А сега накъде?!

Така както го описваш не звучи толкова зле
Много двойки биха ви завидели дори.
Загубили сте тръпката един за друг, "свикнали" сте .... Но, ако наистина се обичате и е имало привличане в началото, с взаимно желание , усилие и компромис можете да върнете старата любов. Но не го отлагайте. Раздялата влошава нещата във вашето положение.

Питаща, написах ти го по-напред, сега пак ще ти го напиша. Вината никога не е само в единия в подобни ситуации. Ти нямаш желание да промениш в момента нещата- ОК. Решила си да се предадеш, защото повече не ти се занимава, пак ОК. Но недей прехвърля вината само на мъжа си. ТОЙ не искал да направи това, ТОЙ не ти давал онова, ТОЙ не е вече това, което е бил преди и т.н.
А ти?!
Дали ти си същата, която си била преди? Дали ти му даваш всичко това, което си мислиш, че му даваш? Каква е неговата гледна точка? Ако той наистина е в депресия не е ли твоя работа като негова половинка да го подкрепиш и дори когато той не може да намерите изход заедно от тази ситуация? Вярно, по-лесно е да си събереш нещата и да си заминеш, да почнеш наново.
Както казах обаче, след 5 години може да си в същата ситуация с друг...или пък в обратната ситуция, когато ТИ ще си "виновната" на някого.
Нещо в отношенията ви не върви и докато не откриете какво е то и как да го поправите, дори и да не сте един за друг, тази " грешка", ще я допускате с други хора и на друго място.
Разделете се, никой не казва да оставате заедно, като не можете, но не и преди да сте намерили начин да сте в мир със себе си! Не " на пук" на другия, "от яд", че нещата не са каквито ви се иска и т.н.
За съжаление виждам, че ти вече си решила какво ще направиш и каквото и да ти говорим тук е абсолютно все едно. Този период на "самонавиване" съм го минала и аз....ами няма какво да те лъжа, нищо хубаво не излиза от това. Затова и ти пиша...споделям ти моя опит за блъскане в стената с глава.
Направи както сърцето ти казва, но мисли и с главата си!

Потърси щастието другаде, един живот живеем и никой няма да ни върне пропилените години 

Питаща, истината е, че ти не виждаш по никакъв начин и не желаеш да видиш бъдеще с този човек. Тогава наистина няма за какво повече да стоиш с него. За тебе нещата са били приключили още преди да са започнали, при положение, че казваш, че той те е "вързал" с дете. Аз мисля, че за тази работа трябват двама все пак. Ако търсиш причина пред себе си за да го напуснеш, то ти си написала поне 10 такива, така че ако това ще те направи щастлива- давай.
Само има една приказка, че най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти.
Дано все пак успееш да намериш своето щастие, спокойствие и удовлетворение с друг човек!

Найтуиш, щастието освен да се намери, трябва и да се задържи, иначе човек подскача " от цвят на цвят" с един и същи резултат.

Защо постоянно трябва да си зависима от някого?

На мене, от цялата история, това ми направи впечатление най-вече.

Аз поне не намирам за нормално, една жена, която вече има своя отговорност, да продължава да търси зависимост тук и там. Страхуваш се и от това, какво щели да си помислят родителите ти. Ами това си е твоят живот и твоите решения и само ти самата можеш да направиш нещо, за да излезеш от всички тия зависимости, в които се поставяш.

Един интерес, една любов, трябва да се поддържат, а появи ли се зависимост тя ги убива. Тежи и за двете страни.
(нищо ново не казвам, историята и съвремието са пълни с подобни случаи)

 

Найтуиш, видях темата ти в Клюкарника.Аз май ще съм с подобен изход в отношенията.

Точно затова, мила, аз те разбирам като никой друг.Историите ни са много подобни.Лесно му е на някой с успешен брак да дава съвети отстрани....

a, не, сакън друго дете.
аз пък ще ти кажа следното
щом толкоз време те тормози това безразличие ами дай си една ваканция. не работиш, детето е малко, нали?
иди си у дома, не се чувайте известно време. това време мисля ще покаже.
месец, два, три така, ама години
не мога да си представя да не разговаряме със съпруга ми, дори и една вечер.

шъ ти мине 
нал знаеш - оти да се косим кат че ми мине 
сега си в "критическата" възраст - имаш - нямаш 35 и искаш всичко да е като в романите,
ама трябва сама да си го напишеш романа - без ама те много се обичат, ама аз къде съм в тази история

хем ме сърби - хем ме боли 

Успешния брак не ми го е направил някой лично на мен, нито съм чакала нещо подобно. Минали сме през много тежки кризи и сме намерили изход, ЗАЩОТО СМЕ ИСКАЛИ. Позволявам си да дам съвет защото съм минала през подобна криза и да, при мен е с щастлив край, но с МНОГО усилия и компромиси и от двете страни.
Който ми твърди, че двама души, които искат да бъдат заедно и се обичат не могат да преодолеят проблемите си, не е обективен.
Ако не изпитваш нищо към другата страна или тя към теб, там е съвсем друга работа.

Тандури, извинявай, че пак ще те цитирам, но май сме на една вълна

питаща, не искам да те нападам, нито да звуча грубо. Трудно се дават съвети за толкова лични неща и още повече на хора, които не познаваме. Просто ми прави впечатление, че си объркана. Дефиницията ти за обич и връзка май не са ми ясни. Как си издържала толкова много години такъв начин на живот ? Не казвай детето, то винаги ще има нужда от двама родители? Защо не сте сключили брак по принцип?

Communication is the key for s healthy relationship.

Слагай всичко на масата и искай решение. Както е казала Тандури, ако ИСКАШ и не си абсолютно безразлична- Можеш да промениш нещата.
Друг е въпроса, ако и гордостта ти пречи. Повярвай ми: Няма гордост в тази ситуация. Казваш и опитваш всичко.
Звучиш - отказвам се.
Аз няма да те нападам или да те мисля за глезена, защото "виждам от къде идваш". Всяка от нас е минала през периода- с дете/ца у дома, мъж супер зает и уморен... Знам не е лесно. Активирай се, заеми се нещо, привлечи вниманието му с нещо, което правиш в или извън дома, нещо, нещо.
Няма рецепта за щастлив брак. Има взаимен компромис. Дай си сметка, сложи + и - на един лист и помисли.