Да живеем в хармония със себе си - 3

Евридик@    Аз никога не цедя плодове. Само зеленчуци и зеленолистни. Най-сладкото, което цедя са моркови и винаги гледам да са не повече от 25% от обема на целия сок.

desi82
 Страхотен е този сайт! Как не съм го намерила по-рано. Благодаря ти много! 

Искам и аз да изкажа нетърпимостта си към консуматорството. Вече писах в един друг форум по въпроса, но и тук ще го напиша.
Специално за храненето искам да кажа (но то важи и за всеки друг аспект като книжки, филми и т.н.)
Ще дам пример със шоколада.
Моите деца не ядат шоколад. Никакъв купен шоколад. Никой от нашето семейство не им купува. Аз им правя от време на време суров шоколад, който е без какао, без захар и т.н....но да не влизам сега в подробности.
Лекарите и зъболекарите най-вече все ме съветват: "Награждавайте децата с плодове. Не ги награждавайте с торти, шоколади и т.н." Хубаво. Така и правя.
Но какво се получава около нас?
Идва ни някой на гости - носи на децата шоколад. И сега, не върви пред гостите да забраня на децата да го ядат, че ще ги обидя, а пък децата ще се почувстват най-малкото ограбени. Гледат другите деца в училище и детската градина какво ядат и им се яде и на тях. Аз се опитвам колкото мога да обяснявам, да излагам аргументи, но иди излагай аргументи пред дете - на него му се яде! И не можеш да го обвиняваш в това.
В детската градина ги научили на песничка, в която се пее: "Днес ще си направя торта от шоколад....мммм....колко е вкусна"
Добре, защо не ги научат на песничка: "Днес си хапнах сладко манго....ммм...колко е вкусно и сочно"
Трудно е да се бориш срещу течението. Наистина понякога така ми се струва. Още повече когато и със съпруга ми имаме разногласия по въпроса с храненето.
Най-много ме боли от това, че виждам реално какви са ефектите в децата при ядене на всякакви консерванти, оцветители и т.н.
Моите деца, които от 2 години не са кусвали нещо такова са най-съсредоточени, най-спокойни и винаги ги хвалят колко добре се концентрират. Просто разликата е много голяма. В БГ може би още не е станало толкова зле, колкото е тук, но тук има невероятно тежки случаи...

Същото е и за книжките, приказките....четем приказка за "Седемте козлета", където вълка е лош, козата майка му разпорила корема и го натъпкала с камъни. Ами аз само докато я чета и думите едвам ми излизат от устата. Какво е това насилие, тази злоба...
Много такива приказки има и то много популярни.
(засега най-много са ми харесали приказките на Джани Родари, защото хем са хитри, хем няма насилие в тях. Поне книжките, които имаме ние)

За телевизията просто нямам думи. Какви реклами текат там и то масово насочени към децата...моите деца ги гледат, облизват се и ми казват: "мамо, това, не е полезно, нали?" Горките, чудят се как може хем да не е полезно, хем да е толкова примамливо, шарено и красиво в техните очи.

А пък за филмите - ами последните години не съм видяла един нов филм без насилие! Сякаш, за да е забавен, трябва да има винаги лоши и добри и те да се бият и млатят поне  в няколко батални сцени по време на филма. Иди обяснявай после на децата, че конфликитите мирно трябва да се решават.
Въобще, нито един масов филм не дава адекватно обяснение как да се реши мирно един конфликт. Не че няма филми, които са прекрасни в това отношение, но става дума, че масовото просто се опитва да те вкара в някаква сива маса, където някой друг мисли вместо теб.

Много нападателен ми е поста, хич не обичам да се изказвам по такъв начин, но явно в момента така мога, докато не постигна мир със заобикалящата ни реалност. Все още си мечтая да съм някъде в къща, сред полето, да си гледам сама храната и много малко да завися от институции и подобни...Живота в големия град определено не е за мен на тоя етап.

Което ме навежда на мисълта: Нека да се съсредоточим все пак върху положителното, защото и него го има.
Нека всеки споредели приказките, филмите, книжките, които са му харесали и нещата в тях протичат по нормален и адекватен начин, подтикващ към адектватно осмисляне на проблема, а не към емоционално разхищение.
Също така, ще се радвам да споделите всякакви "трикове", които използвате, за да водите един по-спокоен и красив живот, максимално изчистен от неприятни емоции и конфликти.

Това, което се сещам сега за себе си е:
Когато говоря с някой и усетя, че той не държи да получи наистина информация от мен, защо се храня така или защо живея така, а просто задава въпроса, за да влезе в нещо като поучителен спор с мен, в един момент започвам да кимам с глава, отговорите ми стават все по-общи и по-общи - от рода на: "Всеки сам си избира най-доброто за себе си." , "Радвам се, че ти си намерил правилния път за себе си" и т.н. Тогава темата започва да му става безинтересна и просто отмира като разговор, и изведнъж излиза нещо друго по-интересно, за което да си говорим и си оставаме приятели по живо по здраво

Другото е - ако усетя някой да се държи по гореописания начин с мен - започвам да го разпитвам, защо смята, че нещата за които той се опитва да ме поучава са точно така? Примерно, типичната реплика: "От къде си набавяш протеини, трябва да ядеш месо" Тогава започвам да го разпитвам, защо той мисли, че само в месото има протеини и така подред... Т.е. той води разговора, а аз задавам въпроси само
Така той не се чувства засегнат от моя начин на хранене (защото всъщност подсъзнателно това се получава най-често), а пък току виж аз наистина науча нещо от него - примерно някое изследване, за което не съм чувала или нещо подобно.

Не мисля, че поста ти е нападателен!

Моето е още в сферата на притеснението как ще я караме занапред. По празниците, хем синковеца е още бебе, такива боклуци му подариха. Въобще без да се съобразяват. Сега лесно, нищо не разбира! И отидоха в забвение нещата. Но догодина? Ще продължат да му подаряват дъвки и шоколади и какво ли още не! По градинките майките си тъпчта децата с всевъзможни  джънк фудс. То не са вафлички, солети, гризки и прочие. Тъпо ми е, че ме гледат като изкопаемо, когато видят, че аз си папам солети, а на сина си давам банан и мляко. Даже са ме питали защо не му давам от солетите! Щял много да ги хареса!  Обикновено тогава ги контрирам с репликата: "Ами той и бирата на баща си харесва! Дали и от нея да не му дам?" или "Боклуците от земята също са му вкусни, но не му давам и от тях!" Повече не ме закачат след това. Някак си това оправдание "ама на него/нея му харесва" ми звучи тъпо. Все пак ние сме родителите и поне до един момент ние сме тези, които определяме какво ще се яде, а не само дали на детето му харесва или не. Есетствено, няма да му дам нещо, което не му харесва. Но не бих дала и всичко, което му харесва!

Вкъщи с бабите и дядовците се опитвам отсега да им обясня, че шоколада и подобните храни са и ще бъдат нещо, което няма да се появява често. Ама те тяхното си знаят! Само му говорят, как за Коледа, щели да му купят шоколад! Не знам все още как да се справям. 

Не ме разбирайте погрешно! Обожавам да ям боклуци! Все пак цял живот съм го правила и нямам намерение въобще никога да не дам детето си да опита шоколад или подобни. Но не искам да се превръщат в ежедневие за него, както са били ежедневие за мен. И когато стане на моите години да мисли с отвращение за здравословното хранене.

Аз поне се усетих донякъде и колкото мога се опитвам да си променям мисленето и менюто. Не знам доколко това, че вкъщи ще се ядат здравословни храни, ще е достатъчно. Притесненията ми са именно за това, което всеки ден ще го заобикаля в градинката, в училище... Наистина не знам как ще се справям! Имам поне подкрепата на мъжа ми, а това не е малко! Поне ще водим битката заедно! 

Аз самата имам много да уча. Още не мога да се справям добре в комуникацията, когато ме "нападнат" за различността ми. Имам и сериозен проблем с angry management-а. Та усилено работя в тази насока.
Надявам се скоро да открия своя начин и да мога да споделя своите успешни стратегии...

Относно книжките и филмчетата. Мисля да заложа на разни стари книжки, които са останали от мен и съпруга ми. Има много мили детски истории в тях. Но не съм търсила нищо по-подробно. Същото смятам да направя и с филмчетата. Сега поне в интернет могат да се намери почти всичко.

Escorial, и преди си споменавала за тортата без какао - моля те, поясни какъве  проблемът с какаото? Само при децата ли и проблем или важи и за възрастните?

ооо подхванали сте дълбока тема.... този материализъм  
навсякъде около мен е и ми натякват, че не съм като останалите

мразя да завися от уреди и предмети.
още повече мразя като ми кажат, че съм половин човек, защото не искам да карам кола  
не искам, не че не мога... обаче кой да слуша аргументи  
след 5 мин. започват колко е поскъпнал бензина...
добре, че успявам да изключа и не слушам ...

имам въпрос: как успявате да запазите баланса, когато всички върви наопаки?
всичко се проваля, планове са невъзможни...?
аз реагирам за сега спокойно, но половинката е супер изнервен, тази нощ пак не спа...

смятате ли, че при такава ситуация съм внесла смут в хармонията и това ми се връща в ежедневието?
дали се изразих правилно?  

т.е. взела съм погрешно решение и всичко произхождащо от него се проваля, за да не го реализирам?
или как го интерпетирате този постоянен неуспех и каръщина?

Meg! , според мен става въпрос за шоколада, а не за какаото
шоколадът е със захар...

мен ме интересува рецептата за суров шоколад

Мисля, че проблема с какато е, че съдаржа известно количество кофеин.
http://www.zdravoslovno.com/Advices/7Kofein.html

Но може да не е само това!

Този сайт, който е дала desi82  е страхотен! Има супер рецепти. Разгледайте го.

desi82 Стана ми интересно за това как си миеш зъбите. Ще споделиш ли повече? От колко време го практикуваш? И какво точно представлява разтвора?

Мег, в купешкия шоколад за мен проблема е първо - топлинната преработка, после захарта, млякото и накрая какаото.
В суровия шоколад - какаото. Да, заради кофеина най-вече. Ето една интересна статийка за суровия шоколад:
http://www.aliveraw.com/Articles/Is-Chocolate-Really-A-Health-Fo … -/ItemId/109.aspx
Говори се най-вече за емоционалната част при храненето

asyalein Не знам колко тежко преживявате ситуацията, в която сте изпаднали. Но ако нещо не върви при мен, аз обикновено се опитвам да си кажа: "Не му е сега времето." Това не означава, че няма пак да опитам да го постигна, може би след известно време или пък по малко по-различен начин.
Но така поне за известно време оправдавам "отдръпването" си от проблема.
Търпението е много важна част от решаването на всеки проблем. Мисля, че някъде назад бяхме говорили по въпроса...

Ето и рецептата за суровия шоколад:

200gr. goji berries - soaked
150gr. coconut butter
150gr. carob
3tsp agave syrop

Загряваш малко вода, до телесна температура и разтваряш кокосовото масло вътре, докато стане на каша. Малко заприличва на сметана. Изсипваш всичко в блендер и го блендираш (как ли ще се каже по-добре, не знам) докато стане на гладка каша. След това аз лично го разливам върху прозрачно фолио и го покривам с друг слой фолио отгоре и така - във фризера. Като ни се прияде - вадим си парченце, чакаме го малко да се постопли на стайна температура и си хапваме.
Друго, което съм правила е: изсипвам го във формички за лед и във всяка формичка - слагам по един лешник. И цялата форма във фризера. Така стават лешникови бонбони
Bon Apetit!

Благодаря за уточнението за какаото
Моят хомеопат счита, че съдаржанието на кофеин в какаото е незначително по отношение на влиянито му върху хомеопатичните лекарства.
Аз ползвам само един вид шоколад - 85% какао - от него ям по 1 парче на ден ("сладък" е последното определение, което може да му се даде  ). За деца определено става - в смисъл, че едва ли ще го харесат или ще могат да изядат повече от половин парче 

Аз съм яла един с чили, май пак с 85% какао! Ако искаш някой, който не е ял шоколад, никога да не го заобича, това определено е варианта!  Макар че на мен ми харесва доста!

Ескориал, готина рецепта! Мисля да я изпробвам!

Ау, тоя с чили го знам.
Честно, май съм от малкото хора, които не намират особена разлика между него и друг шоколад.
А повечето ми познати, които са го опитвали, казват, че много люти

Личното ми мнение по темата за сладкото е, че не смятам нито на себе си, нито на децата си един ден да наложа пълен бан на шоколад и торти. Не вярвам да е твърде драматично веднъж-дваж месечно да си хапваме по нещо такова . 

Не съм писала от доста време и виждам новата темичка е станала доста голяма но тук има хубава новина за която много се радвам.

Кюбит честита радост  Нека имаш хармония и всичко да е леко и безпроблемно!

За материализма аз се успокоявам от примери в личния живот. Имам две баби на 88 годдини и един татко вегетарианци ами те са толкова спокойни и щастливи, че аз поех по техния път. Когато всичко те връхлита и се чувстваш неспокоен, тъжен неразбран ако имаш възможност да пообщуваш с такива хора разбираш смисъл на живота. Примерно меню на баба е парче пъпеш поръсено с билки и хляб. Това го яде защото така е живяла не защото няма възможност за друго. На тази възраст почти няма връстници живи но тя /едната баба / няма склероза, свежа и пълна с живот. Това е пример в живота ми дето ме води.
В книгите на Петър Дънов също се говори много по тези въпроси, че ако искаш чист и светъл ум и сърце, ако искаш правилни мисли трябва да забравиш месото и лошите чувства.

Момичета аз съм обнадеждена от нещо което скоро видях. Имахме среща с една дружка в центъра да пием чай в чайна. Там не се пуши, сервила се чай и веге меню и беше пълно за мое учудване.

85% какао е нищо,
аз съм си купила 99%
сама си го ям 

ама аз не съм по шоколада и сладкото

humanis, за Чайната на ул. Бенковски ли говориш? Много е приятно там, но според мен много хора ходят, не защото на тях наистина им харесват тортите от моркови или аюрведичната кухня, ами защото в момента тази чайна се счита за много cool. Това е моето наблюдение, но ще се радвам, ако греша

И аз не мисля драстично да лишавам детето от разни сладки неща и "боклучави" храни, но ще се опитваме да ги ограничаваме, доколкото е възможно. Натуралните шоколади с 85% и повече какао са наистина добра алтернатива, гледам от тях да си купувам, не фин млечен.

За справянето с хора и ситуации, които не ми харесват, имам да поработя върху това Не мога да не се дразня от неизчерпаемия боклук по улиците, градинките между блоковете и пр. Миналата неделя с приятеля ми бяхме организирали почистване на междублоковото пространство около нас (пред нас има нещо като градинка, обрамчвана от нашата и още една кооперация). Налепихме съобщения по входовете, призовавайки съседите да слезем и да почистим. И какво стана - точно двама съседи слязоха, аз и приятеля ми. Как да е, изчистихме хубаво и още същия ден следобед имаше отново боклуци. Ами това много ме дразни.
Хич не ме интересува кой с какъв бекграунд е, кой какви причини има да бъде, какъвто си е - искам да ми е чисто и хората да не си хвърлят боклуците безхаберно.

Другото голямо дразнение, от което не мога да се отърся, е как се кара в София - никакво съобразяване с околните, абсолютно рисково шофиране и ситуации на ръба на катастрофата. Честно, понякога наум съм пожелавала на такива шофьори в най-скоро време да се претрепят!

За книжките и филмчетата - аз имам от онези старите апаратчета, дето с диапозитиви се прожектират филмчета. Много се кефех да ги гледам и мисля да ги пускам и на детето и да му ги чета, като поотрасне. Иначе имам една камара книжки с приказки - от цял свят, абсолютно зашеметяващо готини и ще наблегна на четенето Много обичам 1001 нощ и индийски приказки. Имам и японски приказки, и кавказки, и сибирски. Всичките са страхотни.

ами и аз обикновено чакам да ми дойде музата за нещо.
обаче в случая не мога да чакам, защото е свързано с документи, срокове, организация.
а всичко е наопаки, нищо не става както сме го планирали 

аз засега не се изнервям много, ама 

Може би трябва да погледнеш и от друга страна. Че плана ти не е най-удачния вариант и нещата трябва да се случат по друг начин... или да не се случат!
Нали знаеш, не винаги това, което искаме е най-доброто за нас! 

абе и аз пропуснах тази идея в съзнанието си, но после я изтиках 
мда.... продължавам битката