The Unnecesarean - нужно ли беше секциото? Да поговорим.

И въобще, не мога да разбера жени, родили здрави и нормални деца защо създават драми от това как точно са родили? А какво щеше да е, ако  децата ви имаха проблеми като нашите (на никого не пожелавам...)

С риск да бъда груба и арогантна, ще ти отговоря:

- защото се приемат твърде сериозно
- защото не са преживели някакъв сериозен проблем, който да ги отрезви
- защото хормонално са обременени
- защото четат много "сектантска" литература за естественото раждане и как да бъдем перфектни родители
- защото са неблагодарни на Господ и съдбата си
- защото са слепи да видят, че проблемът не е в другите, а в самите тях

Да продължавам ли?

Тъй като в примитивните религии раждането е събитие, в което може да вземе полезно участие всеки член на семейството (например, на съпруга или майката на родилката се позволява да помагат при раждането), съвременната медицина не допуска присъствие на странични хора на това тайнство. Само лекарят и неговите асистенти! Така наречените „реформи” – семейните болнични стаи, присъствието на съпрузите на раждането, обсъждането с бъдещите майки на техните желания за начина на раждане – не са нищо повече от маркетингови закачки. Щом акушер-гинекологът успее да ви примами на своя територия – край! Той контролира ситуацията. Той демонстрира своята власт и дори се хвали с нея, пропускайки жената през серия унизителни процедури. Той задължително ще я кара да избръсне гениталиите си, въпреки че още през 1930 година беше доказано, че бръсненето непосредствено преди раждането не намалява количеството на бактериите, а спомага за тяхното значително увеличаване в тази област. Опивайки се от неограничената си власт, той непременно ще я накара да заеме легнало положение и да сложи краката си на поставките за удовлетворяване на собствената си суетност. Наличието на венозен път развързва ръцете на лекаря и той при първия удобен случай пуска в действие обезболяващите. Вече отделена от своето семейство и изгубила контрол над своето тяло (та нали лекарят дори може да решава кога да стане раждането), бъдещата майка може също да бъде лишена и от възможността съзнателно да преживее това събитие, тъй като ще бъде натъпкана с медикаменти до безчувственост и безпаметност. Разбира се, лекарят може да бъде принуден да приложи наркоза, за да нанесе своя, така да се каже, coup de grace – завършващ смъртоносен удар – цезаровото сечение.

zozimaИзводът ми от тази и милион други ситуации е:никакво доверие на лекарите.Поне на българските,защото предполагам че другаде те са по-цивилизовани.

Не е зле бъдещите майки да знаят, че има опция да откажат ненужни и опасни интервенции, когато не се налага....

Не е зле бъдещите майки да знаят, че има опция да откажат ненужни и опасни интервенции, когато не се налага. Да настояват лекарите да им обяснят евентуалните опасности и рискове от прилагането на всеки един медикамент и тогава да вземата наистина информирано решение, а не просто да подписват един документ, което е "чиста формалност".

АЗ-ът. АЗ, АЗ, АЗ!!!
Само това виждам когато ви чета...
Винаги съм мислела, че една жена когато стане майка, започва да мисли за бебето си повече от колкото за себе си. Започва да се вълнува от неговото състояние, от неговите емоции, от неговото развитие и т.н.
Аз родих със секцио ( не, че това има значение), но не успях да усетя какво значи процес на възстановяване, нито умора, нито каквото и да е била тревога свързана с мен самата. Просто не мислех за себе си, а за синът си. Инстинктите ми да бъда майка бяха по-силни от всичко друго. И съм сигурна, че не съм единствена. И докато вие се терзаете със собственото си его, други предпочитат да бъдат пълноценни в грижите си и себе-отдаването. И вместо да се вълнувате с въпроса - какво можеше да бъде, по-добре акцентирайте на това - дали съм пълноценна в момента?!

Не разбирам, защо водите такива битки всеки път когато се пусне тема подобна на тази.Аз приемам секциото за съвсем естествено.Казах вече два пъти раждах нормално, но това не ме прави герой пред избралите секцио/дори да не е по мед.причини/Майката си е майка.Това е.Не съжалявам, че съм родила нормално разбира се.

Не е зле бъдещите майки да знаят, че има опция да откажат ненужни и опасни интервенции, когато не се налага. Да настояват лекарите да им обяснят евентуалните опасности и рискове от прилагането на всеки един медикамент и тогава да вземата наистина информирано решение, а не просто да подписват един документ, което е "чиста формалност".