Още малко.. .
o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/.
Например:
Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
Забележки:
o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението "това" или след съществително, например:
Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното:
Дали това беше вярно, той още не знаеше.
o Между два съюза, поставени един след друг "като" "но" "ако", "а когато", "но тъй като", "но щом", "но който" и пр. например:
За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Забележка:
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението.
Например:
Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.
o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като "само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно" и др. или отрицание "не".
Например:
Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
o Пред изрази като "който и да е", "колкото е възможно", "когато и да било", "кой знае" и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
5. Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
• За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
• За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения.
Например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
6. Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
• На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
• Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
• След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне:
- Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
• За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например:
Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.
7. Двоеточие
Двоеточие се пише в следните случаи:
• Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например:
Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка:
Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.
Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
8. Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
• За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например:
Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Забележки:
o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например:
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/
o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е "?" или "!", ако е някой друг – слага се пред второто, например:
“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”
o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.
Забележка:
При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.
9. Скоби
• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
• Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
10. Многоточие
Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:
• В края на недовършен израз, например:
Можеше да не бъде така, но ...
• При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например:
"Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже..." и пр.
Правила за писане на числа и номера
1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.
3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.
8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/.
Например:
Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
Забележки:
o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението "това" или след съществително, например:
Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното:
Дали това беше вярно, той още не знаеше.
o Между два съюза, поставени един след друг "като" "но" "ако", "а когато", "но тъй като", "но щом", "но който" и пр. например:
За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Забележка:
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението.
Например:
Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.
o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като "само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно" и др. или отрицание "не".
Например:
Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
o Пред изрази като "който и да е", "колкото е възможно", "когато и да било", "кой знае" и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
5. Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
• За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
• За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения.
Например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
6. Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
• На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
• Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
• След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне:
- Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
• За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например:
Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.
7. Двоеточие
Двоеточие се пише в следните случаи:
• Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например:
Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка:
Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.
Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
8. Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
• За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например:
Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Забележки:
o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например:
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/
o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е "?" или "!", ако е някой друг – слага се пред второто, например:
“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”
o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.
Забележка:
При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.
9. Скоби
• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
• Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
10. Многоточие
Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:
• В края на недовършен израз, например:
Можеше да не бъде така, но ...
• При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например:
"Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже..." и пр.
Правила за писане на числа и номера
1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.
3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.
8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
?Някъде където да се упражнява човек 
Сега е прието по правило - ние, вие 