Критерии за избор на подходящ партньор !

аз бих казала едно неперспективно забременяване, щото браковете вече са отживелица, всичко живо на семейни начала, а проблема е там, независимо дали има подпис или не

Правилно !!

Хехе-аз просто направих една композитна карта на двамата и като паснаха яко планетите на секса,парите и децата-се прибрахме в леглото.Оттам нататък така и не разбрах какво стана,ама е хубаво.

Човекът просто е решил да сподели колко е хубаво, когато мъжът използва и двете си глави по предназначението им. 


А колко бяха предишните опити и с тях как беше?   

Нещо изключително ново за форума - колко съм щастлив и каква прекрасна жена имам.

Сигурно това ѝ е подаръкът за Свети Валентин.
Тарикат! 

Нещо не разбрах темата, ама да се изкажа аз каква е моята теория:
Поживейте си живота, пък тогава създавайте семейство.
Демек - когато узреете и двамата.
Добре е да сте на една и съща възраст, но не е задължително.

Съгласна и още как. И аз не приемам подобни твърдения. И идея са нямали, че просто не са се познавали. С подпис, без подпис - няма значение. Никой не слага окови никому. Децата са свързващото звено, както каза Мотивация. И ще кажа пак - няма рецепта за успешно съжителство, семейство, брак....
Късметът от баницата.

Ясно е, че не си разбрала. 


Пита се в задачата, ако съученикът е на 42, на колко години е авторът и колко още да узрява? 

И коя по ред е сегашната жена, с която вече е успял да достигне съвършенство.

с всичко съм готова да се съглася, само не разбрах, защо единствено ако си неразведен и късно омъжен/оженен е нормално да си щастлив
или това е тема само за сполучили

а баш по въпроса - имам неповърхностни наблюдения и върху късно задомени и нещастливи и върху, рано познали брака и семейството и щастливи
явно правилният избор не е приоритет само на възрастта и улягането, а най-вече на способността да се учиш от грешките си
които, логично идват с опита
а баш този опит идва с връзките.....
и тетака

Критериите за избор на подходящ партнъор са хубаво нещо, но да не забравяме, че са променлива величина

      Единственият критерий за щастлив брак е този,и двамата партньори да се обичат. Всичко друго са бош лаф мохабети.

Моля да ме извините за дългия пост, но той е в отговор на статистиката на НЕМО.



Направо замрях от удивление по този повод.
Амо то е щото твърде много се задържам в ДиС. Пък то трябвало тук да гледам.


Аз пак да кажа, че дали двама души ще имат щастливо бъдеще или не, не зависи от това дали са отметнати всички точки по Списъка.
И понеже засега съм единствената тук с брак, вървящ към своя край, ще дам пример със себе си:

1. Не бяхме на 18 години, когато се оженихме, а и вече живеехме самостоятелно.
    /Ако за някои е важно, имали сме други маловажни и незначителни връзки преди това/
2. Никой не се чувствал длъжен на другия за каквото и да било. Всичко което сме си давали един на друг е било доброволно и с желание. А от моя страна и напълно безкористно.
3.Живяхме заедно преди да се оженим, за да видим, дали ще си паснем.
4. Бяхме женени заедно доста време, преди да се появят децата. Имахме собствено жилище, кола и хубава работа.

    Чувствахме се щастливи заедно и приемахме на майтап битовизмите.
    Сексът вървеше.
    Бяхме и добри приятели.  

5. След като се появиха децата изведнъж отговорностите се увеличиха, мъжът ми би отбой и без никакво колебание прехвърли всички отговорности върху мен.
Това всъщност се случи много естествено - просто той пропускаше всичко, което съдържа в себе си нещо което да включва някаква негова отговорност.
Съвсем естествено беше за него да не плаща сметките.
Още по-естествено беше за него винаги у дома да има храна, чисти дрехи и топлина.
А най-естествено беше аз, вече в качеството си на майка, да осигурявам всичко.
За децата няма какво да казвам - те са си денонощна грижа на майката.

6. И тук вече се оказа, че не е съвсем по силите ми да се справям с всичко сама, че и да  карам половинката да се чувства мъжът вкъщи. /Да не му нараня егото все пак/
Не се съмнявайте, че съм приложила всички тактики и женски хитрости, за да мога да го насърча да поеме поне някои отговорности, които за другите мъже са естествени и въобще не подлежат на коментар.

    Вече не съм една щастлива и одухотворена жена, а една недоспала и угрижена за бъдещето майка. Виждам децата си предимно късно вечер и нощем.
    Не съм се смяла щастливо и безгрижно от доста време.
    Имам здрав, прав и достатъчно интелигентен и успял мъж, който обаче е легнал на гърба ми като воденичен камък и само ми вика "дай ми".
    Нищо не прави за нас, но затова пък има огромни претенции.
    Ако случайно се е излъгал да плати нещо дребно, то не се колебае да ме събуди посред нощите за да му възстановя разходите. Честно казано, нямам обяснение за подобно поведение, дори и на скъперничество не ми прилича.
    Обсъждали сме проблемите, но това обсъждане не доведе до реална промяна.
    И аз искам да се освободя от този човек, вече подготвям документите за развода.

7. А най-интересното е, че съпругът ми смята, че всичко между нас е наред. И че бракът ни е прекрасен.
Винаги подчертава колко му е приятно да се прибира у дома. И прави планове  за нашето бъдеще.
Твърди че съм, и че винаги съм била най-верният му приятел. Намира ме за красива и секси /няма причина да не му вярвам/.
Харесва готвенето ми.

В неговите представи и в неговите очи всичко в нашето семейство е перфектно.


8. Къде е грешката, какво и кога не съм догледала?
    
    Всеки от нас е прав за себе си.
    Аз - че искам съпруг, който да се  грижи за нас; а той - че е много сладко нищо да не даваш, пък много да взимаш.
   

Вярвам му. И не само за него, за всеки мъж това е раят.