Публикувана: 14 фев. 2009, 18:18 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2012, 20:56 ч.

Български език

94 155
746
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои правила за членуване на думите в българския език?
Как се използват главните букви в българския език?
Какви са правилата за използване на препинателни знаци в българския език?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои правила за членуване на думите в българския език?
  
  В българския език, когато членуваме съществителни имена от женски род, които завършват на 'т', добавяме 'т' към края: пролет - пролетта, плът - плътта, радост - радостта. Когато прилагателните имена в мъжки род ед.ч. завършват на '-нен', ние премахваме 'е', когато ги членуваме: временен - временна, временно, временни; военен - военна, военни, военният.
- Как се използват главните букви в българския език?
  
  Главните букви се използват в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие или тире. Те също така се използват в собствени имена, имена на географски обекти, небесни тела, учреждения, дружества, исторически събития, титли, звания, длъжности и чинове в писмени молби, доклади и т.н. Прилагателните от собствени имена също се пишат с главни букви в определени случаи.
- Какви са правилата за използване на препинателни знаци в българския език?
  
  След препинателните знаци точка, запетая, удивителен знак, въпросителна, двоеточие, точка и запетая се оставя интервал. Преди тях не се оставя интервал. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал. 'Тирето' се обгражда с интервали, когато е използвано вместо пропусната дума, двойно изразяващо подлога или когато огражда вмъкнати изрази. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната точка се оставя интервал.
- Как се използват препинателните знаци (запетаи и скоби) в българския език?
- Как се използват запетаите пред косвени въпроси?

# 270 17 март 2009, 18:18 ч.

somewhere near the sea
Мнения: 3 134

ЕТО ОЩЕ ЕДНО:
Поправете грешките в правописа и пунктуацията.

Живял в една епоха испълнена с борба и страдания Иван Вазов възвеличава мъченическия лик на родината. В повеста „Немили-недраги” е разкрит живота на българските емигранти в навечерието на Освобождението. Далеч от България, те запазват своя родолюбив и сво¬бодолюбив дух и се отдават исцяло на нейното освобож¬дение.
Десета глава от повестта „Немили-недраги започва с описание на природната картина. 20 февруари. Чрез посочването на датата писателя внася повече достовернос и ни осведомява за сезона - зима. Дунавът е окован с дебел лед, под който се мятът на буйни талази черните му води. На единия бряг на замръзналата река грачат чафките, а на другия се издигат пустите възвишения на България, нощем осеяни с светлините на къщичките на караулниците, които отдалеч приличът на гробове.
От към румънския бряг един окаснял нощен пътник слиза към ледената пустош на реката. Той е облечен с дебел влашки кожух и една опитна ръка лесно може да напипа револвера му отзад на кръста. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той бавно и предпазливо слиза по стръмния брег опирайки се на тояга със остар бод накрая.

В писмената работа има 20 места за редактиране

# 271 17 март 2009, 19:15 ч.

Мнения: 3 568

Цитат на: marsia в вт, 17 мар 2009, 18:18

ЕТО ОЩЕ ЕДНО:
Поправете грешките в правописа и пунктуацията.

Живял в една епоха, изпълнена с борба и страдания, Иван Вазов възвеличава мъченическия лик на родината. В повестта „Немили-недраги” е разкрит живота на българските емигранти в навечерието на Освобождението. Далеч от България, те запазват своя родолюбив и свободолюбив дух и се отдават изцяло на нейното освобождение.
Десета глава от повестта „Немили-недраги започва с описание на природната картина -20 февруари. Чрез посочването на датата писателят внася повече достоверност и ни осведомява за сезона - зима. Дунавът е окован с дебел лед, под който се мятат на буйни талази черните му води. На единия бряг на замръзналата река грачат чавките, а на другия се издигат пустите възвишения на България, нощем осеяни със светлините на къщичките на караулниците, които отдалеч приличат на гробове.
Откъм румънския бряг един окъснял нощен пътник слиза към ледената пустош на реката. Той е облечен с дебел влашки кожух и една опитна ръка лесно може да напипа револвера му отзад на кръста. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той бавно и предпазливо слиза по стръмния бряг, опирайки се на тояга със остър бод накрая.

В писмената работа има 20 места за редактиране

# 272 17 март 2009, 19:22 ч.

Мнения: 750

Не е ли:

В повестта „Немили-недраги” е разкрит животът на българските емигранти в навечерието на Освобождението

# 273 17 март 2009, 19:53 ч.

Пловдив
Мнения: 647

Цитат на: a.velcheva в вт, 17 мар 2009, 19:22

Животът е подлог, тоест може да се замести с Той, следователно се членува с пълен член

# 274 18 март 2009, 08:51 ч.

somewhere near the sea
Мнения: 3 134

Живял в една епоха 1.(,) 2.изпълнена с борба и страдания 3.(,) Иван Вазов възвеличава мъченическия лик на родината. В 4.повестта „Немили-недраги” е разкрит 5.животът на бъл¬гарските емигранти в навечерието на Освобождението. Далеч от България, те запазват своя родолюбив и сво¬бодолюбив дух и се отдават 6.изцяло на нейното освобож¬дение.
Десета глава от повестта 7.„Немили-недраги” започва с описание на природната картина. 20 февруари. Чрез посочването на датата 8.писателят внася повече 9.достоверност и ни осведомява за сезона - зима. Дунавът е окован с дебел лед, под който се 10.мятат на буйни талази черните му води.На единия бряг на замръзналата река грачат 11.чавките, а на другия се издигат пустите възвишения на България, нощем осеяни 12.със светлините на къщичките на караулниците, които отдалеч 13.приличат на гробове.
14.Откъм румънския бряг един 15.окъснял нощен пътник слиза към ледената пустош на реката. Той е облечен с дебел влашки кожух и една опитна ръка лесно може да напипа револвера му отзад на кръста. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той бавно и предпазливо слиза по стръмния 16.бряг 17.(,) опирайки се на тояга 18.с 19.остър бод на 20.( )края.

# 275 18 март 2009, 10:54 ч.

Мнения: 3 568

Цитат на: a.velcheva в вт, 17 мар 2009, 19:22

мда, от бързане..... Embarassed

еле пък дето аз дадох правилото за заместване , в смисъл, че е най-лесно да се открие подлога Blush

# 276 18 март 2009, 23:49 ч.

Мнения: 2 015

marsia, може ли още ?

# 277 19 март 2009, 08:00 ч.

somewhere near the sea
Мнения: 3 134

Още първите редове на разказа „По жицата” раскриват човешката мъка в българското село. Виждаме я в проницателните очи на Моканина, за когото не устава нищо скрито. От един поглет той преценява, че Гунчо не е заможен човек и е от тия, дето и „на мравката път стру¬ват”. Добри са очите на Моканина, проницателни. Виж¬дал е той често по лицата на хората исписана болка и никога не е подминавал хорската нужда. Отзивчив и де¬ликатен той разбира по дрипавите потури, по оръфания пояс и кърпките, които са едро и неумело шити по блуж¬даещият поглед на този добрудушен човек, че той носи голяма мъка в сърцето си. Виждайки стеснението на ви¬сокия селянин, Моканина сам подема разговора за да му помогне: „Ти май болно имаш.” Думите са казани прос¬то, открито и със съчуствие. Селянинът си отдъхва. Той е усетил добрината и искреноста на Моканина и растваря пред него сърцето си. Моканина изслушва разказа на Гун¬чо не с любопитството на чуждия човек, а с топлината на близък, който може да разбере и пожали. Истинската човечност на Моканина се проявява най-силно, когато среща усмихнатите светли и очакващи очи на болното мо¬миче. Мъката напира в душата му и той за пръв път в живота му изрича лъжа. Но това е свята лъжа. Това са думи казани с изтинска обич и болка, думи на съчувствие и човешка жал. Задъхано и забързано убеждава той мо¬мичето, че ще види бялата лястовица.
Малко време е говорил Моканина с тези непознати, едва ли ще ги срешне друг път, но мисълта за тях засяда в сърцето му. Тяхната болка става и негова. Само човек познал страданието може да излее душата си чрез думите: „Боже, колко мъка има на тоя свят боже!” Това възклицание е израс на човешката топлота, на болка от човешкото не¬щастие и присъда над несправедливият свят.

бяло: В текста има 22 места за редактиране.

# 278 19 март 2009, 10:17 ч.

Още първите редове на разказа „По жицата” раз(1)криват човешката мъка в българското село. Виждаме я в проницателните очи на Моканина, за когото не о(2)става нищо скрито. От един поглед(3) той преценява, че Гунчо не е заможен човек и е от тия, дето и „на мравката път стру¬ват”. Добри са очите на Моканина, проницателни. Виж¬дал е той,(19) често по лицата на хората из(4)писана болка и никога не е подминавал хорската нужда. Отзивчив и де¬ликатен,(5) той разбира по дрипавите потури, по оръфания пояс и кърпките, които са едро и неумело шити,(6) по блуж¬даещия(7) поглед на този добро(20)душен човек, че той носи голяма мъка в сърцето си. Виждайки стеснението на ви¬сокия селянин, Моканина сам подема разговора,( Sunglasses

за да му помогне: „Ти май болно имаш?(21)” Думите са казани прос¬то, открито и със съчув(9)ствие. Селянинът си отдъхва. Той е усетил добрината и искреностт(10)а на Моканина и раз(11)тваря пред него сърцето си. Моканина изслушва разказа на Гун¬чо,(12) не с любопитството на чуждия човек, а с топлината на близък, който може да разбере и пожали. Истинската човечност на Моканина се проявява най-силно, когато среща усмихнатите,(13) светли и очакващи очи на болното мо¬миче. Мъката напира в душата му и той за пръв път в живота си(14) изрича лъжа. Но това е свята лъжа. Това са думи казани с ис(15)тинска обич и болка, думи на съчувствие и човешка жал. Задъхано и забързано убеждава той мо¬мичето, че ще види бялата лястовица.
Малко време е говорил Моканина с тези непознати, едва ли ще ги срещ(22)не друг път, но мисълта за тях засяда в сърцето му. Тяхната болка става и негова. Само човек познал страданието може да излее душата си чрез думите: „Боже, колко мъка има на тоя свят Б(16)оже!” Това възклицание е израз(17) на човешката топлота, на болка от човешкото не¬щастие и присъда над несправедливия(18) свят.

Дали? newsm53

# 279 19 март 2009, 10:22 ч.

Пловдив
Мнения: 647

Трябва да има запетая и пред второто "Боже", защото пак си е обръщение и може би трябва да се огради "познал страданието" в началото на същото изречение Thinking

# 280 19 март 2009, 11:49 ч.

Мисля, че си права, unchita. Явно съм поправила ненужно на две места текста. Simple Smile

# 281 20 март 2009, 03:58 ч.

Мнения: 1 745

Здравейте, чудесна тема! Моя колежка по БЕЛ постоянно ме поправяше преди години, като кажех "тоя", "тая", "оня", "оная" с "този", "тази", "онзи", "онази". Кажете, моля, имаше ли право?

# 282 20 март 2009, 08:28 ч.

Мнения: 750

Според мен е имала право - този, онзи и пр. е правилно.
"Тоя", "оня" и пр. са разговорни форми. На мен някак си не ми звучат добре.

От тази гледна точка, всеки сам си преценява как ще говори и кои форми ще използва.

# 283 20 март 2009, 09:08 ч.

somewhere near the sea
Мнения: 3 134

Няма такова нещо. Naughty

Разговорни са формите тоз,таз,туй,тез,онез,онуй.Другите са си еднакво валидни в писмената и разговорната реч

# 284 20 март 2009, 09:16 ч.

somewhere near the sea
Мнения: 3 134

Още първите редове на разказа „По жицата” 1.разкриват човешката мъка в българското село. Виждаме я в проницателните очи на Моканина, за когото не 2.остава нищо скрито. От един 3.поглед той преценява, че Гунчо не е заможен човек и е от тия, дето и „на мравката път струват”. Добри са очите на Моканина, проницателни. Виж¬дал е той често по лицата на хората 4.изписана болка и никога не е подминавал хорската нужда. Отзивчив и де¬ликатен 5.(,) той разбира по дрипавите потури, по оръфания пояс и 6.кръпките, които са едро и неумело шити 7.(,) по 8.блуждаещия поглед на този 9.добродушен човек, че той носи голяма мъка в сърцето си. Виждайки стеснението на високия селянин, Моканина сам подема разговора 10.(,) за да му помогне: „Ти май болно имаш.” Думите са казани прос¬то, открито и със 11.съчувствие Селянинът си отдъхва. Той е усетил добрината и 12.искреността на Моканина и 13.разтваря пред него сърцето си. Моканина изслушва разказа на Гунчо не с любопитството на чуждия човек, а с топлината на близък, който може да разбере и пожали. Истинската човечност на Моканина се проявява най-силно, когато среща усмихнатите светли и очакващи очи на болното мо¬миче. Мъката напира в душата му и той за пръв път в живота 14.си изрича лъжа. Но това е свята лъжа. Това са думи 15.(,) казани с 16.истинска обич и болка, думи на съчувствие и човешка жал. Задъхано и забързано убеждава той момичето, че ще види бялата лястовица.
Малко време е говорил Моканина с тези непознати, едва ли ще ги 17.срещне друг път, но мисълта за тях засяда в сърцето му. Тяхната болка става и негова. Само човек 18.(,) познал страданието 19.(,) може да излее душата си чрез думите: „Боже, колко мъка има на тоя свят 20.(,) боже!” Това възклицание е 21.израз на човешката топлота, на болка от човешкото нещастие и присъда над 22.несправедливия свят.

Препоръчани теми

Мнения за агенция home2u

Курс по козметика в Anhelica, гр. София

Раздяла заради тормоз от страна на свекърва

Бюджетни безжични слушалки за спорт

Причина:

Причина: