- Публикувана: 10 фев. 2009, 21:46 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 14:54 ч.
Кърмене, некърмене и следродилна депресия
Аз къримх само 2 месеца и определено тогава ми беше по-депресирано отколкото след това.Чувствах се като дойна крава,която не можеше да мръдне никъде за повече от 2 часа,подплънки,глупости....целодневни и целонощни кърмения 
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
На мен пък изобщо не ми звучи егоистично, а напротив - напълно нормално - след като за 9 месеца си си дала тялото назаем да искаш да си върнеш поне частица от независимостта...
След написаното от Бу, аз си правя извода, че повечето писали в тази тема не са имали никаква депресия. И слава Богу, защото явно е много тежко и неприятно състояние, не само за майката, но и за нейните близки. Радвам се и благодаря на Бога, че имам устойчива психика, която не се е сринала в изключително тежки моменти през детството ми. В противен случай сигурно и следродилната депресия нямаше да ме подмине, а аз не само от депресия, но и от обикновена тъга не съм страдала. Поне не си спомням. 
Не бих нарекла състоянието си след раждането чак депресия, но за около две-три седмици бях изпаднала в някаква "дупка". Причините бяха няколко-наложи се да останем за около седмица в болницата, направиха кръвопреливане на бебето и това много ми сломи духа. Освен това не се получиха нещата с кърменето-имах кърма, но бебето не искаше да суче, гърдите ми се разраниха и имах усещането, че нищо не правя както трябва. Не на последно място-изглеждах ужасно-подпухнала, безформена. Според мен да кърмиш не означава автоматично, че ще ти се размине депресията.
И мен много ме дразнят изрази от сорта на "днеска съм в депресия". Депресията не е нещо от днеска за утре.
Помня, че Хедра беше писала как първата стпъка е най- важна. Първият час след раждането, първият ден, първата седмица, първият месец, първата година. Много ми харесва тази констатация! Разбира се, че нещата са комплексни, но никога няма да забравя как в болницата сложех ли бебето на гърда и едва се сдържах да не заспя, докато не се нахрани, и после заспивах. Беше магично и вярвам, че тази магия ни е дала много.
Помня, че Хедра беше писала как първата стпъка е най- важна. Първият час след раждането, първият ден, първата седмица, първият месец, първата година. Много ми харесва тази констатация! Разбира се, че нещата са комплексни, но никога няма да забравя как в болницата сложех ли бебето на гърда и едва се сдържах да не заспя, докато не се нахрани, и после заспивах. Беше магично и вярвам, че тази магия ни е дала много.
Аз къримх само 2 месеца и определено тогава ми беше по-депресирано отколкото след това.Чувствах се като дойна крава,която не можеше да мръдне никъде за повече от 2 часа,подплънки,глупости....целодневни и целонощни кърмения
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
На мен пък изобщо не ми звучи егоистично, а напротив - напълно нормално - след като за 9 месеца си си дала тялото назаем да искаш да си върнеш поне частица от независимостта...
Ааааа,така ами
Бъзикам се.Просто при нас кърменето беше голяма драма и някакси не беше нормално да продължава по повече от час,именно това ме изтощаваше,както и целонощното висене под одеалото при мен.Нито можех да заспя,нито да се обърна
Просто нещо не беше както трябва,не си представях кърменето така,явно съм пускала по малко мляко,въпреки,че беба наддаваше 
...Чувствах се като дойна крава...
Възможно ли е да си приела кърменето по този начин поради следродилна тъга/умора, а не обратното (кърменето да ги е предизвикало)?
Не съм имала такова чудо. Бях толкова щастлива, че имам бебе, че изобщо не се стигна до депресия. Малко ми беше подтискащо понякога висенето в къщи, понеже сина ми беше зимно бебе, и близо 2 месеца и за 2 мин. не бях излизала, но не смятам, че беше депресия. По цял ден стоях и си го гледах и му се радвах докато спеше, нямах търпение да се събуди за да го гушкам и целувам.
Не е лесно, бебето променя животът ти за цял живот, и грижите за него са 24ч., но това изобщо не ме подейства депресиращо.
Отговорих с 1 опция, но кърмих много малко, но и преди и след кърменето не съм била депресирана.
Не е лесно, бебето променя животът ти за цял живот, и грижите за него са 24ч., но това изобщо не ме подейства депресиращо.
Отговорих с 1 опция, но кърмих много малко, но и преди и след кърменето не съм била депресирана.
...Чувствах се като дойна крава...
Възможно ли е да си приела кърменето по този начин поради следродилна тъга/умора, а не обратното (кърменето да ги е предизвикало)?
Не мисля
По принцип бях супер надъхана,имах си уж мляко,но просто кърменето не беше това,което трябва да е
Не е логично да се кърми бебе час и половина,без прекъсване и точно след максимум 2 часа (ако е заспала) да последва същото...час и половина висене През нощта станеше ли 3:00 (в 00:00 пак кърмене) се буди,взимам я при мен(каквото съм спала спала) и така до сутринта виси,момента, в който я махна почваше да плаче 
И така откарахме 2 месеца.Еми незнам,ама ми беше адски изтощително,не можех да си легна и за час
След това се наложи да ходя на очни и ща не ща купих адапте.Нахраних детето в 00:00 и се събуди сутринта в 9:00
И оттогава си изяждаше АМ-то и чак след 4 часа пак....беше мирно ,доволно и щастливо,а аз два пъти повече.Оттам насетне майчинството вече се превърна в нещо изключително леко и приятно,а аз пак си бях в кондиция.Предполагам,че кърмата не и е стигала,въпреки,че на първите две консултации беше наддала по 700 гр
Явно е текло по малко ли,де да знам Та затова казвам,че първите два месеца ми беше едно такова особено.Не депресия,но може би тъга,която продължи не повече от седмица след изписването .След това свикнах.