаче на публични места. чувството на неудобство пред другите, че не си добра майка и не знаеш как да се справяш и 'възпитаваш' детето си нямат нищо общо с твоята връзка с детето ти. още повече ти е ясно, че това е нормално детско поведение и хората, от които се срамуваш, също са изпадали в твоето положение. след това се замисли ти как би се почувствала, ако си разстроена и тъжна, а мъжът ти те игнорира, защото така си мисли, че ще ти мине по-бързо. в този момент предпочиташ да е до теб и да те изслуша, нали? опитай се да разбереш защо се държи така детето ти. това е период, в който то израства и открива нови и нови неща. може да се държи така, защото иска повече (показване на) любов от твоя страна. може да сте му поставили прекалено много ограничения и то да се опитва да се освободи от тях. може да няма конкретна 'голяма' причина, а най-различни малки ежедневни неща, които го разстройват и му е трудно да се справи сам с тях. не го игнорирай, не се опивай да го разсееш, не му предлагай лесни решения само и само да забрави какво го е разстроило и да престане да плаче. говори му, че разбираш, че е тъжен, защото еди-какво си (напр., че си го облякла, когато е искал да постои още време гол и т.н.), без драматизации от твоя страна и без оценки на неговото поведение. може да ти се струва абсурдно за толкова малко дете, но с времето, то ще разбере, че това, че изразява чувствата си (яд, страх и т.н.) не предизвиква твоята гневна реакция, а напротив - твоята любов и подкрепа.

самата дума 'възпитание' налага асоциации с 'контрол' и 'дисциплина'. детето расте щастливо и сигурно, не когато се чувства подтиснато и контролирано от родителите си, а когато знае, че те го обичат и подкрепят дори и в трудни за него моменти.

бих се посъветвала с психолог. не вярвам на твърдението, че децата плачат без причина, а още по-малко подкрепям идеята да се вика в такъв момент на детето. явно нещо го измъчва, но и то не го осъзнава или не може да го обясни. забелязала съм, че дъщеря ми, която е едва на 5 месеца, когато имаме примерно гости, както се смее, изведнъж заплаква силно и не желае повече да види и чуе никого. възможно е детето ти да има нужда от повече време "за себе си" или да не е в настроение за нещо, което правите в момента.   

Съгласна съм с мнението на momo.
Изблиците на инат и истерии са с цел да предизвикат ответната реакция. Т.е. да стане на неговото. Игнорирането може и да действа, аз сега прилагам по особен вид игнориране - говоря си с него все едно не се е тръшнал да реве. Ако не подейства(обикновенно търся помощ от него, напр. да простираме заедно - той се гордее, че е помощника на мама) гушкам и обяснявам. Докато беше по-малък обясненията отнемаха отчайващо много време, но вече бързо схваща, че няма да стане на неговата и се налага да повтарям само причината да не стане както той иска. Като по-малък пробвах и друга тактика, която имаше успех - започвах да се занимавам с нещо, което му е интересно, без да го карам да се включи и той. Правех го така, че да ме види въпреки реките сълзи  и след минутка вече се присламчваше, бършейки сълзи и молейки ме да му избърша ръцете, защото ги е "насълзил". 

Имала съм такива случаи с малката ми дъщеря -всичко на всичко е правила 3-4 пъти такива изблици на рев.Това обаче аз не мога да го определя като "инат".Може би в такъв момент  самото дете иска нещо,но или не може да го обясни или пък ние не разбираме.Когато имахме такива проблеми я гушках,успокоявах,карах я да обясни какво иска или да покаже.Ако не помагаше се опитвах да и отвлека вниманието -вземах една играчка и започвах да  и се карам и пошляпвам,абе общо взето се правех на клоун,докато я разсмея.

В отговор на мамчетата ,който ме упрекват за срама първо-сигурно е без да иска но винаги си проявява характера на централната улица ,ние излизаме там защото ни е най-близко и безопасно за разходка пеш.Там се инати защото се опитвам да го хвана за ръката,за да го дръшам иначе пада и винаги е охлузен.Вариантите са два или да го оставя да падне и да се разреве от болка или да го дръшам за ръката и той да реве , затова че го дршам.Вие кой бихте избрали за вашите деца? Второ има моменти когато реве и не иска никой да го закача , в противен случай почва по-силно да реве.Понякога когато реве от инат , например като не сам му дала шишето с вода , защото той е решил да си прави локвички , реве без сълзи просто така седи и си реве,започна ли да му обяснявам той разбира че искам да му помогна и почва да ми се моли обяснения не помагат той си знае неговото.Пробвала съм да му дам шише без вода ,но той не го иска и пак започва да реве.Понякога само ме пробва ,забелязала съм го има случай когато иска нещо и ако не му го дам ,и то не за6щото се опитвам да надвия а защото не е за игра той започва да скимти и ако не му обърна внимание спира .Извинете ме ,но не съм съгласна че трябва да му угаждам всячески,та "малчо" понякога плаче за ножа,как да стане ми кажете .Относно обичта ми към него тя е без гранична повярвайте ми,това бебе е чакано с години,едва не го загубих при раждането така ,че не се съмнявайте ,то е смисълът на моят живот единствено той е способен да ме разсмее и да ме разплачеза секунди много мнгог го ОБИЧКАМ моето сънце .Благодаря Ви за отзивчивостта.

Едва ли има родители, които да не са попадали в подобна ситуация.
И аз, подобно на много други майчета хващам за ръка и водя безцеремонно у дома, не говоря нищо и не обяснявам, ако е много разлютен  , ако е ревнал за някоя глупост и положението е поносимо  , се старая да го успокоя.
Търпение, ще премине и това чудо.

При нас проблемът е сходен. Не знам понякога как да се справя. Толкова своенравно, палаво, буйно, диво, непослушно и инатливо дете не съм виждла. На 2г. и 6 м. ми прави номера, а като порастне не знам какво ще е. Понякога пляскам шамар по дупето, но и това не помага. С разговори не става, с гушкане не става, с лишаване от ТВ или компютър пак не става, а както казах и шамар не помага. Оставя ли я да реве, не знам колко дълго може да издържи, а и аз колко ли ще мога. Миналият ден реших да не отстъпвам и да видя кога ще спре да плаче сама - минаха 50 мин и не се стърпях, стана ми мъчно за нея, отидох и я гушнах. Но тогава започнаха манипулациите - колко много ме обича, целувки ....... целият репертоар. Докато се усетя и нови бели бяха свършени. Понякога получавам аритмия и смуча валидол. А съм на 31 /все още/. А така ми се иска да слуша поне малко, да мога да се разхождам с нея без да се притеснявам, къде отивам. Дано с възрастта нещата се променят. 

Аз бих го оставила да върви сам, щом иска. Дори да падне няколко пъти, това ще му помогне много по-бързо да се научи да върви стабилно сам. Очевидно той точно това иска. Всички деца падат понякога. Ако искаш сложи му ръкавици и някакви по-меки дрехи - сега поне е зима и няма нужда да се охлузва на гола кожа.
За водата също давам - играта с течности е супер интересна и развиваща за децата и трябва да имат възможност да си играят. Можеш да го пуснеш да го прави в банята, ако не искаш да мокри мебелите. Или пък в мивката, стъпил на стол. Има много неща, които могат да се измислят. Съвсем естествено е дете, на което не се дава да върви свободно и да играе с толкова безобидни неща като шише с вода, да се бунтува.
А за обичта няма нужда да ни убеждаваш, абсолютно сигурни сме, че си обичаш детето, може би просто трябва да му дадеш малко повече свобода да се развива.
Ако плаче за опасни предмети, е ясно, че не може да му се дават, но и забраните трябва да са разумни, иначе ще има бунт. Също така винаги е добра идея да предлагаш алтернативни варианти, така че детето да разбере смисъла от ограничението. Например не може да си играеш с шишето тук, защото ще намокриш, но може да си играеш с него в банята. Или не може да си играеш с ножа, но може с лъжицата или с черпака. Добре е да има някаква позитивна алтернатива, когато нещо не позволяваш. Ако просто забраняваш безусловно, "защото аз така казвам", детето ще се чувства насилено и може би обидено, че така му се налагаш.