как се подготвяте за раждане в 9 месец

Две седмици преди да родя ходих за риба
Една седмица преди да родя ходих на сватба и мноооооого танцувах
Няколко часа преди да родя бях на кръчма с приятелки-ударих една малка ракийка и даже изпуших 2 цигари!!!
През цялата бременност не спрях да тромбовам до премала,дори слизах и се качвах по стълбите до вкъщи(8 етаж)
До края на седмия ходех на работа...
Психически-каквото и да си мислех и да си представях се оказа вятър и мъгла-няма такова нещо като подготвяне

Самата истина, моите поздравления, че разсъждаваш по този начин. Стискам палци за теб и за всички останали които са на финала. Когато всичко свърши и видиш бебето/ при нормално раждане/ емоцията не може да се сравни с нищо. Никога през живота си не съм се гордяла толкова и никога не съм била по- доволна, щастлива и удовлетворена. Поводи за подобни чувства не са ми липсвали, но никога не съм изпитвала толкова силно щастие и усещане за победа. Отплеснах се, аз първия път бях уплашена и притеснена. Всяка седмица ходех на преглед, движех се много, почти не се хранех и може да ви е смешно или да изглеждам жалка, но точно по това време реших, че не е трябвало да оставя бебето. Родих синът ни деветдесетте години и времената бяха трудни, ако щете вярвайте непосредствено  преди да родя се притеснявах от всичко и от всички включително и от духове. По- късно съжалих за мислите си и ситуацията ме накара да се чувствам виновна, никога през живота си не съм била толкова суеверна. Разбрах, че появата на детето ми е дала физически и ментални сили да се справя с всичко. Вторият път обаче, се отнесах абсолютно несериозно, цялата ми бременност премина под мотото "Това е Чудо, не мога да повярвам" . Спомням си, че първите ми три теста бяха отрицателни, въпреки основателните и очаквани съмнения, едва прегледа в 12гс на видеозон потвърди. Последният месец се разхождах, лежах, ядях и избягвах лоши хора с лоши мисли, както беше написала една майка преди мен. Тапата ми падна по време на бурен секс с щастлив край за мен и когато я видях подлудих май прешъс два дни в очакване и бойна готовност, на третия той се измори и си наля една ракия и тогава водите ми изтекаха. За финал ще спомена, че обичам големите му кафеви очи, когато е объркан.

Физически - изкачване на стълби, разходки, седене на гимнастическа топка, разни други пози от курса за бременни.
Психически - мислех си за бебка, за това какво ме чака, купувах дрешки и други необходими неща за бебето, всяка вечер с мъжа ми си гворехме с бебка преди лягане, аз също правех това и през деня. 

Подготвях се четейки, за срещата с бебето и времето, което ни предстои тепърва. Търсех и набирах всякаква информация за предстоящата промяна в живота ни, за нуждите на бебето, въобще се опитах да си подготвя и това много ми помогна след раждането. Физически нищо не съм правила, освен че редовно си поддържах сама хигиена, защото не исках в болницата да попадна под някой бръснач. На преглед ходех веднъж седмично или по преценка на доктора.

Физически-ужасно много разходки (не се спирах),секс,масажи на перинеума (които въобще не ми помогнаха),изкачване на стълби...
Психически-не бях подготвена дори и до раждането,положението беше  

Ами подготвях се по-скоро психически. Физически - не, не съм правила нищо по-особено или различно от обичайното ми ежедневие. Иначе при второто ми раждане използвах един съвет на акушерка, който горещо препоръчвам на всеки, тръгнал да ражда. Та тя каза следното: към болницата да се тръгва не с мисълта за раждане, а с мисълта за среща с твоето дете. Ей, така тръгнах и аз. Усмивката не слезе от лицето ми и другите родилки направо ми се чудеха на доброто настроение и позитивната нагласа. Страхотен съвет, опитайте - наистина много помага!

Ходех доста (нещо, което сега хич не ми се прави ), постоянно гледах раждания по Reality TV, четях в нет-а. Ходех на задължителните прегледи и два пъти се видяхме с акушерката, която по-късно ме изражда. С мъжа ми отидохме до родилното, за да "оттренираме" пътя дотам.

Психически, без да съм чувала това от някой друг, търгнах към болницата точно с тази нагласа:

Физически:2 дни преди да родя се скъсах от разходки,защото нямах никакви признаци за раждане.
Психически:страхувах се да не е през нощта,да не е болезнено и дълго,да няма вакууми и все пак си давах кураж,че ще ми е за 2-ри път и ще напъвам по-ефективно,че ще си поискам епидурална упойка,когато реша и така...

стегнах си багажа за болницата преди всичко...
в 9-тият лично аз спрях да работя, почивах си, тогава и купихза бебето нещата, изпрах, изгладих, чистих като кукувица....бях се побъркала на темата....четях много за раждането, за кърменето, за обгрижването в първите дни, пристрастих се към форума )))
Ходех на у-щето така наречено за родители в Тина Киркова, на 3Д, тогава научих и пола на бебето....
На консултации ходих 2 пъти и още 2 пъти на часно,заради съмнение за тесен таз и препоръка за секцио, което не исках и ми се размина за радост.
Като дойде термина почнах да ходя всеки ден на запис на тонове, докато родих....
Общо взето това.....стандартните неща....като цяло бях настроена, че ще мине нормално, леко и бързо...общо взето така стана, бях спокойна

Чувствах се чудесно,бях приготвила всичко още 7-ми мисец,чакахраждането с трепет,без страх.Около  датата на терминас ходех през 2 дни на запис на тоновете.Родих бързо и лесно.

Аз се разхождах много, но и без това съм хаймана голяма, така че не беше точно подготовка конкретно. Иначе четях книги за осведомяване. А психически имах страх от неизвестното (раждане първо) и притеснения как ще се грижа за мъничкото без съвети и сама. А покупките и др. приготовления бяха на лице в осмия месец

Ходех на гимнастика, разхождах се много. Уви пак преносих 8 дни.
Психически, ни омайваха на гимнастиката, разказваха ни как минава раждането, гледахме филми, акушерка ни показваше как протича раждането с кукла бебе. Та това ми беще психическата подготовка, четох и много в нет-а. Уви, лайв е различно    -по хубаво, но и по -болезнето от колкото си го представях.

На първо място си приготвих чантата за болницата.
В края на 8-ия месец най-после приключи учебната година на дъщеря ми и си отдъхнах след всички тържества, открити уроци и концерти. Имах голяма нужда от почивка и малко забавяне на темпото. Продължих да работя от къщи. Излизах на разходка след 17-18 часа - юни беше голяма жега.
В общи линии исках да си почина повече и да събера сили за бебчо. А и според док не трябваше да се натоварвам, докато не ми махнат серклажа.
Ходех на около 10 дни на запис на тоновете при лекарката, която си избрах за раждането
Тръгнах към болницата без да се обадя на никого (бях сама в къщи) с нагласата, че най-после ще си гушна бебчето. Аз знаех какво ме чака, но бях уверена, че този път всичко ще бъде наред и ще мине много по-леко.

Не помня, колко често посещавах ЖК, но беше по-често. Иначе се чувствах чудесно. Още работех, но не съвсем до края. Когато излязох в болнични, започнах да подготвям дрешките на бебето (изпрах и изгладих всичко), дома да чистя, разходки, събиране с приятели - все неща, които ми доставяха удоволствие. Много хубави дни бяха. С умиление си спомням за тях.

Физически-никак не съм се подготвяла,защото за първото се бях съсипала от разходки,уж за по-лесно раждане,а пък то накрая-секцио.Затова за второто изобщо не си направих труда 
Психически-май изобщо не бях подготвено.Първия път не ме притесняваше нищо,ама втория път вече бях по-страхлива,тъй като вече бях минала веднъж през всичко това.