Всичко за секциото?

Раждах секцио с пълна анестезия.Клизма не са ми правили.Неприятното за мен беше поставянето на катетъра/акушерката не се справи от първия път/.Излязох бързо от упойката , не ме втрисаше от студ , както повечето мами , в които бях в реанимацията.Раздвижих се на следващия ден.Болеше , но поносимо , но всеки си има различен праг на болката.А и слагат доста обезболяващи.На шестия ден вече си ходех нормално , само дето като носех бебока усещах лека тежест малко  ниско долу. Другото неприятно беше гърлото , но бонбоните олипс спасиха положението.Коремни преси правя от 15-я ден.Корема още не се е прибрал напълно , но и аз се постарах през бременността качих 30кг.Белега си личи , но още е рано .

Аз съм много доволна от избора си да родя секцио.

Моята история е следната. Бях ЗА естественотo раждане. Или поне така си мислех в началото. Преди да прочета и да се наслушам за всички рискове и последствия от този тип раждане.

Защото какво е естественто раждане в България? Седиш и се гърчиш часове наред в ръцете не на лекар, а на акушерка ! Лекарят идва да направи два-три шева... А и кое му е естественото на това да ти предизвикват контракциите за да се вместиш в нечий график. В тази страна не бих родила нормално.

Затова избрах- да родя секцио при добър специалист, в частна клиника, където ще избягам от зверското отношение на неудовлетворените специалисти в държавните болници...Жалко, но факт!

Аз от осмия месец бях с контракции, и се мъкнах 20 дни с 3 см разкритие, от болки не можех да ходя и от страх, че ще родя недоносено бебе и че може да се случи всеки момент и да попадна на който не трябва, не питайте как изкретах...(Детето беше тръгнало още от 4 юли, а терминът ми беше за 15 август. Милото!)

И ако това са безболезнени подготвителни контракции, не исках да знам какво представляват родилните. Изках да спестя и на себе си и на детето болката и унижението и да ускоря този процес- и двамата се бяхме мъчили достатъчно. ( Темата за това как унижават родилките, раждащи естествено в българските болници е отделна. Но аз съм толкова потресена от разказите на близки и познати, че честно казано, това си е фактор за вземане на решение  за секцио).

Та откакто се записах за раждане в Клиника Щерев, на които съм безкрайно признателна и няма да щадя хвалебствия по техен адрес и по адрес на Д-р Ганева, при която родих, заживях спокойно. Бяхме насрочили секциото за 1 август, но ме очакваха всеки момент, защото контракциите ми не се влияеха нито от хапчета нито то системи. И еднам изкарах до 28 юли. Тогава в 2 през нощта вече не можех да седя от болка. Обадихме се в клиниката. Докато ние стигнахме вече целият екип беше сформиран- усмихнати, очакващи. Как пък нямаше една сърдита физиономия, един смущаващ жест. Аз бях пълния център на внимание!

Последва преглед, бръснене, клизма, консултация с анестезиолог, пълно обгрижване, топло отношеие и професионализъм. Наляха ме със системи и ме внесоха в операционната. Оперираха ме двама лекари и имаше на линия 5 акушерки и педиатър. Само за мен. Все едно въобще не бях в операционна. Е има ги и страха и родилната треска, но това е нищо в сравнение със чувството за сигурност и топлота, от които така имаш нужда и получаваш в този момент.

Упойката ми беше спинална, много странно ти изтръпва тялото от кръста надолу. Като вадят бебето все едно ти дърпат корема, много е странно. Смешното беше, че отнесох малко ругатни от анестезиоложката, когато си признах, че съм хапнала в 22 ч. (според нея храна, която въобще не е смилаема от бременни) и че съм пила коняк да се успокоя в 2 ч., когато започнаха контракциите Не можех също да се сгъна на две както искаше за да ми постави упойката, ама с този корем, а и се задъхвах...

А когато лекарите я попиха дали съм готова, тя отговори "ами почвайте, то ще се чуе"  голям образ беше. Е когато всичко свърши беше най-милата жена...явно доста се беше попритеснила с мен.

Катетъра ми сложиха след упойката,което си е важно. Спестява доста болка, аз нищо не усетих.

Макар и с целяи дискомфорт от ситуацията, там се чувствах спокойна. Отидох усмихната и си тръгнах усмихната. Това за мен е един прекрасен спомен.

Бебето вземах, когато поисках. И понеже се правех на Супер-Мам  то стоя при мен през повечето време, коета много ни сближи всъщност.

Относно болката, като от апандесит е, само че имаш нещо прекрасно в замяна, за което си мислиш: "Е'ти сделката, боли толкова малко, в сравнение с Целия Свят, който държа в ръцете си!" На десетия ден вече нямаше и помен от болка.

А и много важно е бързо да се раздвижиш. Аз стоях 24 часа в реанимация и после ме гонеха по коридорите  . Малко усилие трябва, но се възнаграждава. Всички след това казваха, че все едно не съм раждала. Сложих си грим на втория ден и си оскубах веждите  . Изпъпах се на 36-тия час.

След раждането бях свалила едва 6 кг. (от общо 15, които бях качила през бременността.) До 3-тия месец на Бебо свалих още 4. И си мислех, че никога няма да бъда същата. Защото коремът висеше и като сядах седеше една гадна подътина над колана..

Сега близо 7 месеца след събитието съм си същата, старите кг., плосък корем. Вярно е всичко стана по трудния начин- главно с безсъние (малкия будува по цели нощи), но е факт, че и други мои познати родили секцио са с прибрани кореми.Явно си зависи от организма. Е трявба и лекарите да са си свършили добре работата, предполагам. 

Пак бих родила - по този начин и на това място! Имах късмет! Желая го и на вас!

Здравейте момичета. Аз родих секцио по спешност заради прееклампсия преди месец. И на мвн ми правихаклизма преди операцията и катетър ми сложиха- клизмата не е страшна слагането на катетъра е неприятно, но се изтърпява / в повечето случай го слагат когато си вече под упойка и не се усеща. При мен беше без за да се спести колкото може ъпойката за бебето./ аз бях под пълна упойка. след това си боли, но това е много индивидуално първото ставане е трудно но всяко следващо е по- лесно . След месец се чувствам прекрасно нищо не ме боли корема ми се прибира много добре. Но и това е индивидуално и според мен няма значение от вида родоразрешение. За беледа ми препоръчаха Контратубекс. Още не съм пробвала,но мой приятелки са мн доволни от него покрил им е белезите от секциото. Няма от  какво да се притесняваш всичко ще мине и ще забравиш не е страшно. Успех!

първия път беше ад - трябваше да родя нормално, но в един прекрасен ден тоновете на бебе почнаха да падат. Лекаря нареди, че на следващия ден имам 24 часа да родя. Родих по спешност секцио, след като 24ч. ми слагаха инжекции за разкритие, банки с разтвор за разкритие . . дори си имах напъни, само разкритие си нямах. За 5 минути бръснене, операционна, упойка... 10.05 влязох на собствен ход - сина е роден 10.10ч. От цялото бързане - за мен повече упойка. Три дни ме вардиха да не спа, защото може и да не се събудя. 40 дни без да мога сама да стана. Резултат - мнооооооого вътрешни сраствания /включително между черва и пикучен мехур, тръби, яйчник/много болки, други проблеми. Костите си останаха отворени, въпреки, че изкарах още две бремености - и сега са си така.

Втория път беше малко по-добре - планово секцио. 36 дупки /17 вертикални и 1 хоризонтален шева/. 4 часа чистене на стари сраствания. Отново проблем с анестезията. Док /малко цапнат в устата/ се обърна  и каза "абе ти как си ходила толкова време до тоалета? Няма друг, дето толкова време да е псувал първия лекар, дето прави секцио 1. То нямаше място, дето да няма срастване! Сега съм шил здраво,." . Куриоза беше като ми махаха конците - имаше акушерки на обучение, те правеха това. Ама другите майчета с по 1 конец, пък моите общо 18! Ръководителката с гръб към мен дава наставления, пък аз : Аз не съм за вас, момичета. Тя: как така,ето това девойче ще го направи!    А девойчето едни очи облещи като видя какво трябва да маха....         В този момент госпожата се обърна, погледна и замръзна... Разсипа се от извинения...

Третия път... Отново планово секцио. Отново разправии за анестезията... Говорих с трима анестилози, четвърти на секциото. 4 часа операция.  Като дойдох в съзнание, анестезиологът се опитваше да изкара тръбата. ДА, ама аз - не мога да дишам.. И така 4 пъти. 4 колапса на дихателна система. 4 интубирания. После дойде и ми направи панаир, че не знаел, че имам проблеми. А една акушерка каза, че съм направила всички усложнения, които ги пишело в учебника. Накуп. За това анестезиолога още в операционна заявибл, че съм му скъсила живота с 10 години. И сега като ме види бързо обръща гръб и поема в друга посока. Пък аз пак знам, че имам проблем с упойките, ама не знам точно какъв. За секциото - този път бях само с 1 шев, приличен е белега. Боли, имам сраствания, но си ги търпя и ги влача. Поне не пречат в ежедневието.

 Дано при  авторката на темата нещата се случат по лекия начин. Трудния - на никой не го желая.

Да си призная честно слагането на катетъра ми беше по-неприятно и болезнено от секциото.Иначе бях с пълна упойка и още същия ден вечерта се разкарвах из отделението, дори влязох да се изкъпя,естествено ми се накараха след това де.Забранява се мокренето на раната.Аз съм без шевове, лепена съмв и вече нямам следи от секцио.Мазах белега с контратубекс 4 опаковки и сега 5 години по-късно нищо не се забелязва.
Бих родила секцио още 10 деца, само да има кой да ги гледа.Не е страшно хич,обезболяват те веднага след като се освестиш, дори и ми казаха , че са ми сложили обезболяващо в самата рана, за да не чувствам нищо.На втория ден не пожелах обезболяващи защото болката ,която усещах беше само като при цикъл и нищо повече.

Родих секцио със спинална анестезия. беше по мед.показания, не по желание.По време на операцията - няма болка,усеща се само допир.След това има няколко часа по болезнени,но слагат обезболяващи.Още вечерта или на другия ден ходих до тоалетна.Катетара беше най неприятната част.Почуствах облекчение като го махнаха.На другия ден ти дават бебето на всеки 3 часа, и вече съввсем си забравила,че те е боляло  Общо взето не е страшно. За бебетата не съм сигурна дали е така във всички болници, аз бях Майчин Дом-София.

като минала  през 3 секцио и прекъсната 4 -бременност иотказано  поредно секцио, заради голям риск за мене и бебето, препоръ4вам нормалното раждане ,колкото и да боли и да си е мъка! стига вси4ко да е наред за това!
 последствията от интервенциите си казват думите след време! при мене след  20 г от първото и 6 след последното! матката ми е като килната круша залепена към левия яй4ники  дебелото , от дясно е пусто,както каза лекарката! проблеми в цикъла, задържане на кръв и болки,докато тръгне отново, съсиреци от неправилната  форма! болки при кихане и кашляне,в  кръста!
в бг родих с пълна  упойка и едва се дигнах след операциите ,до третия ден парцал,а при събуждането съм молела за морфин,толкова ме е боляло! при второто секцио, бях ве4е с непоносимост  към медикаменти и упойки ,само една ставаше от 20 и един антибиотик! но мина добре, по-добре от първото!
при третото, спешно секцио при рутинно уговаряне за операция 24 дни преди термин ,се оказа,4е бебето е още живо, това бяха думите на лекаря и на другия ден ме резнаха с 1ч закъснение от обявения, а аз бях ве4е с катетър, с който преминах цялата болница и няколко етажа!на масата  после полу4их някакъв  синдром и тръгнах да губя съзнание, добре  анестизиоложката беше  българка! не смееха никакви упойки да ми слагат заради непоносимостта и липсата на тестове!само на райски газ, по4ти са ме загубили с  кръвно 0/20, на озон бях още докато 4акаме доктора!не са ми правили клизма, а за капак цяла нощ не ми слагаха  обезболяващи, уж не  били разбрали доктора какво е назна4ил!а те си празнуваха, а аз ги псувах на вси4ки езици ,които знаех! е няма такива болки и то не в операцията ,а 4ерния дроб и дебелото 4ерво, корема ми беше на камък ! затова а другия ден след  като ме видя анестизиоложката, им  се скара,сложиха ми обезболяващо, махнаха системата  и се дигнах с една коли4ка до отделението! но на 46 4ас от операцията излязох и наистина бях толкова добре, 4е пробягах стъпалата  до втория етаж къщи, цели 25 и си преносох дрехите на бебето на първия! просто уникално бъзро се оправих, ни конци, ни болки съм имала по белега! но вътре си е невидимо и не си е като нерязаното!
сега има в бг доста по-добри условия за опериране, ако и системата им за опериране  е задобряла, може да имаш и 7 секцио както е във франция например!