И аз мисля, че трябва да запазиш самообладание и да се правиш, че не виждаш някои неща. Не коментирай с мъжа си нищо около тях и ще видиш , че и той ще промени поведението си.
- Публикувана: 17 фев. 2009, 00:01 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2009, 09:14 ч.
сбъдната мечта равно на самота
за да си изкарала цели 4г в дома на свекърва си ,значи не е било толкова зле колкото го изкарваш.поне затова имай малко уважение към жената,че е родила мъжът който обичаш ,и че си и живяла в къщата и.покажи поне малко благодарност,и си мисля,че ще се отцени и от мъжа ти и от родителите му.не казвам ,че тя е права да постъпва така,но ти защо и отвръщаш със същото,като виждаш,че боли
Защото родила мъжът ми, да ме обижда, пък аз да я уважавам!
Че тя не трябва ли да уважава снаха си, защото е изборът на синът и?
Правилно ли разбирам, ти самоволно реши и ги покани, без негово знание? Не обсъждате ли тези неща предварително и двамата?
И защо ги покани всъщност? Те те гонят от дома си, ти ги каниш в твоя... Странна работа.
Да, имат право да виждат внучето си. Също и сина си. Прати ги да им погостуват, да си се видят насаме, тъкмо и ти ще си починеш, а и ще си спестиш бъдещи дразнения. Но пишеш, че ти също ходиш у тях? Защо? Страх те е да останат насаме без теб ли?
Мен някой да ме изгони от дома си, пък аз да се върна отново? Изобщо не мога да си представя такава случка!
Уважавай се ти самата, ако искаш да те уважават и другите. И не си създавай излишни проблеми - имате дом, дете, доходи... Какво ви липсва, та продължаваш да го дъвчеш този твоя мъж?
те затова са клишета щото са истина.за мен явно я е уважавала ,за да живее в дома и 4години.как мислиш? ти ако не понасяш някой ще го издържиш ли ,пък и в дома ти?айде стига де
Запази самообладание както са ти казали тука много момичета.
Наистина недей да натякваш на съпругът ти за неговите хора. Знам колко много боли когато те изгонят и те обиждат.
Колкото и да ме болеше всичко искарвах на майтап. Карах съпругат ми да ходи сам със детето ни при техните. Болеше ме много защото пък детенцето ми не искаше да ходи при тях. Когато за последен път синът ми отиде със съпругът ми на гости и се прибраха детето ме помоли повече да не го насилвам да ходи там. А аз не съм го насилвала, знаех, че те го обичат и, че съпругат ми е много привързан към свекърва ми и роднините си. От тогава до сега съпругат ми ходи там мнаго рядко.
Приеми всичко това със чуство за хумор, не му натяквай на супругът ти. Дано да е такъв свестен какъвто е мъжът ми и да се вземе във ръце по бързо. Нека си вижда родителите но да не те пренебрегва и да те обижда. Много ще се радвам за тебе ако всичко се оправи!
Много късмет ти пожелавам
Наистина недей да натякваш на съпругът ти за неговите хора. Знам колко много боли когато те изгонят и те обиждат.
Колкото и да ме болеше всичко искарвах на майтап. Карах съпругат ми да ходи сам със детето ни при техните. Болеше ме много защото пък детенцето ми не искаше да ходи при тях. Когато за последен път синът ми отиде със съпругът ми на гости и се прибраха детето ме помоли повече да не го насилвам да ходи там. А аз не съм го насилвала, знаех, че те го обичат и, че съпругат ми е много привързан към свекърва ми и роднините си. От тогава до сега съпругат ми ходи там мнаго рядко.
Приеми всичко това със чуство за хумор, не му натяквай на супругът ти. Дано да е такъв свестен какъвто е мъжът ми и да се вземе във ръце по бързо. Нека си вижда родителите но да не те пренебрегва и да те обижда. Много ще се радвам за тебе ако всичко се оправи!
Много късмет ти пожелавам
Правилно ли разбирам, ти самоволно реши и ги покани, без негово знание? Не обсъждате ли тези неща предварително и двамата?
И защо ги покани всъщност? Те те гонят от дома си, ти ги каниш в твоя... Странна работа.
И защо ги покани всъщност? Те те гонят от дома си, ти ги каниш в твоя... Странна работа.
Не как самоволно, обсъдихме прие и ги покани.Направих го защото реших,че му тежи точно това.Реших да се опитам да преглъгна и да му покажа,че това е и негов дом и може да сии кано когото иска. Върнах се там пак по негово настояване да не истанело нещо здравословно много искала да види детето, а и аз в комплект да съм с него . Изкарах аз 4 години там, защото прощавах и уважавах тази жена и не ми казвайте, че съм била в нейният дом аз имам свой нежелаех тя настя,че щяла да умре ако синът и е далеч. Та те налетяха на моите родители веднъж нагрубяваха ги без повод на празника на детето.Обиждала ме е че съм некадърна майка,че ще си уморя детето от лекари той имаше проблеми.Тя заяви,че медицината си е медицина,но той бил малък за доктори трябвала му бабичка да му бае.Денят след това ни приеха спешно седахме две седмици там със сонда в стомаха вързан и със системи къде ли не. Живеехме отделно с отделни входове, а съм я намирала клекнала до мъжът ми в 11 през нощта докато ходих до тоалетната и се върнах я видам и си го галиии и да продължавам ли много има. Уважавах я ядосвах се много прощавах точно защото е родител еми немога повече съжалявм мн. горчилка има в мен и някак напомня за себе си изживявам някои неща отново и отново като се сетя.
Не знам направо какво да ти кажа. Много е неприятна цялата работа. Най-добре да ограничиш контактите с тях до минимум, да се разберете с мъжа ти да не разговаряте за нито едни от родителите помежду си, никой да не говори с родителите си по тел. в присъствието на другия и да се опитате да продължавате напред.
Аз не бих простила на родителите на мъжа ми,ако това се случи с мен.Моя съвет е да говориш с мъжа си и да си изясните изцяло отношенията-за дома,родители, отговорности и т.н.Всичко ,което ти тежи.Другия вариант е абсолютно лицемерие спрямо тях в името на общия мир,но без да се налага да се връщаш да живееш там.Успех ти пожелавам.Дано се разберате с мъжа ти.Другото се превъзмогва.
горчилка има в мен и някак напомня за себе си изживявам някои неща отново и отново като се сетя.
И докога мислиш да ги изживяваш отново и отново? Ами спри се вече! Гони спомените и гледай напред, имате бъдеще да градите, какво си се вкопчила в спомените като някоя бабичка и се самонавиваш и тровиш? Мислиш ли, че си полезна за детето си такава, пълна с негативни емоции?
Тегли една майна на всичко, което е било и си оправяй живота, няма кой друг да го направи, особено пък ние.
Но ако ти харесва повече да живееш като героиня от латиносериал, продължавай, трови се...
И нас ни изгониха. Боли много наистина, особено като нямаш вина, просто и двете страни в един момент са били крайно изнервени, и по-силната в момента решава и вместо по-слабата. На мен обаче ми се извиниха само след няколко дни. Приех. Къде от достойнство, къде точно от гледна точка на това, че трябва да запазя съпруга си на моя страна. В началото и той не харесваше моите манджи, домакинстването ми, имаше нелепи сравнения между мен и майка му, а съм била момиче на 20 години, трески за дялане като майка и съпруга-колкото щеш. Доказах се във времето, нещата се изгладиха, и сега се радвам, че приех извинението.Вече 7-8 години сме самостоятелни, и тя, и аз продължаваме да се учим взаимно на уважение, и когато прехвърчат искри, много мнимаваме- и двете нямаме много излишно време и енергия за скандали и проблеми. Моят дом винаги е отворен за нея, нейният за мен-също. Обаче през всичкото това време съпругът ми беше до мен, няколко пъти съм му казвала в прав ред, че не държа вратата под ключ-винаги може да се върне при мама. Да уточня-не ни помагат с пари, децата ми гледат веднъж в тримесечието, живеем от двете страни на една улица, така че не подържам добри отношения заради полза някаква-просто не ми е приятно да се караме.
Но при нас няма обиди, няма простащини, всичко е на едно елементарно ниво, което е приемливо и за двете страни-просто нормални човешки и роднински взаимоотношения.
След всичко, което чуваш и понасяш, мила авторке, мисля, че трябва да оставиш съпруга си на мира-нека майка му се обажда , когато поиска, не му причинявай това-да се крие , когато говори или общува по друг начин с нея.А ти насочи вниманието си към вашите взаимоотношения-не съжалявай за усилията, които хвърляш за дете, пазаруване, домакинстване...Това в една или друга степен го правиш и заради себе си, не само заради него-нали?В него в момента липсват страст и чувства, но аз не ги усещам тези неща и в теб-та ти си жена все пак, мисля, че много бързо можеш да му избиеш от главта мисълта за майка му. Помисли какво сте правили на първите си срещи, когато сте си мечтали да сте само двамата.
А, да, и наистина гледай напред!
Но при нас няма обиди, няма простащини, всичко е на едно елементарно ниво, което е приемливо и за двете страни-просто нормални човешки и роднински взаимоотношения.
След всичко, което чуваш и понасяш, мила авторке, мисля, че трябва да оставиш съпруга си на мира-нека майка му се обажда , когато поиска, не му причинявай това-да се крие , когато говори или общува по друг начин с нея.А ти насочи вниманието си към вашите взаимоотношения-не съжалявай за усилията, които хвърляш за дете, пазаруване, домакинстване...Това в една или друга степен го правиш и заради себе си, не само заради него-нали?В него в момента липсват страст и чувства, но аз не ги усещам тези неща и в теб-та ти си жена все пак, мисля, че много бързо можеш да му избиеш от главта мисълта за майка му. Помисли какво сте правили на първите си срещи, когато сте си мечтали да сте само двамата.
А, да, и наистина гледай напред!
Кажете ми ако майка ви ви изгони посред зима с дете и обижда половинката ви така,че кварталът да чуе ама дане остане такъв да нее чул, а половинката просто да плаче и да си замълчи, тъй като това не нейният дом и няма право да се обажда бихте ли простили? Бихте ли имали същите отношения? Мола ви кажете ми аз ли съм сбъркана не мога да простя, не мога да го преживея и винаги като се сетя ми става нервно не искам да ги виждам с две думи.
Сега наште дадоха спестяванията си да си стъпим на краката и го успокоявах да не се тревожи,че те винаги ще помагат и че това там си е наше и от там никой не може с кран да ни мръдне.
Аз не мога да преглътна,но как поне да не ме дразни,че той общува с тях все едно нищо не е било като го чувствам като предател в такъв момент.
Сега наште дадоха спестяванията си да си стъпим на краката и го успокоявах да не се тревожи,че те винаги ще помагат и че това там си е наше и от там никой не може с кран да ни мръдне.
Аз не мога да преглътна,но как поне да не ме дразни,че той общува с тях все едно нищо не е било като го чувствам като предател в такъв момент.
Каквото и да направят родителите му, те са родители. Нормално е той да им прощава, както и те на него. Помисли - ако твоето дете те нарани, или ти него, няма ли да си простите...
Недей, не бързай да казваш Не или Никога...Защото сигурно няма да е вярно.
Не го поставяй между чука и наковалнята. Изборът е много труден, даже невъзможен.
Каквото и да направиш, за родителите му винаги ще си чужда
Слушай Кака Сийка 
подкрепям постовете й.
Спри да подклаждаш тази тема в семейството си,ако искаш да го запазиш
Да не мислиш ,че на мъж ти му е било приятно да го изгонят ,
да се разчуе из целия квартал??
Поспри с контактите си с неговото семейство за известно време ,докато се поуспокоиш
нека той да си се вижда с родителите си,поощрявай тези виждания,давай детето да го гледат ,да му се радват.
Използвай това време като си сама ,да размислиш
с такива негативни емоции не се живее
искаш или не--това са му родители ,това е майка му.
подходи зряло към цялата ситуация
подкрепям постовете й.
Спри да подклаждаш тази тема в семейството си,ако искаш да го запазиш
Да не мислиш ,че на мъж ти му е било приятно да го изгонят ,
да се разчуе из целия квартал??
Поспри с контактите си с неговото семейство за известно време ,докато се поуспокоиш
нека той да си се вижда с родителите си,поощрявай тези виждания,давай детето да го гледат ,да му се радват.
Използвай това време като си сама ,да размислиш
с такива негативни емоции не се живее
искаш или не--това са му родители ,това е майка му.
подходи зряло към цялата ситуация