Великобритания - снежна тема 21

Да. От личен опит потвърждавам - и на мен ми беше намаляла и маймуняка сучеше само за заспиване (обед и вечер). Даже не съм се и изцеждала. Само първите дни имах леко напрежение. Но иначе това е начина - много малко изцеждане, само за облекчаване.

П.П. Благодаря ви за мненията относно имунизацията -   
Аз все още съм объркана и не мога да взема решение, ама ше му мисля още...

Svetla_altevs, тук от скоро слагат booster на MMR около 1 месец след първата ваксина. На малката й сложиха една на 13 месеца и още една 1 месец след това.  Това е защото има бум на measles понеже доста родители не са я слагали тази ваксина заради споровете дали има връзка с аутизма. До колкото знам е доказано че няма такава връзка и аз лично за моето дете не се колабах, а сложихме и двете.


Момичета, правите ли палачинки днес. Аз след малко запрятам ръкави и апочвам

Doret,   чета от моя red book:
13 monts - MMR, Pneumococcal, 2nd MMR - usually 3 months later
Затова писах горното. А в БГ календара реимунизацията /2-ри прием/ против морбили паротит и рубеола се появява чак на 11-12 години

Иначе за спиране на кърменето, не ми се иска да оставям уж сама да спре, че в началото след раждането имах мастит на едната гърда и понякога още ме наболява. Май ще навестявам доктора ...

Хайде да отбележим Осми Март? (Ти - с чай, ако искаш.)

Хайде .

   Aлиса, благодаря!Ще търся от твоите, нека другите останат в тайна.

  Флай , разминаване във ваксините се получават наистина.Но тук все пак гледат с какво е ваксинирано детето в БГ и едва ли ще му боцнат някоя без да искат.Когато пристигнах в Англия и искаха да поставят на големия ми син ваксини, се обадих на педиатърката в БГ.Жената потвърди и се успокоих, опитай и ти

Каква тайна ,бе Биляна?!
Писах ти -waitrose! 
Пак заповядай!

Здравейте,бях отворила тема,но никой не ми отговори,става дума за квартирите в Лондон..Скоро вероятно ще заминаваме и искам да ви питам за цените ако може да ме насочите.Искам да сме в самостоятелна,със стая и баня,в не много скъп квартал на първо време.Интересува ме ориентировачно...Благодаря!

    Бе, благодаря

   

Виж тук и тук ориентировъчно.

Мале мале как само сте се разписали не сварвамда ви изчета.Някой да знае каде се изгуби Пумпалка и нейната принцеса

Мерси много,LOKO 

Тя Пумпалка наскоро изчезна...ами къде се загуби Мира( miravmbd). Някои да има идея?Последно е влизала на 18/11/2008,но не е писала доста преди това.

Честита дъщеричка, Вili-bili! Много радост ти пожелавам с нея!

Тrollipen, честит рожден ден на Лео! Станал е голямо момче! А ти гледам пак си надула корема Браво!

Цветак, между Кю и Брентфорд има голяма разлика. Кю е доста 'пош', докато Брентфорд си е по-скоро работнически квартал с по-обикновени хора. Не е лош изобщо обаче! Има си 'бял боклук', но като цяло става за живеене. Близо е до много хубави места, а и транспорта не е лош. Аз имам приятели там и ходя много често. Добър избор е според мен.

Колкото до раждането в БГ или УК... ще ви разкажа моята история. Хора със слаби сърца да не я четат!

Аз по принцип много се чудех също къде да раждам. Исках да е на частно, но в Англия не ми се даваха толкова пари, затова клонях към България. Попаднах обаче на този форум и след като сондирах мненията на всички реших все пак да остана на Острова.

Имах си както всички 2 скана. Имах си и мидуайф - мъж, който идваше редовно да ми взема кръв и урина. Всичко беше ОК - напълно нормална бременност.  

Раждането ми започна в неделя - 17-ти. Отидох до тоалетната вечерта и ми се изкара акъла, защото вътре в тъмното имаше някой. Свекито тъкмо беше дошла от България, и понеже не знаела как да пусне лампата в тоалетната (нали тук са със шнурчета), стояла жената на тъмно. В резултат на уплахата сигурно тапата ми падна веднага след това и ме почнаха контракциите. Първо на 8, после на 7, 6, и на 5 минути. Като станаха на 5 се метнахме на колата и потеглихме към болницата. Там обаче ме прегледаха, казаха че нямам разкритие и ме върнаха – като станели на 3 минути контракциите и ми изтечали водите да съм се върнела.

Следващите 2 дена бяха кошмар – няма да ви кажа колко пъти се псувах, че не отидох в БГ да ме 'резнат като бял човек'. Имах постоянни контракции на 6 мин, не можех да мигна и доста си ме болеше. Засичах времето и имам едно тесте малки жълти листчета със записани времена на болки... Обаждах се няколко пъти на акушерките обаче ми казваха да пия парацетамол и да чакам. На сутринта на 3-ия ден почна да ми тече кръв,  а и вече не издържах– обадих се и се разревах. Казах им че не мога повече – отивам в болницата и не си тръгвам от там. Ако не ме искат - да кажат и да ходя в частна болница. Смилиха се над мен и казаха добре, да ходя.

Отидох в болницата и като ме прегледаха се оказа, че тоновете на бебето нещо не са много наред, а водите ми са изтекли незнайно кога и как.  Контракциите продължаваха, но имах само 3 см разкритие. Сложиха ми окситоцин и започнахме да чакаме като ме следяха нон стоп кръвното, температурата и тоновете. Дадоха ми да дишам и газ за болките. Казаха, че може да продължи дълго – дни дори... Аз примирах след 3 дена мъки и се примолих за епидурална. Сложиха ми без проблеми – и се родих! Всички болки изчезнаха, дори подремнах. Епируралната беше много лека – мърдах си краката и усешах контракциите, но без да ме боли. Беше много странно защото ме беше хванала навсякъде с изключение на едно местенце точно на сърцето и там само усешах контракциите.

Така си откарах цял ден – свекърва ми и мъжа ми бяха с мен в стаята, смеехме се дори и гледахме изгледа – болницата е точно срещу Парламента и Биг Бен. Пълно разкритие получих към 7 часа чак. Тогава помолих свеки и мъжа ми да излязат – исках да съм сама – не исках мъжа ми да види самото раждане. Почнаха напъните и тогава вече си усешах болка – особено в това място до сърцето. Повече от 2 часа съм се мъчила (макар че аз ги усетих като не повече от половин час). Към 9 ми казаха, че ще ми трябва малко помощ и ме попитаха дали може да използват вакуум и да ме резнат малко. Съгласих се – дойде един доктор, резна ме и бебето излезе веднага след това. Сложиха я на гърдите ми и веднага след това ми я взеха.

До мен имаше малка ниша с апаратура за бебета – сложиха я в това нещо. Чу се много слаб плач и после бебето млъкна и изведнъж в стаята почнаха да прииждат хора. Аз разбрах, че нещо лошо стана и почнах да викам от леглото ‘Какво става? Защо не плаче бебето?’, а те ме гледаха някакси гузно и мълчаха. Почнах да рева и да викам още по-силно обаче не можех да отида, защото не можех да стана. В стаята дойдоха още повече хора – от всички раси и континенти имаше представители. Сложиха беба на една носилка и я изнесоха набързо. Питаха ме искам ли мъжа ми да дойде в стаята. Мен още ме шиеха, но вече не ми пукаше какво ще види той, и казах да – влезе мъжа ми, ревящи той....  и така всички ревахме в следващите 3 часа, когато дойдоха да ми кажат, че бебето е още живо, но ‘няма промяна в състоянието му’ и нищо не могат да ни обещаят в следващите 24 часа. Донесоха ми снимка на бебето и ме питаха сигурна ли съм, че искам да я видя... Това ме довърши. Взех снимката и си я сложих до сърцето...

Следващите 24 часа бяха ад. Вече дори не можех да плаче. Бяхме в шок – не знаехме къде сме и какво става. Аз след 3 дена неспане и този стрес просто не бях на себе си...  Мъжа ми отиде в интензивното и каза че около малката се били скупчили много хора и правели нещо. Една сестра го сложила да седне защото щял да припадне... Така откарахме до сутринта. Той ходеше да проверява какво става, аз и свеки горе ревем. Подготвях се за най-лошото.  На кого ли не се молих... По едно време обаче – майчински инстинкт ли не знам, но изведнъж сякаш се успокоих и реших, че нещата ще се оправят... Малко след това дойдоха и ни казаха, че детето е живо, но е в интензивното и не може да диша без тръба.

На сутринта ме заведоха с инвалидна количка да я видя – цялата беше в кабели и тръби. После ме заведоха в следродилното, където ме настаниха с 2 жени и техните бебета. Там се почна следващия кошмар – цял ден идваха хора с балони, плюшени играчки и т.н... тези двете нон стоп на телефона за да съобщават радостната новина, а аз на моето легло, ревяща и без бебе... Беше ужасно и за мен, и за тях. Така продължи 2 дена – накрая мъжа ми се оплака и ме преместиха в самостоятелна стая.

Не знаеха какво му има на бебето. Тъпкаха я с какви ли не антибиотици, беше на морфин...Първо мислеха че е глътнала мекониум - Meconium aspiration syndrome, което може да доведе до мозъчни увреждания, колапс на дробовете и т.н. гадости.... После мислеха, че има инфекция заради липсата на води. После пък че й има нещо на трахеята, което е свърано със сериозни сърдечни увреждания... и какво ли още не – все много сериозни неща. Минахме през какви ли не тестове, сканове и изследвания, но всичките се оказаха негативни. Детето си беше супер във всяко едно отношение обаче като й махнеха тръбата се задушаваше.

Междувременно аз можех да стоя при нея 24ч., баща й също, прекарвах там почти целия ден, цедях се и й давах млякото през тръбичка, сменяхме й памперсите. Всички в отделението бяха страхотни – много мили и подкрепящи във всяко едно отношение - такова отношение никога не съм виждала! Какви ли не хора се изредиха – индийци, филипинци, французи, нигерийци, една сръбкиня, черни и бели, имаше дори един индианец, който си беше сменил пола – истински Вавилон! Но всички до един бяха прекрасни!!!

Нашата Велла беше известна като ‘шишкавата бебка’ (the chubby baby) защото всички останали бебета там бяха недоносени – тя се роди 4,040 кг, а бебето до нея беше 680 грама. На 4-ия ден докато й сменяха тръбата една от лекарkите случайно забеляза някакво израстъче в гърлото й.  Казаха ни и малко ни олекна сякаш - това поне беше по-поносимо като диагноза защото беше механична преграда, която може да се махне, а не вродено увреждане на главен орган. Беше петък обаче преди дълъг уикенд и чакахме 3 дена докато й направат MRI scan и потвърдят. На 7-ия ден го видяха, на 8 й направиха операция да го oтрежат, на 9-ия ден й махнаха тръбата, а на 10-ия ни изписаха, защото малката си дишаше прекрасно, а други оплаквания нямаше.

Операцията отне 2 часа и беше направена с лазер през дясната й ноздричка. Имаше само 2 леки одрасквания по носа след това! Оказа се, че е имала някакъв полип – към 5 см, който е висял от дясната ноздричка към гърлото и й е пречил да диша. Като го махнаха всичко се оправи изведнъж! Почна да си суче веднага, спеше си с мен без проблеми.

И така - изписаха ни щастливи и усмихнати. Не сме платили нито пени - занесохме огромна кошница с плодове и сладкиши за всички, и направихме дарение на болницата, но само защото ние искахме - никой не ни е карал. Всички бяха страхотни там и ще съм им благодарна до гроб. Нито за миг не се почуватвах по-долно качество, па макар и чужденка. Истината е, че изкарахме голям късмет, че малката се роди в Лондон, и то в най-добрата болница - ако бях родила в България, както планувах по едно време, нямаше да имам дъщеря  (потвърдено от специалист в сферата в БГ - там такива операции не се правят, няма и такава апаратура), а ако бях родила в Щатите нямаше да имаме с мъжа ми банкови сметки...  

Така че, всичко свърши добре... само че имаше още един страшен тест – дали не е злокачествено образуванието... За този тест (биопсията) чакахме по-дълго и резултатите излязоха чак на 16 септември. Беше голям стрес! Не е раково образуванието, и няма опасност да се появи отново. Махнато е напълно. Добре ми е дъщеричката! И е прекрасна!

За следващото обаче няма да се замисля дори и за миг къде да го родя! Дори и в коридора да е.

Благодаря ви, че ми помогнахте и направих правилния избор!   Ако бях родила в БГ, това прекрасно същественце, което спи сега зад мен, нямаше може би да е там!  

Pumpalka смени квартира. Сега се борят да им прекарат интернет, и им късат нервите, защото се мотаят и закъсняват. Иначе малката сладурана направи 9 месеца и вече почти е проходила.
Сега ще опитам да кача една снимка на нашите две мишлета, те са вече приятелчета. Тук много са се съсредоточили в нещо:



Биляна, аз просто отговарях на светла_алтевс за ваксините. Иначе ние, като дойдохме с малката тук септември, успяхме да нагласим бг и тукашните ваксини и сме ОК.    Не ваксините са моя проблем, ами как да си спра малкото течаща кърма ....