Искал винаги да бъде пръв!? Хайде на психолог...

Малко отзад напред - учителите не са някаква даскалка - това са жените, на които аз поверявам децата си и смятам, че им дължа уважение за труда.

За мен лично, най-лошият вариант при проблем е смяната на училище. В перфекционизма не виждам нищо лошо, стига човек да е наясно, че към него се стреми, но е нещо което не може да се постигне.
Аз също уча детето си да иска да е победител, но го уча и да губи, да приема неуспеха като нещо, което е нормално. Човек не винаги и не във всичко е пръв.
И нищо лошо няма в това да се консултира с психолог.
Надявам се детето да се справи. А за това му е нужна и вашата подкрепа и доверие.  

Hristova123 браво за това,че сама пред себе си признаваш грешките си!
Моят син също се ядосваше на всеки свой неуспех,не се срамувам да го споделя.Както съм писала по-горе това беше на малко по-късна възраст от вашата.
С много обяснения и разговори от моя страна и на баща му,че не може да бъде винаги първи,че в този живот има и неуспехи,успя да преодолее този проблем.Продължава да е амбициозен,но не до такава степен,до каквато беше.
Да Вашата учителка е постъпила нетактично,можела е да те извика настрани,но опитай се да поговориш с нея.
Не е срамно да посетите психолог,но може би с известни усилия от твоя страна,също ще се разреши проблема.
Успех!

Може и да не е "прболмено дете", но тази постановка със сигурност създава сериозни и дългосрочни проблеми. Посетете го този психолог, няма да навреди, независимо дали и кой се е оплакал, ако можете и друг, извън самото училище, който, поне според мен, би бил по- обективен, не разговарял с училищния персонал. Посъветвай се и ти как да се излекуваш от максимализма- не те обиждам, нито се подигравам. Наложително е. Заради теб и заради детето. За мен пък перфекционизмът не е нищо положително. Стремежът към по- добро и по- качествено не е задължително да е стремеж към "най-" добро и "най-" качествено. Първото е полезно, второто- не е.

Опасен е, защото е вид мания.

Христова, аз бих се посъветвала с психолог и за себе си и за детето. Освен това си мисля следното - детето прекарва ли достатъчно време с баща си и въобще в мъжка компания? Мъжете по-рядко проявяват склонност да са перфектни, защото мислят по по-различен начин от жените и като правило за тях са важни други неща. Ако имаш възможност, запиши детето на групов спорт, където са важни не личните качества, а по-скоро сработването в екип - примерно футбол, волейбол, баскетбол. Даже и да не е спортист, ще се научи да приема загубата и да се сработва с другите, също така ще се научи да изчаква реда си. Играта в екип е много важна за мъжете. Ако не друго, ще има и поне още една тема за разговор със съучениците си. Перфекционизмът е отдаденост за самия себе си, ако мога така да се изразя, той не включва други хора. Може би именно това го отдалечава от съучениците му, смятат го за егоист и саможив (децата и тяхното отношение в случая е много добър показател, че нещо определено не е както трябва)? Можеш да направиш следното - почвате да правите нещо заедно, но не го завършвате докрай или не го правите съвсем както трябва. Тъй като ще те попита защо, ти ще му отговориш - за да имам повече време да играя с теб и отидете на разходка примерно, без определена цел. Даже и да те чака огромно почистване, готвене, миене, пране, като цяло хората са по-важни. По-добре да отиде не достатъчно подготвен и неогладен на училище, но да е имал добро преживяване предишния ден.

Няма нищо лошо да иска да е пръв.

Освен ако не е "винаги". 

Също е много важно и по какъв начин човек става пръв и как се отразява това на отношението му към околните.
Сещам се за две съученички на сина ми - едната също спада към категорията "първа на всяка цена", поощрявана (и обожествявана) от родителите си, но без да има реално по-големи възможности от другите деца. В резултат - съучениците и се присмиваха и подиграваха, защото всеки път, когато не се нареждаше сред първите, изпадаше в истерия, ревеше, молеше се и учителите, притеснени от реакциите и, завишаваха оценките. Така си и изкара - с подаяния. Според майка и обаче, такова дете-чудо не се е раждало досега. 
Другият пример е за още едно момиче, което наистина беше по-по-най в класа без подмазване и сделки с учителите, а благодарение на интелекта и труда си. Не само че беше най-уважаваната в класа, но и всички момчета бяха влюбени в нея, без да е била кой-знае каква красавица. Имаше много по-красиви момичета, но "лигли", според мнението на "мъжката" част от класа.  (Става въпрос за началната степен.)
Всички се възхищавахме на това дете - как успяваше винаги да е на върха, без да вири нос, без да парадира, без да откаже помощ никому. За сметка на това пък не се намери никой, който да каже лоша дума за нея, даже и от родителите на "лиглите". 

Аз не разбирам защо психихологът да травмира детето,вероятно не знам за какво става дума,където живея работата им е точно обратната и аз лично не бих се замислила да го заведа ако съм убедена че има защо
Има няколко стъпки за мен в този момент
1.бих се опитала да не съм емоционална и да правя допълнителен "проблем",детето е здраво и право,бори нещо-ще се опитаме да му помогнем,така както сме го учили да яде с вилицица и да си закопчава панталоните сам
2.ще занеса на учителката лист разграфен ден-час-поведение (или каквото прецените) за да събера обективни данни ( 1 седмица) за какво се случва след като я уверя че взимам нещата сериозно и ще заведа детето където трябва ако се налага; без конфронтация,драма, "ама вие госпожо никога не сте го харесвала" и пр
3. бих играла хипотетични ситуации с детето за да чуя лично как се справя с "да съм пръв " идеята
След като събра инфо за какво аджеба иде реч ще мисля варианти,има не един. Не бих с лека ръка определила учителката като некомпетентна,но не бих и се доверила сляпо.
Обикновенно проблемът не е само 1 (перфекционизъм в случая),затова и бих наострила уши.

Проблемът идва когато в основата на мотивацията да си добър стои външен фактор - сравнение с другите. Затова когато има по-добър от теб и не си първият, идва разочарованието и  всичките му последствия, свързани със самочувствието, проблеми с общуването и прочие.

Ако човек харесва това, което прави, ако удовлетворението му идва от постиженията сами по себе си - дали че е научил нещо ново, дали че е преодолял нещо трудно и подобни - мотивът да се самоусъвършенства идва отвътре, и резултатът - да бъде добър и евентуално най-добър е просто резултатът, а не движещата сила.

МЕЦИ Добре дошла във форума! Писането с главни букви тук е равносилно на крещене.  Убедена съм, че не това е желанието ти и затова го отбелязвам. Можеш дори  да редактираш поста си до 24 часа с бутон Редактирай. Весело изкарване! 

Доста типичен за възрастта на детето ми се струва този проблем. На тази възраст повечето момчета, особено по-темпераментните, искат да са все първи. И моят син беше така (сега е на осем и май го преодоля). Лошото е, че трудно приемат, или направо не приемат загуба. И то за всичко, защото за тях няма дребни неща. Примерно, играят на някаква игра, да речем на гоненица, и героят, дето все е пръв, го хващат. Той обаче казва не, не е честно, защото еди-какво-си. Почва едно крещене, тръшкане, стига се до бой... сещате се. Родителят гледа отстрани, и се чуди как може за една глупава игра... да, ама не. Щото нали винаги трябва да е пръв! В крайна сметка и играта се разваля, и приятелството се разваля, и никой не печели.

Струва ми се, че майката влага много 'възрастен' смисъл в това да си пръв, а детето си го разбира по детски. То и не се изисква много усилия да искаш да си пръв, де - къде-къде по-трудно е да се научиш да приемаш и преодоляваш загубата.

Според мен детето има проблем с учителката. Поговори с въпросната госпожа какво толкова я дразни в синът ти. Защто се получава така. Един учител е в състояние да настрои децата срещу някое дете( нещо подобно се случи с детето на една позната). Не го е водила на пслихолог а го премести и нещата се оправиха.

Първо ще започна с линка: тук

Това е една невероятно книжле от Сър Ричард Брансън, мултимилиардера, основател на компанията Virgin - звукозаписната, авиокомпанията и най-наскоро - космическата Virgin Galactic. Това, което ме впечатли най-силно в тази книга е, факта че като дете Ричард Брансън е страдал от дислексия - болест, при която много трудно се запомня каквото и да е. И за да е поне на нивото на останалите си връстници е трябвало да прочита нещо по 200 пъти за да го запомни, вместо 1-2 пъти, колкото е било необходимо на съучениците му. В България - това дете щеше да получи етикет "проблемно", да бъде изхвърлено от училище и изобщо унижено и разбито по всякакъв начин. Щеше да израстне като истински аутсайдер, а не като ярка и различна личност, с увереност в собствените си сили. Във Великобритания това не се случва, и заслугата за това е изцяло на семейството му.

Ето част от "веруюто" на Сър Брансън:

* Не се съмнявайте в себе си – няма невъзможни неща!
* Живейте на пълни обороти!
* Никога не се предавайте!
* Независимо какво искате да постигнете в живота, не положите ли усилия, няма да сбъднете мечтите си.

Всъщност на първо място като ценност поставя семейството си, а главната препоръка, която дава след това е - "Каквото и да правите, с каквото и да изкарвате парите си - забавлявайте се! Животът е кратък, не си струва да го изгубите със скучна или досадна работа. А ако все пак се налага - вършете я винаги перфектно и професионално, докато намерите следващата си желана работа."

Всичко това го казва човек, създал компании за милиарди, обиколил (доколкото си спомням) Земята с балон и продължаващ да се стреми да бъде винаги първи, но не и на всяка цена! Книжката не е скъпа - около 5 лева струва и горещо ви я препоръчвам да я прочетете, преди да ходите на психолог.

Та всичко, което исках и се опитах да Ви кажа е - подкрепяйте детето си! Колкото и да е различно, колкото и да е нестандартно! И колкото повече уверени и различни деца имаме в България, толкова по-добре за всички нас!